Решение № 8830 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5350/2012 г.

Решение № 8830 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5350/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Димитрина Димитрова Велкова против заповед № СП - 48 от 27.03.2012 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателката поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е изпълнено решението на съда за възстановяване на предишната длъжност, не е извършено реално съкращаване на длъжността и служебните функции, изпълнявани от нея, са запазени. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: С решение № 1355 от 20.10.2011 г. по адм. дело № 5939/2010 г. Върховният административен съд отменя предходна заповед № СП-192/7.04.2010 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която служебното правоотношение на жалбоподателката Велкова, главен експерт в дирекция "Съобщения" на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Решението влиза в сила на 13.03.2012 г. (същото е потвърдено с решение № 3591/13.03.2012 г. по адм. дело № 15471/2011 г. на петчленен състав на Върховния административен съд) и в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл служителката се явява в министерството, за да заеме длъжността (обстоятелство неоспорено от страните). След запознаване с решението на съда и съпоставка между действащото и предходното длъжностно разписание министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията приема, че длъжността, заемана от служителката не съществува, тъй като съгласно утвърденото от 13.02.2012 г. ново длъжностно разписание, бройките за длъжността "главен експерт" в дирекция "Съобщения" на ведомството са намалени от 8 по предходното длъжностно разписание от 1.03.2010 г. на 7 щатни бройки. По тези съображения със заповед № СП-48/27.03.2012 г., предмет на оспорване в настоящото производство, министърът прекратява служебното правоотношение на жалбоподателката на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращение на длъжността. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган (министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е орган по назначаването - чл. 41, ал. 5 от Закона за администрацията), в предвидената в същия текст писмена форма, съдържа посочените в нормата реквизити, включително фактическото и правно основание за прекратяване на правоотношението и при спазване на административнопроизводствените правила. Въпреки това заповедта е незаконосъобразна, тъй като е постановена в нарушение на материалноправните норми на ЗДСл. Както ответникът правилно отбелязва, отмяната на предходната заповед за уволнение на жалбоподателката има за последица възстановяването на служителката на заеманата преди уволнението длъжност (арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. В случая последното задължение не е изпълнено, а служебното правоотношение на жалбоподателката отново е прекратено. Следователно, въпреки че са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в нарушение на цитирания текст служебното правоотношение със служителката фактически не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната заповедта за уволнение. С оспорената заповед са нарушени и материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, текст който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да възникне основанието, предвидено в цитираната норма, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая предпоставките на цитирания текст не са осъществени. Промяната, свързана с намаляване на бройките за длъжността "главен експерт" в дирекция "Съобщения", извършена с утвърденото от 13.02.2012 г. ново длъжностно разписание, не засяга правото на възстановяване на служителката, тъй като е предприета преди влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, а данни и доказателства за длъжностни промени, настъпили на 27.03.2012 г., когато е издадена процесната заповед, от страна на органа не са представени. Поради това следва да се приеме, че по отношение на жалбоподателката не са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е налице предвиденото в текста основание за прекратяване на служебното правоотношение. Нарушенията на цитираните норми са довели до противоречие на оспорената заповед и с целта на закона, тъй като правомощията на органа по назначаването са упражнени за заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт на същия орган и в нарушение на правото на служителя на възстановяване на предишната длъжност. Поради всичко изложеното съдът приема, че правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е осъществено в противоречие със закона и неговата цел. Оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направени разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията следва да заплати на жалбоподателката сумата 500.00 лв. разноски по делото. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение