Решение № 13233 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9354/2009 г.

Решение № 13233 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9354/2009 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр). Образувано е по жалба, подадена от Евгения Любенова Иванова от Благоевград, срещу Решение № 86/27.05.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че спрямо нея не е извършено нарушение на Закона за защита от дискриминация по признаците "лично положение" и "увреждане" от страна на директора на РИМ - Благоевград Галина Миленкова и не е осъществен състава на нарушение по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. Подробни съображения се излагат в жалбата. Представителят на Комисията за защита от дискриминация счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на директора на РИМ - Благоевград изразява становище за законосъобразност на решението на комисията, представя писмена защита, претендира разноски. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в законоопределения 14-дневен срок, с пощенско клеймо от 15.06.2009 г., при връчено съобщение за решението на 1.06.2009 г. Разгледана по същество е неоснователна. Оплакванията на жалбоподателката пред комисията са били, че системно й е налаган тормоз заради психическото й заболяване, определено в Наредба на министъра на здравеопазването, даващо закрила при уволнение, предвид фактите изложени в жалбата до комисията и уточнението към нея. След възстановяването й на работа с решение на съда, новият директор на музея Галина Миленкова се опитвала да промени условията на трудовия й договор от 1990 г., с връчване на длъжностна характеристика. Постъпвалите молби за отпуск и за парични обезщетения не били удовлетворявани своевременно от директора на РИМ Благоевград. Лишавана е от служебни ангажименти по време на празници, когато на служителите се заплаща допълнително за положения труд, както и от водене на беседи пред руски делегации предвид факта, че е единствения екскурзовод в РИМ с руска филология. Принуждавана е да работи извън установеното работно време, без да й се заплаща. Включена е в числото на служителите, засягащи се от съкращенията от 1.07.2008 г. В съответствие с разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр, следва да се прецени наличието на доказани факти в производството пред комисията и пред съда от страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, от които да се направи извод, че е налице дискриминация. При доказване на такива факти, ответната страна има задължение да установи, че правото на равно третиране не е нарушено. Предоставянето на жалбоподателката на нова длъжностна характеристика, която да подпише, не е форма на дискриминация, като изготвена длъжностна характеристика да изпълнява и длъжността информатор. Обстоятелството, че на 23.03.2007 г. директорът на музея е утвърдил нова длъжностна характеристика за длъжността "екскурзовод", с изискване за притежаване на специалност "история", която жалбоподателката също отказала да подпише, има значение за извършеното прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1 т. 6 от КТ, предмет на съдебен спор и не представлява факт на неблагоприятно третиране. Не се установява единствено на жалбоподателката да е изготвена нова длъжностна характеристика при преобразуването на историческия музей в регионален исторически музей от 1.07.2007 г. и одобряването на нов правилник за дейността на музея от Министерството на културата и кмета на общината и по този начин да е поставена в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите служители. Представени са данни, че работното време на жалбоподателката, което е спазвала до минута, не е било заето ежедневно с беседи, а същевременно е отказвала да изпълнява работа, различна от специалността й. Жалбоподателката счита за неправилен извода на комисията, че молбите й за парично обезщетение са били удовлетворявани своевременно. От 27.03.2007 г. е била в платен годишен отпуск, като й е даден аванс срещу отпуск от 7 месеца, но през април не й е била изплатена заплатата за този месец, като и се наложило да заведе дело № 115/2007 г. пред РС - Благоевград, след което сумата й е изплатена. Твърдението на жалбоподателката, че 4 дни отпуск през м. януари 2008 г. е следвало да бъдат преизчислявани, тъй като в базата не е било включено ДМС изплатено през м. декември 2007 г., не са й плащани навреме болничните след съкращението й, не доказва неблагоприятно третиране. Заплащането на сума по трудовия договор за м. IV.2007 г., след като е образувано гражданско дело, не представлява факт на дискриминация, още повече, че данните са че жалбоподателката е получила аванс за неползван отпуск от седем месеца, който е ползвала от края на м. март 2007 г. Неоснователно се определя от страна на жалбоподателката, като акт на дискриминация, обстоятелството, че не е включена в графика за работа на 24.05.2008 г. и 26.05.2008 г., когато е гостувала руска делегация, а тя е единствения щатен екскурзовод в музея и е завършила руска филология, като й е казано предварително, че делегацията има свой екскурзовод. От тези данни не може да се направи извод за неблагоприятно третиране, изнасянето на беседа от служител на музея е въпрос на преценка от работодателя. Прието е от комисията, че по данни от трудовото досие жалбоподателката е работила по нейно желание на национален празник и е получила заплащане за полагането на извънреден труд и че не е установено да е принуждавана да работи извън работно време. Според жалбоподателката, лишаването й от служебни ангажименти по време на празници е доказано, тъй като за периода 21.12.2006 г. - 1.07.2008 г. е работила веднъж на празник. От графиците за работа в експозицията за периода 21.12.06 г. - 1.07.2008 г., може да се установи, че през по-голямата част от съботите е работила, а не колежката й, което противоречи на твърдението й, че не й е възлагана работа през почивните дни. За опита да бъде принудена да работи извънредно, не чрез заплащане, а чрез компенсиране е представила бележка от "Личен състав". Дори да е имало практика извънредния труд да се компенсира, а да не се заплаща, тя не е предприета индивидуално спрямо жалбоподателката, която заявява, че за дните 24 и 25.05. 2008 г., когато не е работила, не е издадена заповед за извънреден труд, а дните са компенсирани, поради което не се установява да е поставяна в по-неблагоприятно положение от другите служители. Правилно е прието от комисията, че оплакванията във връзка с прекратяването на трудовото й правоотношение със заповед № 64/30.06.2008 г. на основание чл. 328, ал. 1 т. 6 от КТ, след въвеждане на изискването за длъжността "екскурзовод" за завършена специалност "история", каквато жалбоподателката не притежава, е предмет за заведения трудов спор пред РС Благоевград и не подлежи на разглеждане от комисията. Неоснователно се счита от жалбоподателката, че законосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовия договор е въпрос на дискриминация. Неотносими в това производство са доводите на жалбоподателката, че музеят е променил само наименованието си, но не и профила си на общ музей, поради което не може да има в длъжностната характеристика изискване за промяна на специалността на екскурзовода и че Дирекционният съвет и директора на музея не са оторизирани да съкращават длъжности, а само определен брой щатове от дадена длъжност. Независимо, че изслушаните пред комисията свидетелски показания са на служители - уредника на музея, информатора и завеждащия отдела "Връзки с обществеността", не е установено нетолерантно отношение спрямо жалбоподателката на работното място и няма доказателства в противен смисъл. По поименното щатно разписание от 1.01.2008 г., представено на комисията, е установено, че двама служители в РИМ - Благоевград с по-нисък образователен ценз, получават по-високо възнаграждение. Основателно е прието от комисията, че разпределението на работната заплата е извършено съгласно чл. 14 от Вътрешните правила за работна заплата в РИМ - Благоевград, като служителите които получават по-голямо заплащане съвместяват няколко дейности. В молбата, с която е сезирана комисията, не е поставен въпрос за по-ниско заплащане и нарушаване на принципа на равно заплащане. Оплакването е направено след представяне по преписката на поименното щатно разписание и е неоснователно. Задължението на работодателя е да осигурява равно възнаграждение за еднакъв и равностоен труд, което не се установява да е нарушено, тъй като жалбоподателката е била единствения екскурзовод в музея и нейният труд не може да се съпостави с този на другите служители. По- високото образование не е единствено условие задължаващо работодателя да определи по-високо заплащане. Възнаграждението се определя в съответствие с вътрешните правила за работна заплата и извършено атестиране. Взет е предвид и обема на работа, с оглед установения брой изнесени беседи. Законосъобразни са изводите на комисията, че не са доказани конкретни факти, от които да се заключи, че е нарушен принципа на равно третиране. Не се установява "тормоз" по смисъла на закона и от изложените в жалбата и нейните допълнения обстоятелства не може да се направи извод за пряка и непряка дискриминация. Не установено жалбоподателката да е третирана по- неблагоприятен начин на основата на признаците "лично положение" и "увреждане", в сравнение с други лица при сходни обстоятелства. Подадената жалба срещу решенето на комисията следва да се отхвърли, а съгласно чл. 143, ал. 4 АПК на заинтересованото лице да се присъдят разноски по делото в размер на 300 лв., адвокатско възнаграждение. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение