Решение № 6535 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3224/2021 г.

Решение № 6535 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3224/2021 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областния управител на област Добрич срещу решение № 33/12.02.2020 г., постановено по адм. д. № 552/2020 г. по описа на Административен съд – Добрич (АС-Добрич). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на закона и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде постановено ново по същество на спора като бъде потвърдена изцяло оспорената негова заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна К. Д. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски за предоставената безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 33/12.02.2020 г., постановено по адм. д. № 552/2020 г. по описа на АС-Добрич е отменена Заповед № ЧР-02-31/29.10.2020 г. на Областния управител на област Добрич, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на К. Д. за длъжността "младши експерт", с ранг IV младши, считано от 29.10.2020 г. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е действителен, но е издаден при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Основният спорен въпрос между страните е налице ли са материалноправните предпоставки за постановяване на оспорената заповед – реално съкращение на длъжността, на която К. Д. е възстановена непосредствено преди отново да бъде уволнена. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че няма реално съкращаване на щата, защото длъжността продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания. След извършения задълбочен анализ на фактите, които се установява от събраните по делото доказателства, решаващият съд е обосновал фактически извод, че служителката е възстановена на длъжността, заемана от нея преди прекратяване на служебното й правоотношение със заповед, която е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение. Същата тази длъжност отново е съкратена с оспорената пред АС-Добрич заповед. Следва изрично да бъде посочено, че в касационната жалба Областният управител на Област Добрич признава, че "най-важните задачи, изпълнявани" от К. Д., "повече от една година преди съкращаване на длъжността, заемана от нея, са възложени и изпълнявани от други служители на Областната администрация Добрич, респективно "процесите по съкращаване на нейната длъжност са започнали преди нейното възстановяване на 29.10.2020 г. и последващото й съкращаване". Това изявление наведено като касационно оплакване на практика е в подкрепа на извода на АС-Добрич за нарушение на целта на закона доколкото показва несъобразяване с влязлото в сила съдебно решение и формално възстановяване на служителя на длъжност, която да бъде отново съкратена. Съгласно чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при съкращаване на длъжността. Реално съкращаване на длъжността е налице когато тя е премахната като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на съответната администрация, не е запазена като система от функции, задължения и изисквания или е продължила да се изпълнява от по-малко на брой лица. В случая съкращението на длъжността е обяснено с факти, които са настъпили преди възстановяване на служителката на длъжността и според трайно установената съдебна практика не е възможно да обусловят повторно приложение на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл по отношение на същата длъжност. Настоящият съдебен състав изцяло подкрепя и допълнителния извод на АС-Добрич относно допуснатото противоречие с целта на закона. Обосновано административният съд е приел, че упражнените при условията на оперативна самостоятелност правомощия на органа по назначаването да извършва промени в структурата на администрацията не съответстват с основната цел на всяка подобна дейност, а именно оптимизация на работата по изпълнение на възложените й функции. Извършвани промени са предприети единствено с цел повторно прекратяване на служебното правоотношение с държавен служител, непосредствено след възстановяването му на съкратената длъжност. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение, е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция К. Д. не е направила разноски, но е представлявана от адв. С. Н. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА процесуалният представител има право на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. от бюджета на Областна администрация - Добрич. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,