Решение № 2202 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5461/2016 г.

Решение № 2202 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5461/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на "У. П. К. У." ЕООД, гр. С., подадена чрез адвокат Р. М., срещу решение № 1892 от 18.03.2016 г., постановено по адм. д. № 8348/2015 г. на Административен съд С.-град. С него съдът е отхвърлил оспорването на касатора в настоящото производство, срещу решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) в частта му по раздел IV, т. 5. Със същото решение касаторът е осъден да заплати на КЕВР разноски в размер на 600 лв. В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се навеждат и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване касаторът е направил твърдения, че административният съд неправилно не е отчел, че в т. 1 от същия раздел на обжалваното решение били включени разходите за допълнителен резерв, които били включени и в цената за достъп по т. 5; компенсационните разходи, включени в цената за достъп по т. 5, били покрити от Решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. на КЕВР; неправилно било прието, че са налице основания за трикратно увеличаване на цената за достъп; неправилно е прието, че част от претърпените разходи от "Електроенергийния системен оператор" ЕАД (ЕСО), се компенсират с Решение № Ц-27 и че тези разходи могат да се компенсират без законово основание и то за по-дълъг срок от нормативно установения; неправилно било възприето от съда, че КЕВР е имала право да приложи различен модел на ценово регулиране от нормативно установения, както и неправилно възприемане на понятието "други компоненти", в които се включвали разходите от предходни периоди; неправилно било възприето, че ЕСО законосъобразно бил компенсиран с обжалваното решение; неправилно било възприето, че производителите на електрическа енергия, присъединени към електроразпределителните мрежи трябвало да заплащат цена за достъп до електропреносната мрежа; административният съд погрешно е приложил чл. 26 АПК; не било обсъдено нарушението по чл. 36а ЗЕ; не било обсъдено обстоятелството, че при издаването на обжалваното решение не били събрани и обсъдени всички обстоятелства и факти. В допълнителни писмени бележки се твърди, че не били спазени изискванията на чл. 27 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, наричана в изложението само "Наредба № 1", както и че обжалваното решение било постановено в нарушение на материалния закон. По изложените съображения касаторът моли, да се отмени съдебното решение, като вместо него съдът да постанови друго такова, по съществото на спора, с което да обяви за нищожно Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. в обжалваната му част или да го отмени. Претендира присъждане на направените разноски. Ответната страна по касация КЕВР, чрез процесуалните си представители оспорва касационната жалба. Намира я за неоснователна, като в представените писмени бележки излага възражения по всеки един от пунктовете, съдържащи се в касационната жалба. Представляващите я в съдебното заседание юрисконсулти претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна "ЕСО" ЕАД е изпратила писмено становище по подадената касационна жалба. В нея се твърди, че съдебното решение е правилно и законосъобразно. Изложени са твърдения по направените оплаквания в жалбата, които ги опровергават. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът правилно е установил фактите по спора, въз основа на които е извел правилни правни изводи, че обжалваната част от решението е издадена при спазване на административно производствените правила и при съобразяване с материалния закон. Прокурорът сочи, че правилно съдът е възприел, че с Решение № Ц-27 "ЕСО" ЕАД не е компенсирано два пъти за едни и същи разходи, посочи в т. 1 на същия раздел от решението. Счита, че с решението правилно е била възприета количествената оценка на влиянието на производителите на електрическа енергия от вятър и слънце върху енергийните режими, получена в резултат на изследванията, които "ЕСО" ЕАД е извършило. За покриване на нарастването на денонощния диапазон на отрицателно и положително изменение на остатъчния товар, електроенергийната система се нуждае от допълнителни регулиращи мощности, осъществяването на които трябва да бъдат възмездени. Тези допълнителни разходи са определи на база на анализ на разходите, извършени от "ЕСО" ЕАД за закупуване на допълнителни мощности за периода, които надхвърлят разходите за допълнителни услуги, утвърдени в цена за достъп до електропреносната мрежа за всеки регулаторен период, а именно 200 МВт, утвърдени с решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. и запазени на същото ниво и при сега действаща цена за достъп за крайни клиенти по Раздел IV, т. 1 на обжалваното решение. Тези допълнителни разходи не са част от разходите, утвърдени в цена достъп за крайните клиенти и същите следва да бъдат компенсирани в рамките на три регулаторни периода. КЕВР е отчела, че производството на ел. енергия от вятър и слънце, за разлика от производството на ел. енергия от ВЕЦ и БиоЕЦ е с непостоянен характер, продиктуван от променливите метрологични условия и води до увеличаване на разходите за разполагаемост и допълнителни услуги, за пълноценно участие за регулиране на електрическите централи, за разходите за спирания и пускания, както и тези за резерв. Нормата на възвръщаемост от 3,3 % се прилага само върху оборотния капитал, формиран на база 1/8 от разходите за осигуряване на допълнителен резерв. По-високата цена за достъп от производителите на електрическа енергия от вятър и слънце е икономически обоснована с ценообразуващите елементи, които не участват при формиране за първи път на цена за достъп с Решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. С тази цена е постигнат равнопоставен достъп за всички ползватели на преносната мрежа, противно на твърденията в касационната жалба. Прокурорът намира, че съдебният акт следва да бъде потвърден. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: С решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. в раздел IV, т. 5, КЕВР е определила на "ЕСО" ЕАД, считано от 1.08.2015 г., цена за достъп до електропреносната мрежа, без ДДС, която се дължи от производители на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7,14 лв./MWh. Тази част от решението е била обжалвана от "У. П. К. У." ЕООД, за което безспорно е било установено, че е производител на ел. енергия от вятър (ВяЦ) с инсталирана мощност общо от 4000 kw. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил спазването на процедурата по приемане на решението. Приел е, че в съответствие с чл. 13, ал. 5, т. 2, ал. 7 и 8 ЗЕ и чл. 45-46 от Наредба № 1 е прието обжалваното решение, поради което административният орган не е допуснал нарушение на административно производствените правила. Посочил е, че КЕВР е публикувала на страницата си в интернет доклада на назначената работна група и проекта за решение, насрочила е обществено обсъждане, като отделна покана е била изпратена до заявителите на цените. Въз основа на протокола от проведеното обществено обсъждане съдът е приел, че дружеството-жалбоподател е могло да участва и заяви писмено становището си, както останалите представители на енергийни предприятия и сдружения, но това не е сторило по собствена преценка. Съдът е посочил, че в ЗЕ и приложимите подзаконови нормативни актове няма разписано задължение за КЕВР писмено да уведомява всеки един производител на ел. енергия за насроченото обществено обсъждане, поради което е извел извод, че не е допуснато нарушение на чл. 26 АПК. Съдът е анализирал предложението на "ЕСО" ЕАД за утвърждаването на цени на електрическата енергия от 31.03.2015 г., допълнителното му становище от 8.06.2015 г., включително и направените корекции от страна на КЕВР в първоначалното и допълнителното предложение на дружеството, съдържащи се лист 84-92 от делото, представляващи по същността си мотиви към обжалваната част от решението. Приел е, че в правомощията на КЕВР е да вземе решение, с което да определи цената за достъп до електропреносната мрежа, в съответствие с чл. 30, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗЕ. Поради това е направил правен извод, че решението е издадено от компетентен орган, в съответната форма. Относно материалната законосъобразност на обжалваната част от решението, съдът е съобразил предмета на договора за достъп до електроразпределителната мрежа, като се е позовал на чл. 84, ал. 2 ЗЕ и § 197, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от същата дата. Изяснил е съдържанието на понятието "достъп", определено в § 1, т. 15 от ДРЗЕ, както и това, че "У. П. К. У.", ЕООД има качеството на производител на електрическа енергия, според § 1, т. 46 от ДРЗЕ, поради което е длъжно да сключи договор за достъп. Съдът е посочил, че с Решение № Ц-33 от 2012 г. на основание чл. 32, ал. 4 ЗЕ са били определени временни цени за достъп до електропреносната и/или електроразпределителните мрежи, което е отменено с редица решения на ВАС. З. първи път цената за достъп е определена с Решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. на КЕВР, което също не е влязло в сила, поради това, че е обжалвано. Тези обстоятелства са били служебно известни на административния съд. При определянето на цената за достъп до електропреносната мрежа съдът е съобразил принципите, въведени с чл. 31, т. 1 и 2 ЗЕ, както и нормите на чл. 27 от Наредба № 1, в релевантната й редакция, обн. в ДВ, бр. 17/2014 г., в която е визиран начинът на определянето на цената за достъп. В ал. 3 на същия чл. е посочено, че пределната цена на разходите на оператора на преносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период. Съобразно представените писмени доказателства, цената за достъп е определена при съобразяване на направените допълнителни разходи за резерв-закупена разполагаемост за периода м. 07.2012 г. -м. 04.2015 г., като е отчетено, че през този период, с изключение на месеците, през които "ЕСО" ЕАД не е закупувало разполагаемост за студен резерв, поради липсата на средства, при 8760 часа годишно, в процесния ценови период следва да бъдат включени разходи отразяващи 100 MWh допълнителен резерв, а не както е поискал преносния оператор 170 MWh. Съдът е посочил, че натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост през посочения период до м. 04.2015 г., както и некоригиране на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия, в съответствие с изменението на чл. 7 от Наредба № 1, са двата фактора, които водят до съществена разлика между цената за достъп, определена с Решение № Ц-6 от 2014 г. и обжалваното Решение № 27/2015 г. Въз основа на този анализ съдът е направил извод, че определената цена за достъп съобразено с направените разходи за разполагаемост през предходния ценови период е законосъобразна, поради настъпилите изменения в ЗЕ и Наредба № 1. Отделно от това съдът е съобразил чл. 12, т. 1 във връзка с чл. 11, т. 1 от Правила за търговия с електрическата енергия (ПТЕЕ), уреждащи видовете договори, страни и предмета им, по-конкретно договорите за достъп до електропреносната мрежа и предоставянето на системни услуги. Съобразил е и разпоредбите на чл. 62, ал. 4 от Правилата за управление на електроенергийната система (ПУЕС), според която правото на ползване на електропреносната мрежа се основава на договор за достъп (право на ползване на преносната мрежа, предоставяне на допълнителни услуги и ползване на системни услуги), сключен между ползвателя и оператора на преносната мрежа. Съдът е посочил и съдържанието на понятието "системни услуги", определено в чл. 53а ДРЗЕ, видовете допълнителни услуги, визирани в чл. 94 ПУЕС, които съгласно чл. 93, ал. 3 ПУЕС операторът на преносната мрежа закупува за реализиране на някои системни услуги, които предоставя на ползвателите на преносната мрежа. В чл. 27, ал. 4 от Наредба № 1 в релевантната й редакция е посочено, че цената за достъп може да включва компонентите: цена за мощност/разполагаемост, цена за енергия и други компоненти в зависимост от структурата на разходите. Поради това цената за достъп, в която са включени и други компоненти е преценена като съответна на посочената норма от Наредба № 1. Относно периода, през който са направени разходите, които са преди определянето на цената за достъп, съдът е приел, че извършената компенсация от страна на КЕВР е съответна на чл. 31, т. 2 ЗЕ, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности. По доводите в жалбата относно приложимостта на чл. 34 и 35 ЗЕ, съдът е приел, че в тях не се включват направените разходи от "ЕСО" ЕАД за предходния период, като е съобразил нормата на § 8 ПЗР на ЗЕ и чл. 21, ал. 1, т. 17 и чл. 30, ал. 1, т. 17 ЗЕ, поради което е приел доводите за неоснователни. Съдът е приел, че обжалваната част от решението на КЕВР е съответно на принципите по чл. 23, т. 5 и чл. 31, т. 1 ЗЕ и е извел като краен извод, че определената цена за достъп на производителите на електрическа енергия от вятър и слънце до електропреносната мрежа е законосъобразна и не е в нарушение на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. По групата доводи в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила при приемането на оспореното решение: Твърдението е неоснователно. От приложените по делото писмени доказателства съдът подробно е изследвал процедурата по приемане на решението, която е започнала с подадени заявления от енергийните предприятия за определянето на цени за регулаторния период. По подадените заявления е била назначена работна група, която е изготвила доклад, разгледан, приет и подложен на обществено обсъждане. Изразените становища на участниците в общественото обсъждане и писмените им такива са били разгледани от КЕВР, която на закрито заседание е приела решението си, предмет на жалбата при спазване на изискванията на ЗЕ и Наредба № 1. От данните по делото безспорно е установено, че проектът на решението е бил качен на страницата на интернет на КЕВР и всеки, който е желаел е могъл да се запознае с него и да участва в общественото обсъждане. Обстоятелството, че "У. П. К. У." ЕООД не е сторило това, не може да доведе до порок на процедурата по приемане на решението. В нормативната уредба, регламентираща отношенията в енергетиката, няма вменено задължение КЕВР да уведомява всеки производител на електрическа енергия за качения проект на решение и предстоящото обществено обсъждане. В писмените бележки на касатора е направено оплакване за несъбрани доказателства относно изпълнението на задължението на "ЕСО" ЕАД по чл. 36а ЗЕ, от което се прави извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Според чл. 36а ЗЕ енергийните предприятия и операторите на преносните и разпределителните мрежи, в едномесечен срок, преди подаване на заявлението си за утвърждаване или за изменение на цени в комисията, трябва да го оповестят в средствата за масова информация. Този довод за първи път се навежда в касационната жалба и на него не следва да му се отговаря. По такъв ненаведен довод при първоинстанционното разглеждане на спора, не са събирани доказателства, не е направено и обсъждане, в мотивите на съдебното решение, предмет на настоящия контрол. Въпреки това следва да се посочи, че в хода на изпълнение на процедурата по приемане на Решение № Ц-27 всеки е могъл да се запознае с проекта на решението, в което е включено и предложението на "ЕСО" ЕАД, да присъства на общественото обсъждане, да изрази становище и представи доказателства в негова подкрепа. Дори и да се приеме, че е било допуснато такова нарушение, то не е съществено спрямо "У. П. К. У." ЕООД, защото дружеството е обжалвало Решение № 27/2015 г. пред съда и е упражнило правото си на защита. Нарушението на административно производствените правила е съществено когато ако не е допуснато би довело административния орган до други изводи, или което води до недопустимо ограничаване на правото на защита на заинтересованите лица и организации. В конкретния случай данните за определянето на цената за достъп са взети от заявленията (основно и допълнително) дадени от "ЕСО" ЕАД. Те са преценени и анализирани от Комисията, поради което не са налице други обстоятелства и факти, които биха довели административния орган до различни изводи от направените. По делото е безспорно установено, че "У. П. К. У." ЕООД е упражнило правото си на защита, поради което то не е било ограничено. Поради това правилно съдът е приел, че решението е прието в съответствие на чл. 26, ал. 2 вр. чл. 61, ал. 3 АПК и с чл. 25, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 3 от Правилника за дейността на КЕВР и нейната администрация. По оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон: Оплакването, че в цената по раздел I, т. 1 от обжалваното решение били включени разходите за допълнителен резерв, които същевременно били включени в цената за достъп по раздел IV, т. 5, поради което "ЕСО" ЕАД получавало приходи два пъти за едни и същи разходи, съдът го намира за неоснователно. По т. 1 на посочения раздел е определена цена за достъп за крайните стопански и битови потребители на ел. енергия, докато в т. 5 е определена цена за достъп само на производителите на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия. В случая касаторът не прави разграничение между ползвател на мрежата, чието легално определение е дадено в § 1, т. 41а, б. "а" ДРЗЕ, според което това е физическо или юридическо лице - ползвател на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа доставящо електрическа енергия в съответната мрежа или снабдявано от такава мрежа и разграничението - потребител на енергийни услуги по § 1, т. 41б, б. "а", който е краен клиент, който купува енергия или природен газ. Трябва да се посочи, че касаторът има качеството на ползвател и на потребител на енергийни услуги, по смисъла на § 1, т. 41а, б. "а" и и на ползвател според т. 41б, б. "б. За утвърждаването на цената за достъп до електропреносната мрежа в размер на 1,17 лв./МВтч, дължима от крайните клиенти по т. 1 на раздел I, КЕВР е признала като ценообразуващ елемент разходите за допълнителни услуги в размер на 1 752 000 МВтч (200 МВт), който е на нивото на утвърдения размер от предходния регулаторен период 2014/2015 г., отговарящ и на признатия размер с решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. С т. 5 от обжалваното решение КЕВР е признала на преносния оператор извършени допълнителни разходи за закупуване на допълнителни резервни мощности, чрез които се балансира променливата генерация от соларни и вятърни паркове. КЕВР е признала за обоснована количествената оценка за влиянието на фотоволтаичните и вятърни електроцентрали върху енергийните режими, получена в резултат на изследването, извършено от "ЕСО" ЕАД. Оценката показва, че за покриване нарастването на денонощния диапазон на отрицателно и положително изменение на остатъчния товар, електроенергийната система на страната се нуждае от допълнителни регулиращи мощности. Случайното изменение на параметрите на първичните енергийни източници от слънце и вятър води до големи отклонения в отдадената от тях мощност. Това е свързано с увеличаване на диапазона от вторично регулиране в страната и по-често активиране на третичен (15 минутен) резерв, както и свързаните с това разходи, извършвани от "ЕСО" ЕАД. В резултат на тези оценки и анализи е определен от Комисията необходимият резерв за допълнителни услуги, който следва да се поддържа със 100 МВт, вместо заявеният от 170 МВт, средночасово по-висок от предвидения за същия регулаторен период 200 МВт средночасово по раздел IV, т. 1 или общо 270 МВт за целия период на решение № 27/2015 г. Поради това правилно административният съд е посочил, че определената цена за достъп е различна, не само защото не е била предмет на регулиране с предходни решения, но и при отчитане на спецификата на цената, произтичаща от новите норми на чл. 84, ал. 2 и § 197 ПЗР на ЗЕ и чл. 12 ПТЕЕ. В определението на понятието "системни услуги", дадено в чл. 53а ДРЗЕ са посочени видовете услуги, които се включват в него, докато в чл. 94 ПУЕС са посочени видовете допълнителни услуги, които съгласно чл. 93, ал. 3 ПУЕС операторът на преносната мрежа закупува за реализиране на някои системни услуги. В заявлението си за определяне на цена за достъп "ЕСО" ЕАД е включило допълнителни регулиращи мощности за закупуването на допълнителен резерв за вторично регулиране в размер на 170 МВт, но КЕВР е признала този размер до 100 МВт на час. Т. допълнителни мощности се включват в чл. 27, ал. 4 от Наредба № 1 представляващи компонента на цената за определяне на цената за достъп, както правилно е приел и съдът. Тези допълнителни разходи за закупуването на допълнителен резерв за вторично регулиране са определени след анализ на разходите, заявени от "ЕСО" ЕАД и извършени за периода м. септември 2012 г. - м. юли 2013 г. и м. август 2013 г. - м. април 2015 г., които надхвърлят разходите за допълнителни услуги, утвърдени в цената за достъп до електропреносната мрежа за всеки регулаторен период - 200 МВт, утвърдени с решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. и запазени на същото ниво при цената за достъп за крайните клиенти, по раздел IV, т. 1 на обжалваното решение № Ц-27/2015 г. За тези допълнителни разходи, необходими на "ЕСО" ЕАД за закупуване на допълнителни регулиращи мощности, които не са част от цената за достъп, дължима от крайните клиенти, преносният оператор следва да бъде компенсиран в рамките на три регулаторни периода. За периода м. септември 2012 г. до м. април 2015 г. "ЕСО" ЕАД е извършило разходи за осигуряване на допълнителен резерв за първично и вторично регулиране, свързани с производството на ел. енергия от фотоволтаични и вятърни централи в размер на 51 786, 21 хил. лева, които са признати от Комисията. Отчетени са били и приходите от реализиране на Решение № КМ-1 от 13.03.2014 г. и Решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. в размер на 17 254,54 хил. лв. Разликата между извършените разходи в размер на 51 786,21 хил. лв. и посочените приходи е в размер на 34 531,66 хил. лв. представляващи некомпенсирани разходи чрез цените за достъп. Тези разходи са направени в изпълнение на произтичащото задължение на "ЕСО" ЕАД от ЗЕ да осъществява единно управление на електроенергийната система на страната. Цената за достъп е определена в съответствие с чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1, според която пределната стойност на разходите на оператора на преносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период. Цената за достъп по обжалваното решение е образувана на база на утвърдени прогнозни необходими годишни приходи и утвърдено количество ел. енергия, доставено в мрежата за продажба и пренос, през съответния период. За образуване на цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос на ел. енергия през нея, Комисията е приела Указания с протоколно Решение № 15 от 9.02.2012 г. Според тях цената за достъп се изчислява като съотношение на признатите от КЕВР необходими приходи на "ЕСО" ЕАД и количеството сумарна консумирана почасова мощност. Необходимите приходи отразяват сумата от условно-постоянните разходи, разходи за студен резерв и разходи за услуги и възвръщаемост на капитала, намалени с приходите от предоставената преносна способност, според т. 39 от Указанията. Нормата на възвръщаемост се изчислява в процент като средно претеглена на база цените на собствения и привлечения капитал. Нормата на възвръщаемост на капитала с процесното решение е призната в размер на 3,33 % като ценообразуващ елемент при образуване на цената за достъп. Тя се прилага само върху оборотния капитал, формиран на база 1/8 от разходите за осигуряване на допълнителен резерв. Признатият размер на необходимите приходи 20 307 хил. лв. са в пъти повече от признатите с решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. размер на общо необходими приходи за цената за достъп на производителите на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия на стойност 6 041 хил. лв. Признатият размер на необходимите приходи включва разходите за компенсиране 11 510 хил. лв., разходите за осигуряване на допълнителен резерв 8 760 хил. лв. и 36 хил. лв. възвръщаемост, формиращи по-високата цена за достъп дължима от производителите на ел. енергия от вятър и слънце. Поради това твърдението в касационната жалба, че цената за достъп за производителите на ел. енергия от тези първични източници е многократно увеличена, което е нарушение на материалния закон, е неоснователно. Направеното оплакване в касационната жалба, че тези разходи на "ЕСО" ЕАД е следвало да бъдат включени в разходите произтичащи от задължения към обществото по чл. 34 и 35 ЗЕ е неоснователно. В чл. 21, ал. 1, т. 17 ЗЕ е вменено правомощието на КЕВР да разглежда искания на енергийните предприятия за компенсиране на невъзстановяеми и произтичащи от наложени им към обществото разходи по чл. 34 и 35 ЗЕ, да утвърждава техния обоснован размер и определя начина на компенсирането им при спазване на изискванията за държавните помощи. Трябва да се посочи, че такава цена е предвидена и определена в решението, предмет на жалбата, в частта му относно определянето на цена за задължение към обществото на "НЕК" ЕАД, която е в размер на 37,90 лв./МВтч без ДДС, в това число компонента, отразяваща разходите за ел. енергия, произвеждана от възобновяеми източници, в размер на 22,51 лв./МВтч. Цената за задължение към обществото се заплаща от присъединените към електроенергийната система крайни клиенти на свободния пазар не ел. енергия, клиентите на доставчика от последна инстанция, електропреносното и електроразпределителните дружества за закупената ел. енергия за покриване на технологичните разходи. Следователно задължението за заплащането им е предвидено и за "ЕСО" ЕАД и няма как тези разходи да се предвидят и включат два пъти. Неоснователно е и твърдението, че "У. П. К. У." ЕООД, като не е присъединено към електропреносната мрежа и нямало никакви допирни точки с нея, както и че имало договор за достъп с електроразпределителното дружество "Е.-П. М." АД, не дължало цена за достъп на "ЕСО" ЕАД. Според чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ в релевантната му редакция, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти и производители цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Безспорно е, че жалбоподателят има качеството на производител на ел. енергия, поради което дължи цена за достъп до електропреносната мрежа на "ЕСО" ЕАД, въпреки че е присъединено към електроразпределителната мрежа и има договор за достъп с електроразпределителното предприятие "Е.-П. М." АД. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на административния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Направеното искане от касатора за присъждане на разноски, с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Искането на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и същото искане на заинтересованата страна "ЕСО" ЕАД следва да се уважат, на основание чл. 143, ал. 3 и 4 АПК. "У. П. К. У." ЕООД следва да заплати на КЕВР и на "ЕСО" ЕАД разноски в размер по 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, четвърто отделение