Решение № 15953 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6800/2017 г.

Решение № 15953 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6800/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. И. Д. срещу решение № 589/6.04.2017 г. по адм. д. № 2230/2016 г. на Административен съд Б.. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-заместник-кметът по СИРР при О. Б. и С. И. Д. не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 2245/23.08.2016 г. на заместник-кмета по СИРР при О. Б., с която на него и на С. И. Д. е наредено да премахнат незаконен строеж "едноетажни масивни постройки с изпълнено частично надстрояване в северната част на УПИ V-1334, 1335 на страничните регулационни линии", като изграден без строителни книжа и като нетърпим. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Строежът е извършен през 1995 г., без строителни книжа. Същият е незаконен и не е търпим, тъй като не са налице предпоставките на § 16, ал. 2 и 3 ПЗРЗУТ, а разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗРЗУТ не е приложима с оглед установения период на изграждане на строежа. Така постановеното решение е материално и процесуално законосъобразно: В случая безспорно се касае за строеж, извършен без строителни книжа. Характеристиката му като незаконен е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. И пред първоинстанционния съд и пред настоящата касационна инстанция се твърди търпимост на строежа, която в случая не е налице. Търпимостта на един строеж е обективно качество, съществувало към момента на реализирането му. Разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗРЗУТ е материалноправна и няма обратно действие. Тя намира приложение спрямо актове за премахването на строежи след влизането й в сила. Цитираната разпоредба не изключва приложението на § 16, а се явява нейно допълнение, като въвежда четвърти период за обявяване на строежи, за които няма строителни книжа, за търпими. Тази разпоредба е приложима за случаите на незаконни строежи, извършени в периода 1.07.1998 г. - 31.03.2001 г. и не е приложима за строежи, извършени преди този период. Поради това относимата материалноправна норма за изследване предпоставките за търпимост е тази на § 16, ал. 2 ПЗРЗУТ. В случая спрямо незаконният строеж не са налице предвидените в хипотезиса на нормата на § 16, ал. 2 ЗУТ предпоставки, при които строежът може да се счита за търпим. В конкретния казус не е налице надлежно деклариране на строежа в срок - до 31.12.1998 г. Обстоятелството, че за строежа пред този период е издадена заповед за спиране на процесното строителство, не е действие на общинската администрация, представляващо деклариране на строежа пред одобряващите органи от собствениците. Поради това изводът на първоинстанционния съд за нетърпимост на строежа е законосъобразен. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен акт, съдът е постановил съответно на материалния закон решение, без да е допуснал съществени процесуални нарушения. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,