Решение № 7919 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12159/2018 г.
ВАСV отделение27.05.2019 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4938/20.07.2018 г. по адм. дело № 4748/2018 г. на Административен съд - С.-град. ОСЪЖДА "А1 България" ЕАД, гр. С., ул. "К." ..№..., да заплати 100 (сто) лева разноски по делото на Комисията за защита на личните данни. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7919 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12159/2018 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "А1 България" ЕАД, гр. С., срещу решение № 4938/20.07.2018 г. по адм. дело № 4748/2018 г. на Административен съд - С.-град, с което е отхвърлена жалбата на "Мобилтел" ЕАД, сега "А1 България" ЕАД, срещу решение № Ж-32 от 12.01.2018 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), в частта му, с която е подадената от С. Ш. жалба е обявена за основателна по отношение на "Мобилтел" ЕАД и на основание чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД е наложена на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 10 000 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуални представители, че решението е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - КЗЛД, чрез процесуален представител в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - С. Ш., с адрес в [населено място], не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с обжалваната част от решението КЗЛД е направил законосъобразни изводи, че дружеството - жалбоподател е обработил неправомерно личните данни на Н., като ги е предоставило на дружество - колектор по договор за събиране на вземания от 2013 г. с анекс от 2016 г. Обработването е в нарушение на чл. 4 (отм.) ЗЗЛД, доколкото Шампанова не е сключвала договр с "Мобилтел" ЕАД, нито е давала съгласието си за обработването на личните й данни. Изложени са доводи за спазване на едногодишния и петгодишния срок по чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД в редакцията към момента на сезиране на КЗЛД, за издаване на решението от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, за съразмерност на наложената санкция и съответствието й с целта на закона. Решението е правилно. В тежест на администратора на лични данни - касатор в настоящето производство е било да докаже, че е обработил личните данни на някое от основанията по чл. 4 (отм.) ЗЗЛД при твърдението на Шампанова, че никога не е сключвала договор с него, нито е давала съгласието си да бъдат обработени личните й данни от "Мобилтел" ЕАД. Дружеството не е представило такива доказателства, поради което обоснован е изводът на АССГ, че не е налице нито една от хипотезите на приложимата па време материалноправна норма на чл. 4 (отм.) ЗЗЛД - нито чл. 4, ал. 1, т. 2 (отм.); ЗЗЛД - физическото лице да е дало съгласието си (и то не само за обработване от администратора, а и за предоставяне на трето лице с цел събиране на вземания на администратора), нито по чл. 4, ал. 1, т. 3 (отм.) ЗЗЛД - за изпълнение на договор от администратора, който договор да включва възможност за предоставяне на данните на трето лице - колектор. Предвид изложеното без значение за решаването на спора е съдържанието на Общите условия на дружеството. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На КЗЛД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение