Решение № 341 от 19.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 1092/2013 г.

Решение № 341 от 19.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 1092/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Постъпила е касационна жалба от подсъдимия А. Х. Г. против нова присъда № 109 от 27.03.2013 г., постановена по внохд № 1174/13 г. от Софийския градски съд, с която се заявява наличието на всички основания по чл. 348, ал. 1 НПК и иска оправдаване по възведеното обвинение. В производството пред настоящата инстанция е прието допълнение към касационната жалба, по реда на чл. 351, ал. 3 НПК. Подсъдимият лично и защитата му поддържат жалбата и допълнението, представят писмена защита.

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт.

За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение, взе предвид следното:

С присъда по нохд 16312/10 г. Районният съд-гр. София осъдил подсъдимия Г. на основание чл. 197, т. 3, във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4, чл. 194, ал. 1 и чл. 55 НК на пробация, включваща пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от три години и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години. На основание чл. 59, ал. 1 НК СРС зачел и приспаднал времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение домашен арест.

По протест на прокурора, насочен към осъждане на подсъдимия по първоначално предявеното му обвинение - по чл. 195, ал. 1 НК, и налагане на наказание лишаване от свобода, в хода на посоченото по-горе въззивно производство СГС отменил изцяло присъдата на СРС и постановил обжалваната нова присъда. С последната е ангажирана отговорността на подс. Г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 194, ал. 1, чл. 18, ал. 1 НК, като при условията на чл. 55 НК му е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода. По първоначално предявеното обвинение - за довършено престъпление, за отнемането на 48 метра мрежови кабел на стойност 31,20 лева, както и за количеството на инкриминирания кабел до 188 метра и за стойността до 122 лева, подсъдимият е оправдан. На основание чл. 59, ал. 1 НК СГС приспаднал от определеното за изтърпяване наказание времето на предварителното задържане на подсъдимия за периода от 09 до 13.08.2010 г., в съотношение едно към едно, а на основание чл. 59, ал. 1, т. 2 НК - времето, през което е бил с мярка за неотклонение "домашен арест" за периода от 13.08.2010 г. до 19.12.2012 г., в съотношение две към едно, като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК съдът определил на подс. Г. едно общо най-тежко наказание между наложеното с настоящата присъда и това по нохд № 6102/12 г. на СРС, а именно - 6 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на определеното общо наказание от 6 месеца лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 НК СГС привел в изпълнение отложеното наказание от 6 месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия с определение по нохд № 987/09 г. на СРС, влязло в сила на 18.02.2009 г. На основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС съдът постановил това наказание да се изтърпи при първоначален строг режим.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи:

Жалбата е неоснователна. Не се констатира наличието на което и да било от касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК, поради което обжалваната присъда следва да бъде оставена в сила.

Съображенията за това са следните:

1. Най-напред трябва да бъде отбелязано, че пределите на касационната проверка са стеснени. Вън от тях е частичното оправдаване на подсъдимия, което обяснимо не се оспорва от него, както и фактите, приети за установени от СГС, по причините изложени по-долу.

Съгласно чл. 349, ал. 3 НПК подсъдимият може да оспори съдебния акт, предмет на настоящата касационна проверка, само когато са нарушени неговите права и законни интереси.

Както бе споменато, въззивното производство, приключило с обжалваната нова присъда, е инициирано от прокурора. Подсъдимият не е упражнил правото си на жалба пред СГС на основание чл. 318, ал. 3 НПК и не е заявил недоволство от квалификацията, възприета от СРС - по чл. 197, т. 3, във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4 и чл. 194, ал. 1 НК, респ. и от фактите, приети за установени от решаващия съд (известно е, че преценката за приложимия закон се осъществява в рамките на тези факти). Това поведение на подсъдимия указва на съгласието му с приетото от фактическа страна от СРС и е недопустимо сега да активира прескачащо обжалване пред ВКС в тази връзка.

Казаното дотук, свързано с чл. 349, ал. 3 НПК, очертава възможност за подсъдимия като страна в процеса да подава касационна жалба, когато са нарушени неговите права и законни интереси с въззивния съдебен акт.

2.Въззивната инстанция не е провеждала съдебно следствие, утвърдила е изцяло изводите на първоинстанционния съд по фактите, но им е дала различна, от тази на СРС, правна оценка, внесла е коректив в първоначално предявеното обвинение, индивидуализирала е наказанието на подсъдимия при условията на института на смекчената наказателна отговорност, определила е общо наказание по реда на чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК и е приложила института по чл. 68, ал. 1 НК.

1. В голямата си част съображенията, изложени в допълнението към касационната жалба и писмената защита, са насочени срещу обосноваността на съдебния акт, която обаче не е касационно основание и няма как да бъде разглеждана от ВКС.

1. Не се установява наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

В подкрепа на това основание защитата на подс. Г. оспорва доказателствената годност на протокола за личен обиск, приложен на л. 7 от досъдебното производство, а оттук и възможността на решаващия съд да ползва доказателствата, произтичащи от него. Съгласно чл. 164, ал. 3 НПК този протокол е следвало да се представи за одобряване от съдия незабавно, но не по-късно от 24 часа. Това не е сторено от разследващия орган, което препятства възможността протоколът да се ползва като доказателствено средство. Достигането до обективната истина не е било злепоставено, тъй като наличието на клещи-резачки у подсъдимия, към момента на извършване на инкриминираното деяние, е установено посредством други възможни доказателствени източници, каквито са показанията на свидетелите Б. и Х. (л. 39 от нохд № 987/09 г. на СРС). В наказателният процес фактите от кръга по чл. 102 НПК могат да бъдат изяснявани посредством всички предвидени в процесуалния закон доказателствени средства.

1. Законът правилно е приложен.

В рамките на фактите, приети за установени от СГС, се разкриват признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав по чл. 195, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 194, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 НК.

Правилни и съответни на закона са съображенията на въззивния съд относно наличието на условията на чл. 18, ал. 1 НК и липсата на възстановяване, по смисъла на чл. 197 НК. Те изцяло се възприемат от настоящата инстанция и не е необходимо преповтарянето им.

1. Наложеното наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и като такова е справедливо.

Не се установява обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието да са останали вън от погледа на решаващия съд, още по-малко да са ценени неадекватно на обективното им значение. Настоящата инстанция изцяло споделя изводът на СГС за наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, поради което правилно е приложен института на смекчената наказателна отговорност. По вид, размер и начин на изтърпяване, наложеното на подсъдимия наказание способства постигането на целите на наказанието.

1. Правилно и законосъобразно е приложението на правилата по чл. 25-23 и чл. 68 НК. Те са законна последица на установеното по делото наличие на съвкупност между престъпленията, предмет на две наказателни дела, както и на това, че инкриминираното по настоящото дело престъпление е извършено в рамките на изпитателния срок, определен на подсъдимия с влязла в сила присъда.

1. В диспозитивната част на новата присъда СГС не е разкрил фактическото съдържание на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Това обаче не налага извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Друг би бил въпросът при констатация за противоречие между мотиви и диспозитив на съдебния акт, каквото не се установява в настоящия случай. Волята на съда по същество относно това, че подсъдимият следва да изтърпи наказанието от 6 месеца лишаване от свобода, активирано по реда на чл. 68, ал. 1 НК, в затворническо общежитие от закрит тип, е ясна и недвусмислена.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение