Решение № 5379 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10147/2011 г.

Решение № 5379 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10147/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Харманли чрез пълномощника му - адвокат Борис Михайлов против решение № 785 от 3.06.2011 г. по адм. дело № 920/2010 г. на Бургаския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против мълчалив отказ на кмета на община Несебър да се произнесе по молба вх. № 08-00-394 от 4.03.2010 г. Прави доводи за противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че не са установени предпоставките за отмяна на отчуждаването по чл. 31, ал. 1 от ЗОС и по ЗВСОНИ. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от кмета на община Харманли против мълчалив отказ на кмета на община Несебър на молба от 4.03.2010 г. за възстановяване собствеността върху двата процесни имота и при условията на алтернативност за обезщетяване на общината. Възраженията са били, че общината е придобила собствеността чрез покупко-продажба през 1955 г. и през 1957 г. върху два имота: дворно място от 1887 кв. м., съставляващо парцел IХ-592 в кв. 69 и дворно място с площ от 1740 кв. м., съставляващо парцел VIII-596 в кв. 69 по тогавашния регулационен план на града. Не е била уведомена за проведено отчуждително производство. Съответно не е била обезщетена, нито знае дали все още е собственик на имотите, Поискала е от съда да отмени мълчаливия отказ и да възстанови собствеността върху двата имота или да обезщети общината със съответни по площ и категория имоти. Към жалбата са приложени и двата нотариални акта за покупко- продажбата. От данните по делото е видно, че административното производство е образувано въз основа на искане от кмета на община Харманли до кмета на община Несебър за възстановяване на имотите или за обезщетяване в случай, че върху тях са реализирани строителни или благоустройствени мероприятия. Административна преписка по искането не е образувана. Липсват каквито и да било данни за проведено отчуждително производство. За изясняване статута на имотите, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. Установено е че придобивните сделки са извършени по състоянието на парцелите, съгласно регулационния план от 1930 г. Със следващия план от 1959 г. те са заснети с нова конфигурация и придобиват номера 223 и 224. С този план те попадат в кв. 84, отреден за спортен терен и озеленяване и върху проектирана по регулацията улица. В забележка към разписния лист към плана, действал от 1959 г. до 1965 г. е отбелязано, че имотите се отчуждават. В действащия понастоящем ПУП те попадат в квартал 56 в терен с реализирано жилищно строителство. Вещото лице е посочило в последното изречение от заключението, че в архива на община Несебър не са открити данни за извършено отчуждаване. Същото заключение е повторено и в съдебното заседание на 9.05.2011 г. при изслушване на вещото лице. При тези данни по делото, съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 31 от ЗОС, тъй като отчуждаването на имотите е извършено преди влизане в сила на закона. За целта се е позовал и на ТР № 1/2011 г. на общото събрание на съдиите от Върховния административен съд. Счел е, че искането за възстановяване на собствеността попада в приложното поле на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. В тази връзка е посочил, че искането е направено след изтичането на преклузивния срок. Отделно от това върху имотите е реализирано предвиденото мероприятие, което също е пречка за възстановяването им. По тези съображение е приел, че оспореният мълчалив отказ на кмета на община Несебър е законосъобразен и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е процесуално недопустимо, тъй като искането за възстановяване собствеността върху двата имота не попада в обхвата на посочения реституционен закон. ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС урежда случаите на отмяна на отчуждаването по благоустройствените закон, когато такова е проведено и надлежно приключено с обезщетяване на собственика - с пари в брой или с предоставяне на равностоен имот. В конкретния случай вещото лице е установило по категоричен начин два факта: отчуждаване на имотите по силата на самия регулационен план и липсата на проведено отчуждително производство, приключило с обезщетяване на община Харманли, като собственик на имотите. Доколкото плановите предвиждания са по плана от 1959 г. - то отчуждаването е станало при действието на ЗПИНМ. Разпоредбата на чл. 55б, ал. 2 от него в редакцията й след 1958 г. изрично постановява, че отчуждените имоти се заемат след обезщетяване на собственика. Няма никакви данни за изпълнението на нормата, доколкото липсват документи за извършено отчуждително производство и съответно за обещетяване на собственика. Поради това за общината не е била налице правната възможност да иска отмяна на отчуждаването по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Законът урежда само случаите, при които е налице валидно проведено и приключено обезщетително производство и пряко обвързва отмяната на отчуждаването и възстановяване собствеността върху имота или части от него с връщане на полученото обезщетение. Възстановяване на собствеността върху недвижимо имущество, отчуждено не по установения законов ред е изрично постановено с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закон за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти. Административното производство по реализиране на това право е уредено в този закон и в Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. В производството кметът на общината няма компетентност. Отправеното до него искане от община Харманли от 4.03.2010 г. е адресирано до орган, който не притежава материалната компетентност да се произнася, нито по възстановяване на собствеността върху имотите, отчуждени не по предвидения от закона ред, нито да определя обезщетение за тях. Поради това и липсата на отговор на искането не съставлява мълчалив отказ и няма характер на индивидуален административен акт. Съответно подадената до административния съд жалба е лишена от предмет, годен да бъде обект на съдебен контрол и е процесуално недопустима. Поради това същата е следвало на основание чл. 159, т. 1 от АПК да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да се прекрати. Като не е съобразил всички тези обстоятелства и се е произнесъл по същество по процесуално недопустима жалба, съдът е постановил на свой ред процесуално недопустимо решение, което подлежи на обезсилване. В касационната жалба не са въведени такива касационни основания, но съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК за допустимостта на първоинстационното решение, касационната инстанция следи служебно. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение