Решение № 5572 от 8.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Лем инвест ЕООД гр. Пловдив, чрез управителя му против решение 2211/18.11.2021г. на Административен съд - Пловдив по адм. д. 2157/2021г., с което e отхвърлена жалбата на дружеството против Решение РР-4307/30.06.2021 г. за отказ за продължаване срока на действие на Разрешително 31140041/05.05.2010 г. , последно продължено с Решение РР-1827/25.11.2013 г. за водовземане от повърхностен воден обект, издадено от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район Пловдив. Касаторът чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробно причините, поради които МВЕЦ Халпач не е построена, като твърди, че те на са били съобразени от съда. Иска се отмяна на решението, отмяна на административния акт и присъждане на разноски. Ответната страна - Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа подробно мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение РР-4307/30.06.2021 г. за отказ за продължаване срока на действие на Разрешително 31140041/05.05.2010 г. , последно продължено с Решение РР-1827/25.11.2013 г. за водовземане от повърхностен воден обект, издадено от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район Пловдив, издадено на основание чл. 78, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за водите Установено е, в резултат на извършена в административното производство проверка, обективирана в официален удостоверителен документ - констативен протокол, че към 31.12.2012 г. и към датата на съставяне на протокола строителството на МВЕЦ Халпач не е започнало, не е осъществено строителството по изграждане на съоръженията на централата и водохващането масивен яз с преливник, утайник, напорен тръбопровод, машинна зала; не е постъпило уведомление за датата на започване на строителството на МВЕЦ Халпач; към момента на проверката няма действащо разрешително за ползване на воден обект с цел изграждане на съоръжение на МВЕЦ Халпач и няма подавано заявление по чл.46 ал.1 от ЗВ за издаване на разрешителлно за ползване на воден обект. При тези обстоятелства съдът е приел, че неизграждането на МВЕЦ Халпач и нереализиране на водовземането в регламентираните срокове, представлява нарушаване/неизпълнение условията на чл.78 ал.2 т.2 и т.3 от ЗВ, за да бъде продължен срока на действие на процесното разрешително. Освен това е констатирано, че приложеното по делото разрешително 31140041/05.05.2020 г. е със срок на действие от 05.05.2010 г. до 05.05.2016 г.,т.е. искането за продължаване на разрешителното е подадено след изтичане на срока му. По тези съображения оспорването е счетено за неоснователно. Решението е правилно. Спорът е правен, а не фактически, тъй като жалбоподателят, който е и касатор в настоящото производство не оспорва констатацията, че обектът- МВЕЦ не е изграден и че не е подал искането за продължаване срока на действие на разрешителното в предвидения срок. Административният съд е обсъдил подробно приложението на законовите текстове и преценката му, която съвпада с тази на административния орган, следва да бъде подкрепена. За да се продължи срокът на действие на разрешително е необходимо да са налице едновременно трите предпоставки, изброени в чл. 78, ал. 2 ЗВод. Едната от тях е да са изпълнени условията на издаденото разрешително, които включват изграждане на посочените в разрешителното обекти, и то в предвидените срокове. Въз основа на документите в преписката, обосновано е прието както от органа, така и от съда, че предпоставките за удължаване срока на разрешителното не са налице. Касаторът не е доказал изпълнение на задълженията си. Впрочем, под въпрос е и изпълнението на целта на разрешителното, след като на практика водоползване не е осъществявано. Изтъкнатите в касационната жалба доводи се неотносими към спора. Както е посочено и в първоинстанционното решение, условията по издаденото и влязло в сила разрешително не подлежат на преразглеждане по повод искането за удължаването на неговия срок. Отказът отговаря на изискванията за пропорционалност, тъй като не се касае за единични опущения на касатора, а за системно неизпълнение на задълженията му. Съгласно чл. 78, ал. 2 Закона за водите, органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на разрешителното, когато молбата е подадена в срока по ал. 1, не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и са изпълнени условията на издаденото разрешително. Касаторът е нарушил изискванията на чл. 194б от Закона за водите в относимата му редакция и не е изпълнил целта на разрешителното, като обектът, във връзка с който е разрешено водовземането, не е построен. Независимо от обективните и субективни пречки за осъществяване на строежа, не е оправдано разрешителното да действа за обект, който не е построен повече от 12 години след издаване на първоначалното разрешително за водовземане. По тези съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание, чл. 221 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение