Решение № 314 от 28.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1648/2011 г.

Решение № 314 от 28.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1648/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на осъдения О. П. Г. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 13/2011 г. на Окръжен съд Монтана и отмяна на постановеното решение. В него не се сочат касационни основания, но от съдържанието му се установява, че Г. оспорва приетите факти, отрича да е извършил престъпление и моли делото да се върне на досъдебното производство за да "се разплете истината". В съдебно заседание защитата на осъдения поддържа искането, като излага съображения за явна несправедливост на наказанието и моли то да бъде намалено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт установи следното: С присъда от 2.12.2010 г. по нохд № 30 343/2010 г. Районният съд в гр. Монтана признал подсъдимия Г. за виновен в извършване на престъпления по чл. 296, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1от НК и по чл. 144, ал. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. За всяко от престъпленията наложил отделно наказание, като на осн. чл. 23 от НК определил общо наказание от осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. По протест на прокурора, с решение от 19.03.2011 г. по внохд № 13/11 г. Окръжният съд в гр. Монтана изменил присъдата, като увеличил размера на наказанието за престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК, съответно и на общото наказание по чл. 23 от НК на една година и четири месеца лишаване от свобода. Потвърдил присъдата в останалата й част. Искането е подадено в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно. Оплакването на осъдения, че фактите по делото са неправилно установени, че той не е имал никакво намерение да реализира заплахите за убийство, че е действал с цел да предпази дъщеря си, че е осъден без да бъдат разпитани свидетели, които е посочил по време на досъдебното производство и че в крайна сметка лежи в затвора без да е виновен е лишено от фактическо и правно основание. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава 27 от НПК. Видно от протокола от съдебното заседание на 2.12.2010 г. съдът е разяснил на подсъдимия Г. процесуалната възможност делото да се разгледа по реда на чл. 371, т. 1 или чл. 371, т. 2 от НПК, както и последиците от провеждане на съкратеното съдебно следствие. Осъденият е признал фактите по обвинителния акт и е изразил съгласието си да не се събират доказателства за тях. Възражението за допуснати процесуални нарушения, тъй като не са разпитани никакви свидетели е неоснователно. Особената процедура на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция обслужва обществения интерес, насочен към бързо правораздаване и е изградена на базата на разумния компромис между обвинението и защитата. Прокурорът е улеснен в осъществяване на дейността по доказване на обвинителната теза, а подсъдимият се съгласява да търпи процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по фактите, като в замяна на това получава по-леко наказание. След като съдът е преминал към разглеждане на делото по глава 27 от НПК и е постановил присъда, подсъдимият е лишен от възможност да оспорва фактите по обвинението, за които е направил признание и то е подкрепено от събраните на досъдебното производство доказателства. В този смисъл е ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, поради което настоящият касационен състав не се счита задължен да обсъжда изложението на Г., с което сочи различни факти и обяснява мотивите за действията си. Въз основа на приетите факти, съдът правилно е приложил закона. С действията си искателят е осъществил обективните и субективни признаци на престъпленията по чл. 296, ал. 1 вр. чл. 26 и чл. 144, ал. 3 вр. чл. 26 от НК, поради което оплакването за неправилното му осъждане при липса на виновно поведение не може да бъде споделено. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. Въззивният съд е изложил подробни съображения за решението си да увеличи санкцията за престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК, които настоящият състав изцяло споделя. Правилно са отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства престъпната упоритост при извършване на престъплението, броят на отделните деяния в продължаваното престъпление, начинът на извършването му- в присъствие на непълнолетното му дете, съпроводено и с неговото нараняване, както и многобройните му осъждания, които не са изиграли поправителен ефект. Определеното наказание съответства на обществената опасност на извършеното и на личната обществена опасност на Г., както и на целите по чл. 36 от НК. При тези съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение