Решение № 8264 от 30.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3685/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фератум България ЕООД срещу Решение 297/23.01.2025 г. на Административен съд (АС) Стара Загора, постановено по адм. дело 872/2024 г. С обжалваното решение е отменен мълчалив отказ на Фератум България ЕООД, формиран по заявление от 21.08.2024 г., подадено от М. Х. К.; административната преписка, по заявлението от 21.08.2024 г. подадено от М. Х. К., е върната на Фератум България ЕООД за предоставяне на поисканата информация, в срок от един месец, считано датата на влизане на решението в сила; Фератум България ЕООД е осъдено да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател сочи, че оспореното решение е неправилно необосновано и материално незаконосъобразно. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е счел, че е налице мълчалив отказ по твърдяно от жалбоподателката отправено искане за предоставяне на лични данни, тъй като за дружеството не е възникнало задължение за произнасяне. Сочи, че от Политиката за поверителност на дружеството, с която жалбоподателката е била запозната, е видно, че Фератум България ЕООД е предоставило два официални имейл адреса, на които всеки един субект на лични данни може да упражни гарантираните му с Регламент (ЕС) 679/2016 права. Сочи, че жалбоподателката е отправила искане за достъп до информация за обработваните й лични данни на различен имейл адрес. Моли съдът да отмени решението. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Цанов и адв. Вълов. Ответникът по касация М. Х. К. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и в писмена молба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв. Мавров. Представителят на Върховна касационна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните, обсъди наведените касационни основания и съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е недопустимо. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. Х. К.. Видно от посоченото в същата, жалбата е против мълчалив отказ на Фератум България ЕООД да предостави информация относно това дали се обработват личните данни на М. Х. К., целите за обработването, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити лични данни, както и да предостави копие на личните данни, които са обработвани, включително носителите на тези лични данни договори за заем, искания за кредит и други, в периода от 20.08.2019 г. до 20.08.2024 г. От фактическа страна съдът е установил, че на 21.08.2024 г., от името на жалбоподателката К., чрез упълномощен адвокат, е подадено електронно искане до Фератум България ЕООД за упражняване на правото на достъп и правото на преносимост по смисъла на чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679. В искането се съдържа настояване за предоставяне на всички носители на лични данни включително договори, стандартни европейски формуляри и други документи, с цел извършване на проверка относно обработваната от администратора информация. Решаващият съд е приел, че след като по заявление от 21.08.2024 г., подадено от М. Х. К., администраторът на лични данни не е предоставил достъп до данните на жалбоподателката, нито е отговорил на искането до 21.09.2024 г. включително, то считано от 22.09.2024 г. е налице мълчалив отказ, който може да бъде оспорен пред съда в срок от един месец. Посочил е, че правото на жалба срещу формирания мълчалив отказ и годен предмет за оспорване пред съд, е упражнено на 21.10.2024 г. и от лице с правен интерес, поради което е жалбата допустима. Този извод на съда е неправилен и е довел до недопустимост на съдебното решение. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че администраторът на лични данни Фератум България ЕООД не е предоставил достъп до личните данни на жалбоподателката, което е довело до формиране на мълчалив отказ. По смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, мълчалив отказ е налице при бездействие на административен орган, който има нормативно установено задължение да се произнесе по отправено до него искане, но не упражни компетентността си в предвидения срок. За да се приеме наличие на мълчалив отказ, следва искането да е надлежно подадено по предвидения в закона или от органа ред, с което да се постави началото на административна процедура. В случая такава редовна процедура не е възникнала, поради което не е формирано и задължение за произнасяне, респективно не може да се приеме наличие на мълчалив отказ. Съгласно чл. 37б, ал. 1 и 2 от Закона за защита на личните данни, субектът на данни упражнява правата по чл. 15 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), Закона за електронното управление (ЗЕУ) и Закона за електронната идентификация (ЗЕИ). Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЕДЕУУ, електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Ако адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило. По смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпореди (ДР) на Закона за електронно управление (ЗЕУ), информационна система е приложение, услуга, актив на информационните технологии или всеки друг компонент, обработващ информация, а съгласно т. 23 на § 1 ДР на ЗЕУ, електронен адрес е идентифицируема чрез общоприет стандарт информационна система за получаване на електронни изявления. От служебно извършената от съда проверка на интернет адрес https://www.ferratum.bg/politika-za-poveritelnost е видно, че администраторът на лични данни Фератум България ЕООД е определил и публично оповестил в Политиката си за поверителност два официални електронни адреса, на които субектите на данни могат да упражняват своите права по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679, а именно: info@ferratum.bg и dpo.bg@ferratum.bg. Посочването на тези електронни адреси представлява ясно и недвусмислено определяне от страна на администратора на информационната система за електронна комуникация във връзка с обработването на лични данни. В конкретния случай, заявлението на К. е изпратено на 21.08.2024 г. на електронен адрес legal@ferratum.bg, което обстоятелство не се отрича от жалбоподателя (сега ответник по касация), който не е сред посочените и изрично обявени от администратора за тази цел. С оглед това и предвид нормативната уредба, същото не може да се счита за редовно постъпило в информационната система, предназначена от администратора за приемане на такива заявления. Първоинстанционният съд не е обсъдил в мотивите си доводите на ответника, свързани с начина на подаване на заявлението, а именно че същото е постъпило на електронен адрес legal@ferratum.bg, който не е сред официално обявените от администратора на лични данни адреси за упражняване на права по Регламент (ЕС) 2016/679. Следователно, при липса на постъпило заявление по предвидения и обявен от администратора ред, не може да се приеме, че е възникнало задължение за последния да се произнесе по искането по чл. 37б, ал. 1 ЗЗЛД. В тази връзка, не може да се приеме, че е налице и мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, тъй като не е налице валидно отправено искане, по което административният орган да се произнесе в законоустановения срок. При положение че такова искане не е надлежно получено, не възниква и задължение за произнасяне, поради което не се формира и отказ нито изричен, нито мълчалив. В този смисъл е и съдебната практика Определение 2919/20.03.2025 г. на ВАС по адм. д. 1584/2025 г. Приемайки, че жалбата е срещу мълчалив отказ на Фератум България ЕООД да предостави информация относно това дали се обработват личните данни на М. Х. К., целите за обработването, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити лични данни, както и да предостави копие на личните данни, които са обработвани, включително носителите на тези лични данни договори за заем, искания за кредит и други, в периода от 20.08.2019 г. до 20.08.2024 г., съдът е постановил недопустимо решение. По изложените съображения и в изпълнение на задължението по чл. 218, ал. 2 АПК за служебна проверка, настоящата касационна инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 3 АПК решението на АС-Стара Загора трябва да бъде обезсилено като постановено по недопустима жалба, а производството по делото да се прекрати. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер 2230,24 лв., от които 370 лв. държавна такса за касационната инстанция, 1760,24 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция. От ответника по касация не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК