Решение № 4805 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8154/2019 г.

Решение № 4805 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8154/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 – 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Овергаз Мрежи" АД, гр. София чрез процесуалните му представители срещу решение № 2926 от 30.04.2019 г. на Административен съд София – град /АССГ/, Трето отделение, 7 състав по адм. д. № 11017/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № Ж- 660 от 13.09.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и е осъдено да заплати на КЕВР разноски в размер на 300 лева. Касаторът "Овергаз Мрежи" АД твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква, че съдът не е установил пълно и точно релевантните за спора доказателствени факти, в нарушение на принципа на служебното начало и на чл. 9, ал. 3 и 4 АПК, чл. 7, ал. 1, чл. 8, чл. 138, чл. 170, чл. 171, ал. 4, чл. 172а, ал. 2 АПК и чл. 163, ал. 3 АПК, както и че в решението липсват мотиви. Сочат се нарушения на чл. 22 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ вр. чл. 142 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/ и на чл. 34 НЛДЕ вр. чл. 199 ЗЕ. По подробно развити съображения касаторът моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено решението на КЕВР, а при установено съществено нарушение на съдопроизводствените правила – решението на съда да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Иска се присъждане на направените деловодни разноски за всички инстанции и се прави възражение за прекомерност на адвокатското/юрисконсултското възнаграждение на противната страна. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) гр. София, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците В. Петров, И. Йорданов, Й. Андреев, П. Диков, Р. Хаджиева, Д. Тодорова не вземат становище. Участващият в производството, на основание чл. 217, ал. 2 от АПК, прокурор при Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на съда е законосъобразно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Овергаз мрежи" АД против Решение № Ж- 660 от 13.09.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и дружеството е осъдено да заплати на КЕВР разноски в размер на 300 лева. С решение № Ж- 660 от 13.09.2018 г. на КЕВР на основание чл. 22, ал. 1, т. 2, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, касаторът е задължен да направи проучване за икономическа целесъобразност по всяко едно от подадените заявления на В. Петров, И. Йорданов, Й. Андреев, П. Диков, Р. Хаджиева, Д. Тодорова отделно и независимо едно от друго, както и да уведоми всеки един от заявителите писмено за резултатите от извършеното проучване за присъединяване със съгласие за присъединяване или с аргументиран отказ в срок до 20 работни дни от получаване на решението, като към отговорите приложи икономическа обосновка за съответния обект, от която да е ясно и подкрепено с необходимите факти и изчисления, целесъобразността или нецелесъобразността за присъединяване на имота. Със същото решение в т. 3 дружеството е задължено в 7-дневен срок от изпращане на уведомленията по т. 2 да уведоми КЕВР за изпълнението на дадените задължителни указания, ведно със съответните доказателства. Производството пред КЕВР е образувано по жалба вх. № Е-12-00-222 от 06.07.2018 г. на В. Петров, И. Йорданов, Й. Андреев, П. Диков, Р. Хаджиева, Д. Тодорова, по повод тяхно искане за присъединяване към газоразпределителната мрежа (ГРМ) в гр. Първомай. На подадените от тях индивидуални заявления за присъединяване е било отговорено от касатора, че за целта следва да се изгради разпределителен газопровод с определени параметри и газови отклонения и че инвестицията е икономически нецелесъобразна за дружеството. На клиентите е предложено присъединяването да бъде извършено на по-късен етап, в зависимост от плановете на дружеството за развитие на ГРМ или присъединяването да бъде извършено извънпланово, което изисква клиентите да самофинансират изграждането на отклонения до имотите си, включително чрез безвъзмездна финансова помощ за газификация. Жалбоподателите твърдят пред КЕВР, че по-голямата част от града е газифицирана, както и тяхната улица и че "Овергаз Мрежи" АД налага неясни правила за присъединяване към ГРМ. "Овергаз Мрежи" АД е титуляр на лицензия № Л-439-08 от 30.03.2015 г. за осъществяване на дейността "разпределение на природен газ" и на лицензия № Л-439-12 от 30.03.2015 г. за дейността "снабдяване с природен газ от краен снабдител" на територията на община Първомай. По жалбата е образувана преписка и извършена проверка, в хода на която КЕВР на основание чл. 142 и чл. 143 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, е извършила проверка по документи и е изискала становище. В отговора на касатора до КЕВР са направени възражения по допустимостта на жалбата и се повтарят твърденията, че инвестицията е икономически нецелесъобразна, за което кандидатите за присъединяване към ГРМ за били уведомени всеки отделно. В отговор на допълнителни искания от КЕВР, се сочи, че не е направено проучване за присъединяването на всеки един обект поотделно, независимо един от друг, а стойността на неефективната част от цялата инвестиция е разпределена за всеки от шестте обекта поравно, въпреки че те се намират на различно отстояние от вече изградената ГРМ. Изложени са параметрите, въз основа на които е изготвена съответната оценка на икономическата ефективност, но не са приложени разчети и доказателства в подкрепа на изнесените твърдения. От правна страна съдът е приел жалбата за допустима, но неоснователна. Цитирал е нормите на чл. 196 и 199 ЗЕ и текстове на Наредба № 4 за присъединяване към газопреносните и газоразпределителните мрежи, въз основа на които е приел, че операторът на газоразпределителната мрежа е длъжен да присъедини към мрежата обектите на клиенти на територията, за която предприятието е лицензирано, да извършва разпределение на природен газ при условията на равнопоставеност при спазване на техническите изисквания за надеждност и безопасност, но че операторът на газоразпределителната мрежа може да откаже присъединяването към газоразпределителната мрежа, когато липсва връзка с мрежата и извършването на подобрение на мрежата е икономически нецелесъобразно. Съдът е споделил извода на КЕВР, че неправилно дружеството е направило проучването за всички шест заявители заедно, тъй като за някои от заявителите инвестицията може да се окаже икономически целесъобразна, след като отстоянията на всеки от имотите е различно от вече изградената ГРМ. Съдът е счел, че отделните писма до физическите лица са идентични, като е очевидна липсата на индивидуално проучване на условията за присъединяване и икономическата целесъобразност, както това се изисква от Наредба № 4. Решението е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка Административен съд София - град (АССГ) е достигнал до законосъобразни правни изводи. Правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на КЕВР е законосъобразно. Този извод напълно се потвърждава от събраните по делото доказателства. Неоснователни са твърденията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът не представя доказателства с касационната жалба, нито твърди, че съществуват доказателства, които не е представил, поради твърдяните съществени процесуални нарушения. В този смисъл доводите за допуснати такива не са конкретни и от тях не става ясно какви други относими към спора факти са останали неустановени. Противно на твърденията на касатора, назначаване на експертиза по делото не е било необходимо. Експертизата се назначава за потвърждаване или отричане на определени факти, узнаването на които изисква специални знания. В случая касаторът не е изложил твърдения за такива факти, респективно липсват факти, чието съществуване може да бъде проверено посредством експертни знания, тъй като дружеството не е изпълнило задълженията си за индивидуално проучване на всяко от подадените искания за присъединяване. Едва когато това задължение бъде изпълнено, твърденията на касатора за конкретни факти по всяко от подадените заявления би могло да бъде проверено чрез назначаване на експертиза. В конкретния случай обаче това не се изисква от доказателствените нужди по делото. Действително, първоинстанционният съд е следвал разсъжденията на КЕВР, като е изложил основно мотиви дали ги възприема и не е обсъдил подробно изложените в първоинстанционната жалба възражения. Обсъдено е обаче твърдението за недопустимост на жалбата до КЕВР и правилно то е счетено за неоснователно, тъй като от жалбата и преписката са ясни твърденията и исканията на жалбоподателите. По никакъв начин не се отразява на допустимостта на жалбата обстоятелството, че и шестте физически лица не са клиенти на "Овергаз Мрежи" АД. Дружеството изрично заявява пред КЕВР, че не е извършило проучване за икономическа целесъобразност на всяко от шестте заявления отделно, а още по-малко твърди, че такова проучване съществува като документ. Именно това е същността на спора по делото, тъй като разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 вр. чл. чл. 8-11 от Наредба № 4 от 5.11.2013 г. за присъединяване към газопреносните и газоразпределителните мрежи изисква извършване от оператора на газопреносна мрежа, респективно от оператора на газоразпределителна мрежа, на проучване за присъединяване и изготвяне на писмено становище за условията по присъединяването, по всяко подадено заявление. Такова проучване, подкрепено със съответните доказателства, не се представя нито с първоинстанционната, нито с касационната жалба, поради което основателно съдът приема, че то не е извършено. Що се отнася до въпроса дали инвестицията може да се окаже икономически целесъобразна за някои от кандидатите, той, както се посочи по-горе, би могъл да бъде обсъждан едва след като касаторът изпълни задължението си за индивидуално проучване на всяко от исканията. Нормите на ЗЕ и на Наредба № 4 са правилно приложени от административния съд, чийто правни изводи се споделят от касационната инстанция. По изложените съображения решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в касационното производство, ответникът има право на присъждане на своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, които следва да се определят в размер от 150 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,