Решение № 4445 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11758/2014 г.

Решение № 4445 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11758/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Елена Кирилова Боянова срещу решение № 4459 от 01.07.2014 г., постановено по адм. дело № 4943/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-15-0069/29.04.2014 г. на началника на ДНСК за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира касационното оспорване за процесуално допустимо, а по същество - за неоснователно, по следните съображения: Фактическата обстановка е правилно установена от АССГ, а изводите му за отхвърляне на жалбата срещу процесната заповед изцяло се споделят. Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл органът по назначаването има право едностранно и без предизвестие да прекрати служебното правоотношение с държавен служител, ако последният не спази задължението си за уведомяване по чл. 27 от закона. Според тази разпоредба, когато по време на осъществяване на служебното правоотношение за държавния служител възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 7, ал. 2 от този закон, той е длъжен в 7-дневен срок от настъпването на това основание да уведоми органа по назначаването за несъвместимостта с изпълняваната служба. В случая е установено, че след възстановяването й на работа в изпълнение на влязло в сила съдебно решение и съгласно заповед № РД-15-0133/21.12.2013 г., касаторката е подала всички изискуеми декларации, в това число и тази по чл. 12, ал. 1 от ЗПУКИ. Неоснователно обаче се твърди, че в последната Боянова е отразила членството си в управителния орган на търговско дружество. От приложената декларация по делото (л. 31) се установява липса на отбелязване на участие в търговско дружество, с посочване на името, както и липса на отбелязване за "управител или чл. на орган за управление или контрол" в търговски дружества. Единствено в декларацията по чл. 12, т. 2 от ЗПУКИ, подадена на 24.01.2014 г. (л. 32) Боянова е отбелязала, че е била управител или чл. на орган на управление или контрол на търговското дружество "Евробулстрой Холдинг" АД дванадесет месеца преди назначаването/възстановяването. Затова, обсъждайки декларираното по чл. 12, т. 1 от ЗПУКИ, съдът е направил правилен извод, че жалбоподателката е затаила информация относно членството си в управителен орган на търговското дружество. Подаването на посочената декларация на 02.01.2014 г. не я освобождава от задължението в 7-дневен срок от датата на възстановяването (21.12.2013 г.) да уведоми органа по назначаването за конкретната несъвместимост с изпълняваната държавна служба, независимо, че тя е предприела необходимите действия за преодоляването й и към 22.01.2014 г. тази несъвместимост вече не съществува съгласно данните в Търговския регистър. Задължението за уведомяване е императивно вменено от закона и като не го е изпълнила относно наличието на обстоятелствата по чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл, правилно на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл органът по назначаването е прекратил служебното й правоотношение. По изложените съображения първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,