Решение № 114 от 21.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 182/2017 г.
ВКСI търговско отделение21.06.2017 г.докладчик Росица Божилова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], А. С. А. и Ч. А. А., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение № 60/1.07.2015 г. по т. д. № 132/2015 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 360/13.01.2015 г. по т. д. № 308/2013 г. на Бургаски окръжен съд. ОСЪЖДА [фирма], А. С. А. и Ч. А. А., на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК, да заплатят на [фирма] юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 114 от 21.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 182/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 307 вр. с чл. 303, ал. 1, т. 6 от ГПК . Образувано е по молба на [фирма], А. С. А. и Ч. А. А., с искане за отмяна на влязло в сила решение № 60/1.07.2015 г. по т. д. № 132/2015 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 360/13.01.2015 г. по тд. № 308/2013 г. на Бургаски окръжен съд. С потвърденото решение, в производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е признато за установено по иска, предявен от [фирма] /с предходно наименование [фирма]/, че ответниците [фирма], представлявано от едноличния си собственик и управител А. С. А., последният - в лично качество и Ч. А. А., дължат солидарно на ищеца сумата от 97 791,50 лв., представляваща частично вземане по запис на заповед от 25.09.2007 г., с падеж 1.11.2001 г., за общата сума от 1 024 921,40 евро, ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението по реда на чл. 417 ГПК, за което вземане има постановена заповед за изпълнение на парично задължение. Молителите твърдят, че са налице предпоставките за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 29, ал. 4 ГПК, тъй като не са били надлежно представлявани в процеса, доколкото за всички тях, в качеството на ответници, е участвал общ процесуален представител. Считат, че предвид обстоятелствата, на които се основава пасивната им легитимация - на дружеството, не само като издател на записа на заповед, но и въз основа сключен с ищеца договор за финансов лизинг, като каузална причина за издаване на менителничния ефект, в обезпечение задълженията по договора, а на физическите лица - едно от които законен представител на дружеството - ответник - в качеството им на авалисти по записа на заповед, са налице противоречиви интереси между [фирма] от една страна и законния му представител управителя А. А., конституиран в лично качество, както и по отношение на Ч. А., предвид качеството му на предходен управител на дружеството. Противоречивите интереси молителите извеждат от обстоятелството, че ответниците - физически лица, в качеството на авалисти по записа на заповед, на който ищеца основава претенцията си, не могат да противопоставят на ищеца възраженията на ответното дружество, основани на сключеното с ищеца каузално правоотношение, съгласно формираната задължителна съдебна практика. Молителите се позовават на съдържанието на осъществяваната от физическите лица защита - с възражение, основано на изтекъл преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Ответната страна - [фирма] /с предходно наименование [фирма]/ - оспорва молбата като неоснователна. Възразява срещу тезата на молителите за наличие на противоречиви интереси, тъй като тя предпоставя противоречие между интересите на представляван и представител /действащ от името и за сметка на представлявания, но и от името и за сметка на друго лице или и от свое име/, в хипотеза, в която представляваните от един и същ представител или представляван и представител, участващ и в лично качество, са срещуположни страни по спора, какъвто не е настоящия случай. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, констатира, че молбата за отмяна е подадена на 23.12.2016 г., в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от влизане в сила на въззивното решение, с постановяването на определение № 640/13.10.2016 г. по т. д. № 53680/2015 г. на III г. о. на ВКС, за недопускане на касационното му обжалване. Молбата за отмяна е неоснователна. Изложените от молителите съображения не кореспондират на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК - страната, при нарушаване съответните правила да е била или да не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК. Съгласно чл. 29, ал. 4 ГПК, на която хипотеза се позовават, при противоречие между интересите на представляван и представител, съдът е длъжен да назначи особен представител. В процеса, по отношение на който се твърди нарушение на разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ГПК, молителят Ч. А. няма качество на законен представител на [фирма], което е достатъчно за неоснователност на молбата на същия. Качеството му на бивш управител на дружеството - ответник, макар представлявал дружеството при издаването на процесния запис на заповед, е ирелевантно.