Решение № 5467 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8344/2016 г.

Решение № 5467 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8344/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр. П. срещу решение № 3603 от 26.05.2016 г., постановено от Административен съд С.-град, трето отделение, 51 състав по адм. д. № 9/2016 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отменено решението на Комисията за енергийно и водно регулиране в оспорената част. Ответникът по касационната жалба Комисия за енергийно и водно регулиране, представляван в производството от юрк. Иванова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна И. Ц. Х. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на касационната жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение № Ж-97 от 18.11.2015 г., постановено от Комисията за енергийно и водно регулиране. Решението е оспорено в частта му по т. 5, с която се дава указания на дружеството да изготви предложение за промяна в чл. 33 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор "Водоснабдяване и канализация "ЕООД П., уреждаща задължението на дружеството да изпраща издадените фактури на потребителите в срок не по-дълъг от 8 дни, считано от датата на издаването им и в едномесечен срок от получаване на решението го да внесе за одобряване, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ в Комисията за енергийно и ведно регулиране. Съдът е потвърдил решението в оспорената част като законосъобразен индивидуален административен акт. Производството пред Комисията за енергийно и водно регулиране е образувано по жалба на потребител срещу В и К оператор. По образуваното контролно производство е постановено оспореното решение, с което жалбата е уважена, като в т. 1, 2, 3 и 4 са дадени задължителни указания за отстраняване на нарушения при изпълнение на лицензионната дейност. С т. 5 от оспореното решение са предписани поведенчески мерки, с които се отстранява възможността за допускане на аналогично нарушение и по отношение на други потребители. По доводите на оспорващата страна, съдът на първо място приема, че решението в оспорената част е индивидуален административен акт, поради което приемането на решението не е обвързано с провеждане на обществено обсъждане. Съдът е приел, че решението в оспорената част е материално законосъобразно. При разглеждане на жалбата на потребител е установена празнота в общите условия на В и К оператора, поради което КЕВР в качеството си на секторен регулаторен орган е разпоредила предприемане на мерки, които да осигурят балансиране на интересите на оператора и потребителите. Като неоснователни са преценени доводите на оспорващото дружество, че изпълнението на предписаното поведение ще доведе допълнителни икономически тежести за оператора, което от своя страна обуславя и повишаване на цената на услугата. По тези доводи съдът приема, че икономически обоснованите разходи на оператора са основен ценообразуващ елемент, поради което за оператора съществува възможност да заяви тези разходи в производство по утвърждаване на крайната цена на услугата. По тези доводи съдът е потвърдил решението в оспорената част. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основание за отмяна. С касационната жалба се излагат доводи за необоснованост на правния извод на решаващия съд по отношение на характера на оспореното решение. Излагат се доводи, че в оспорената част решението следва да се разглежда като общ административен акт с произтичащите от това административнопроизводствени правила за приемането му. Производството, в което е постановен оспорения акт е по реда на чл. 22, ал. 5, във връзка с ал. 1, т. 1 от ЗЕ - Комисията за енергийно и водно регулиране в качеството си на независим секторен регулаторен орган разглежда жалби на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Решението, което КЕВР постановява в контролното производство е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Разписаните в оспорената т. 5 от решението поведенчески мерки нямат характер на общ административен акт, тъй като създават задължение единствено от оператора на В и К мрежата, а не за неопределен кръг адресати, каквато характеристика има общият административен акт по дефиницията на чл. 65 от АПК. С оспорената част от решението за дружеството се създава задължение за започване на процедура по приемане на изменение на общите условия, като при провеждане на тази процедура задължително се провежда обществено обсъждане и решението на КЕВР в тази процедура се постановява след анализиране и обобщаване на становищата на заинтересованите страни. Оспорената точка, като правна последица, не води до изменение на общите условия, а създава предпоставка за започване на процедура за изменение, при спазване на административнопроизводствените правила за приемане на общ административен акт - чл. 14, ал. 1 от ЗЕ. С оглед на тези доводи настоящият състав приема за обоснован правния извод на решаващия съд, че с оглед характера на решението в оспорената част непровеждането на обществено обсъждане не съставлява съществено процесуално нарушение. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че в производството по жалба на един потребител КЕВР няма правомощия да разпореди поведенчески мерки, които ще засегнат всички потребители на услугата. В хода на производството по разглеждане на конкретната жалба е установено поведение на В и К оператора, което поставя в неравностойно положение всички потребители. Съобразно действащите общи условия В и К оператора издава ежемесечни фактури за потреблението на всеки потребител и от датата на издаване на фактурите тече срок, в който потреблението следва да бъде заплатено, както и срок за подаване на възражения по отношение на определената дължима сума. В същото време не е предвидено изрично задължение на оператора да изпрати на потребителите издадените фактури, които съдържат необходимите данни относно потреблението. Липсата на задължение за личното уведомяване на потребителите ограничава възможността им да се информират относно размера на задължението им, както и относно начина на формиране на дължимата сума. Това ограничава възможността им да подадат мотивирано възражение по чл. 34 от Общите условия. При разглеждане на конкретната жалба е установен този пропуск, който е ограничителен по отношение на правата на всички потребители. КЕВР като независим секторен регулаторен орган следи за спазване на правата на потребителите, доколкото дружеството оператор на В и К мрежата за съответната лицензионна територия се явява естествен монополист по предоставяне на услугата. Предписаната мярка е мотивирана именно със задължението на КЕВР да създаде нормативно предписаните условия за предоставяне на обществената услуга - чл. 4 от ЗРВКУ и при спазване на принципите предвидени в чл. 7 от ЗРВКУ. Неотносими към производството са доводите на касационния жалбоподател, че с изпълнение на предписаната мярка ще се повиши цената на услугата за всички потребители. Цената на услугата не се формира на свободен пазарен принцип, в какъвто смисъл са свободните изчисления на касационния жалбоподател, а подлежи на утвърждаване от регулаторния орган при спазване на нормативно закрепени принципи. Действително основния ценообразуващ елемент са разходите на оператора, но не хипотетични такива, а само икономически обоснованите и доказани разходи. В този смисъл правилен е изводът на решаващия съд, че икономическия ефект от прилагане на предписаното поведение ще бъде предмет на разглеждане в производство по утвърждаване на цена на услугата. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на практика на Върховния административен съд. В цитираното производство е установено, че по жалба на потребител не е установено нарушение и въпреки това са дадени указания за поведение на В и К оператора, които освен това са извън регулаторната функция на КЕВР, тогава ДКЕВР. В настоящия случай по жалба на потребител е установено нарушение на В и К оператора при осъществяване на лицензионната дейност, поради което са дадени предписания, които водят до преустановяване на възможността за допускане на аналогични нарушения. Дадените предписания са в рамките на регулаторната функция на КЕВР. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касационния жалбоподател "Водоснабдяване и Канализация" ЕООД П. дължи на ответника Комисията за енергийно и водно регулиране разноски по делото, съставляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуалното представителство пред касационната инстанция, което следва да бъде определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, изм., обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г. в размер на 100 лв. с оглед обема на осъщественото процесуално представителство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение