Решение № 6317 от 13.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Образувано е по касационна жалба на Специализирана болница за рехабилитация-ВарнаАД със седалище в гр.Варна срещу Решение 1691 от 14.12.2022 г., постановено по адм. дело 2327/2022 г. по описа на Административен съд Варна. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Заповед РД-25ЗС-305 от 27.08.2021г. на Управител на НЗОК за частично прекратяване на договор 031349 от 26.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки(в частта за КП 265). Претендира разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът Управител на НЗОК оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на специализираната болница за рехабилитация (СБР), първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че изпълнителят на болнична помощ е отчел дейност, която не е извършил, поради което с основание е приложена възможността да се прекрати договора с изпълнителя частично за съответната медицинската дейност от пакета, по което е отчетена неизвършената от него дейност. Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е правилно установена, а и не е спорно, че повод за извършената проверка на лечебното заведение са подадени две отделни жалби от ЗОЛ М. Арабаджиева и ЗОЛ П. Петров, в които лицата са посочили, че не са били приемани, респ. лекувани по КП 265 в СБР-Варна в посочените периоди м. март м. април 2021г. В хода на възложената самостоятелна проверка със Заповед на Управителя на НЗОК от 03.06.2021г. СБР-Варна не е представило История на заболяването нито на ЗОЛ Петров, нито на ЗОЛ Арабаджиева за осъществения прием на лицата по КП 265, като тази дейност е била отчетена и заплатена от РЗОК Варна. В тази връзка е била издадена и Писмена покана от 13.08.2021г. на Управителя на НЗОК, с която на основание чл.76а ЗЗО сумите заплатени по двете ИЗ са определена за възстановяване на основание чл.365 ал.2 от НРД за МД 2020-2022, поради неспазване на изискванията на чл.81 ал.1, т.1, чл.85 от същия НРД. Отделно, и независимо от това, Управителят на НЗОК на основание правомощието си по чл.59 ал.13, във вр. с ал.11, т.1 б.б ЗЗО е предприел действия за прекратяване частично договора с ИБМП, касателно КП 265. С касационната жалба се сочи, че необосновано и първостепенният съд, а и органът, са приели, че в случая е налице неизвършена дейност, а не неправилно съхранение на болничната медицинска документация, каквото е твърдението на изпълнителя. Счита се, че са допуснати нарушения на съществени процесуални правила от съда, тъй като решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, а събраните в хода на съдебното дирене доказателства са обсъдени едностранчиво и непълно, без съдията да се е произнесъл по конкретните възражения на оспорващия. Противно на тези твърдения обаче от събраните при двете разглеждания на спора писмени доказателства, СБР-Варна продължава да не представя двете Историите за заболяванията за ЗОЛ Петров и ЗОЛ Арабаджиева. Всъщност не е налице никаква документална следа, установяваща, че същите са били хоспитализирани в посочения период м. март - м. април 2021г. в болничното заведение. Т.е. при доказателствена тежест изцяло за касационния жалбоподател, същият не установи при условията на главно доказване(което следваше да е и пълно) тази обстоятелства. Или изпълнителят по договора не можа да установи, че именно ЗОЛ Петров и ЗОЛ Арабаджиева са били лекувани по КП 265 в посочения период при него, т.е. следва да се приеме, че е отчетена по двете ИЗ дейност, която спрямо тези лица не е извършена(то това е било и твърдението на двете физически лица в жалбите им до ЦУ на НЗОК). Последващото оттегляне на жалбите е без съществени значение, след като възложената проверка е била вече извършена и са били направени констатации, установяващи липсата на каквато и да е документална следа от престоя на двете ЗОЛ в СБР-Варна за посочения на лечение период по дадената КП. Т.е. с основание ответния административен орган, при тази установена фактическа обстановка, е приел, че спрямо тези конкретни ЗОЛ отчетената дейност не е извършена. Що се отнася до съотнасянето на издадената писмена покана на основание чл.76а ЗЗО и оспорваната тук Заповед за частично прекратяване на договора на СБР-Варна, то следва да се посочи, че първият акт касае възстановяване на сумите, получени от Касата, поради отказа на ИБМП да представи до приключване на проверката на заверени с подпис и печат копия на необходимите документи за осъществяване на същата, докато по отношение на тук разглеждания акт, предмет са обстоятелствата във връзка с неизвършване на отчетената дейност по отношение на конкретните ЗОЛ. В тази връзка касае се за две отделни и независими едно от друго административни производства, като развитието на всяко едно от тях не обуславя другото. В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви по спорните обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НЗОК, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,