Решение № 1477 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16617/2013 г.

Решение № 1477 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16617/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и слeдв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на икономиката и енергетиката против решение № 12685 от 02.10.2013 г. по адм. дело № 3825/2013 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отменена заповед № РД-14-31 от 18.01.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма за заличаване на "Габи Тур" ЕООД, гр. Кърджали, от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК: необоснованост и неправилно прилагане на чл. 42, ал. 4 и 6 от Закона за туризма (ЗТ - отм.) във вр. с § 9, ал. 1 и 2 от преходните и заключителни разпоредби от Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорността на туроператора (отм.). Ответникът "Габи Тур" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е заповед № РД-14-31 от 18.01.2013 г., издадена от зам.-министъра на икономиката, енергетиката и туризма по заместване съгласно заповед № РД-16-46/15.01.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която на основание чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г", ал. 2, 3 и 4, чл. 61, ал. 1, т. 1, б. "з" и чл. 65, ал. 1, т. 1 от ЗТ (отм.) и § 9, ал. 1 и 2 от ПЗР на Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора, е наредено следното: 1. заличаване от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти, в частта "туроператор", на "Габи Тур" ЕООД, гр. Кърджали, поради непредставяне пред министъра на икономиката, енергетиката и туризма на копие от анексиран или подновен в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от цитираната наредба договор за застраховка "Отговорност на туроператора" по чл. 42 от ЗТ (отм.) за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 от ЗТ (отм.); 2. обезсилване на издаденото удостоверение за регистрация по т. 1; 3. издаване на актуално удостоверение за регистрация на туристически агент; 4. предприемане на съответните действия по отразяване на заличаването в Националния туристически регистър. За да отмени оспорената заповед, Върховният административен съд, тричленен състав, е обосновал правилния извод за материалната й незаконосъобразност поради издаването й в нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" и чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗТ (отм.). Съдът се е позовал на обстоятелството, че туроператорът е сключил своевременно застрахователен договор, който е надлежно вписан в публичния Регистър на туроператорите и туристическите агенти. Впоследствие на основание § 9, ал. 1 от ПЗР към ПМС № 82 от 25.04.2012 г. за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора (ДВ, бр. 34 от 2012 г., в сила от 04.05.2012 г. - отм.) е увеличил на 50 000 лв. лимита по задължителната застраховка "Отговорност на туроператора" чрез анекс към договора, но не го е заявил своевременно за вписване. Подзаконовото нормативното задължение, въведено с § 9, ал. 2 от ПЗР към ПМС № 82 от 25.04.2012 г., за представяне в 14-дневен срок пред министъра на икономиката, енергетиката и туризма на анексираните или подновените застрахователни договори по ал. 1 и копие от тях за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 от ЗТ (отм.), не може да се свърже със санкционните последици по чл. 20 ЗТ (отм.). Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, б. "г" от ЗТ (отм.) действително предвижда несвоевременното представяне пред регистриращия орган на сключен застрахователен договор като предпоставка, налагаща заличаване на туроператора от професионалния регистър в МИЕТ, но по-късно подписаният анекс няма самостоятелно правопораждащ характер, така че нерегистрирането му не обосновава заличаване на дружеството от професионалния регистър в МИЕТ. Така постановеното решение е обосновано и правилно. Неоснователни са касационните доводи за нарушения на материалноправните разпоредби на чл. 42, ал. 4 и 6 от отменения Закон за туризма във връзка с § 9, ал. 1 и 2 от преходните и заключителни разпоредби към ПМС № 82 от 25.04.2012 г. за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора (НУРСЗЗПОТ, в сила до 10.01.2014 г.). С чл. 42, ал. 4 от ЗТ (отм.) туроператорът е задължен ежегодно да сключва договор за застраховка по ал. 1 за срок една година и да го подновява или да сключва нов договор не по-късно от 30 дни преди датата на изтичането му. Туроператорът представя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от договора за застраховка в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ (отм.) регистрацията се заличава, ако туроператорът не представи пред регистриращия орган сключен застрахователен договор по чл. 17, ал. 5 и чл. 42, ал. 1. В разглеждания случай туроператорът е изпълнил задълженията по чл. 42, ал. 1 и 4 от ЗТ (отм.), като е сключил застрахователен договор "Професионална отговорност" на 25.01.2012 г. с лимит на отговорността 15 000 лв., който е предоставил за вписване в Регистъра по чл. 17, ал. 2 от ЗТ (отм.). Задължението на туроператора, въведено с § 9, ал. 1 и 2 от ПЗР към ПМС № 82 от 25.04.2012 г. за изменение и допълнение на НУРСЗЗПОТ във вр. с изменените разпоредби на чл. 10, ал. 1 и 2 от НУРСЗЗПОТ (ДВ, бр. 34 от 2012 г., в сила от 04.05.2012 г.), не е идентично на задължението на туроператора по чл. 42, ал. 1 и 4 ЗТ (отм.) и неизпълнението му не е предвидено от закона като основание за заличаване на регистрацията на туроператора. Законовата делегация на чл. 42, ал. 6 от ЗТ (отм.), по силата на която Министерският съвет е издал цитираната наредба, е ограничена в рамките на условията и редът за сключване на застрахователния договор по ал. 1, застрахователното покритие, лимитите на отговорност, начина на определяне на застрахователната премия и други. Поради това неизпълнението на създаденото с подзаконовия нормативен акт задължение не може да послужи като фактическо основание за издаване на утежняващ административен акт с най-тежки правни последици за туроператора на основание на Закона за туризма (отм.) - заличаване на регистрацията и обезсилване на издаденото удостоверение за регистрация. В този смисъл е създадена трайна съдебна практика (решение № 14663 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9431/2013 г., 5-членен с-в, решение № 15960 от 02.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13410/2013 г., 5-членен с-в, решение № 15571 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13754/2013 г., 5-членен с-в, Решение № 14087 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11787/2013 г., 5-членен с-в и др.). Като е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Основателно е и следва да бъде уважено своевременно направеното искане от ответника по касационната жалба за присъждане на разноските за тази инстанция в размер на 450.00 лв., съставляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение. По искането за разноски за първоинстанционното производство тричленният състав на Върховния административен съд е постановил определение № 15556 от 25.11.2013 г., което е влязло в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,