Решение № 7613 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12987/2013 г.

Решение № 7613 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12987/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП против Решение № 5040 от 17.09.2012 г. на Софийски градски административен съд по адм. д. № 6489 по описа за 2010 г., поправено с Решение № 4354 от 1.07.2013 г. на същия съд по същото дело, с което по жалба на "Д Строй" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя Кирил Ангелов Динчев, е отменен ревизионен акт № 2000906259/17.12.2009 г., на орган по приходите на ТД на НАП София, мълчаливо потвърден, на основание чл. 156, ал. 4 от ДОПК от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчен период м. 09.2008 г. на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 33 400,01 лв. по фактура № 233/4.08.2008 г., издадена от "Балкан комерс 95" ООД и по фактура № 169/4.08.2008 г., издадена от "Д и Х" ООД и са начислени съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочената част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3, изразяващи се в необосновани фактически изводи за наличие на данъчно събитие по двете фактури, издадени въз основа на предварителен договор за продажба на недвижим имот без да е налице цялостно или частично авансово плащане, както и окончателни договори за продажба до приключване на ревизионното производство. Неправилно съдът приел за доказани процесните плащания въз основа на частни свидетелстващи документи с недостоверни дати и липса на фискални бонове от регистрирано фискално устройство като доказателства за плащане в брой. Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част, постановяване на ново, с което бъде отхвърлена жалбата против РА в тази част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Д Строй" ЕООД, гр. София, чрез адв. Томова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да отмени РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че правото на данъчен кредит е отказано незаконосъобразно, защото ревизираното лице е доказало плащането на сумите по двете фактури, представляващи капаро по предварителен договор за продажба на недвижим имот, обявен за окончателен със съдебно решение преди издаване на ревизионния акт. Съдът е направил този извод, въз основа на представени още в ревизионното производство квитанции за плащане на сумите, както и на представени в съдебното производство, макар и късно издадени, фискални бонове, както и на заключение на вещо лице за осчетоводяване на тези документи в счетоводството на ревизираното лице. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че е доказана фикцията на облагаема доставка, регламентирана в чл. 25, ал. 6 ЗДДС /понастоящем ал. 7 съгласно ЗИДЗДДС ДВ р. 95/2009 г. в сила от 1.01.2010 г./, чрез доказване на плащане на сумите по двете фактури. Обосновано съдът е приел, че неоспорените квитанции за извършеното плащане, взети предвид и от съда, обявил за окончателен предварителния договор, доказват спорния факт с правно значение. Този извод се подкрепя и от наличието на фискални бонове към фактурите, макар и късно издадени. Според констатациите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза към първата фактура е прикрепен фискален бон от 4.09.2008 г. за сумата от 116 600 лева, а към втората - фискален бон от 4.09.2008 г. за сумата от 83 800 лева. Правилно съдът е приел, че късното издаване на фискалните бонове е относимо към евентуална административно-наказателна отговорност на издателя им, а не е основание за отказ на данъчен кредит на ревизираното лице-получател по фактурите. Законосъобразни са, при това, изводите на първоинстанционния съд за наличие на данъчно събитие по двете процесни фактури и за надлежно и в срок упражняване на правото на данъчен кредит от страна на ревизираното лице. Доказаните авансови плащания са във връзка с реално извършени доставки, поради обявяването на предварителния договор за продажба на недвижими имот за окончателен по съдебен ред. Решението в обжалваната част като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски поради липса на доказателства такива да са направени в касационното производство. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение