Решение № 3166 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14973/2009 г.

Решение № 3166 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14973/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Живко Иванов Чернооков и Борис Иванов Чернооков, двамата от гр. Варна, както и по жалба на Виола Миткова Черноокова от гр. Варна против решение № 1142/26.06.2009 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 729/2009 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № ДК-02-ВН-10/25.02.2009 г. на началника на РДНСК - Варна, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Разширение на етажна стълбищна площадка на първи етаж на жилищна сграда", находяща се в ПИ № 16, кв. 724 по плана на 3 м. р. на гр. Варна, с адм. адрес: гр.Варна, ул. Стефан Караджа № 35. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответните страни Симона Стойкова Доцанова, Тодор Асенов Златев и РДНСК-Варна не изразяват становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба на Живко и Борис Черноокови за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Жалбата на Виола Черноокова е просрочена, тъй като съобщението за решението й е връчено надлежно на 24.07.2009 г., което е удостоверено с подпис на съпруг, а жалбата е подадена след изтичане на 14-дневния срок за обжалването - на 10.08.2009 г. Просрочената жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено. Разгледана по същество, допустимата касационна жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна на посоченото основание за издаването й, при липса на основания за отмяната й по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на всички представени от страните доказателства, вкл. заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена, съдът е установил правилно релевантните фактически обстоятелства и е достигнал до обосновани правни изводи. Установеното разширение на съществуващата стълбищна площадка с първоначални размери 100/153 см., правилно е квалифицирано като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Изграждането на нови конструктивни елементи - 2 бр. нови стоманобетонови колони с височина от прилежащия терен от 1,96 м. и размери 25/25см.; стоманобетонна конзолна плоча с овална форма с дебелина 10 см и диаметър в най-изпъкналата част около 1,15м.; масивен парапет в края на плочата с ширина 12см и височина 1,18 м., върху която е изпълнено остъкляване с височина около 1,25 м. и покрив от дървена конструкция с покритие от ламарина над съществуващата площадка и новоизградената плоча като продължение на покрива на сградата, обосновава извод за извършването на строеж. Неоснователно се поддържа от касаторите, че извършените строителни работи представляват вътрешно преустройство - текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР на ЗУТ. Увеличаването на обема и площта на сградата чрез изпълнение на нови конструктивни елементи, изключва вътрешното преустройство, при което се използва само съществуващата конструкция на сградата без да я засяга-променя или допълва. В случая извършените строителни работи представляват "реконструкция" по смисъла на т. 44, § 5 ДР на ЗУТ, за която се изисква одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, а при липсата на такива строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ, както е разпоредено с оспорената заповед, правилно потвърдена с обжалваното решение. Решението не страда от релевираните в касационната жалба на Живко и Борис Черноокови пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 215, т. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,