Решение № 6752 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3297/2010 г.

Решение № 6752 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3297/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Съдебното производство е по чл. 233 от ЗМВР във вр. с чл. 145 АПК. Образувано е по жалба на Крум Георгиев Пенкин от София против заповед № К-1083/29.01.2010 г. на министъра на вътрешните работи. В жалбата са развити доводи за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и нарушен материалния закон при определяне на правната квалификация на констатираното дисциплинарно нарушение. Ответната страна - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорената заповед е било наложено на жалбоподателя дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или за степен за една година" на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР във вр. с чл. 228, ал. 1, т. 2 ППЗМВР. Мотивите са, че жалбоподателят е извършвал системни нарушения при изготвянето на протоколи за допълнително възнаграждение по ПМС № 46/26.06.2009 г., включвайки за действително отработени и дните, в който служители от ДФКД - МВР са били в законоустановен отпуск. Тези деяния са квалифицирани като дисциплинарни нарушения по чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР. Оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган по чл. 228, т. 1 ЗМВР, мотивирана е и съдържа всички реквизити, визирани в чл. 246, ал. 1 ППЗМВР. При издаването й обаче, не са били спазени административнопроизводствените правила по налагане на такъв тип дисциплинарно наказание, визирани в закона. Съображенията за това са следните: По повод за образуване на дисциплинарното производство са постъпили предварителни данни по справка вх. № 25735/07.12.2009 г. по описа на САД "Човешки ресурси" МВР, че за месеците февруари, март и септември 2009 г. държавният служител Крум Пенкин е изготвил протоколи за изплащане на допълнително възнаграждение съгласно ПМС № 46/2009 г. и заповед рег. № Iз - 1093/15.06.2009 г., на министъра на вътрешните работи, като в тях са били посочени неверни данни, относно реално отработените от него и друг служител на дирекцията работни дни. Със заповед рег. № К 10353./08.12.2009 г. на министъра на вътрешните работи е било образувано дисциплинарно производство и е била определена комисия за извършване на проверка. С тази заповед жалбоподателят е бил запознат, видно от положения подпис върху нея. Резултатите от извършената проверка са отразени в обобщена справка рег. № 6689/22.12.2009 г, с която жалбоподателят също е бил запознат срещу подпис. От последния са били направени писмени възражения вх. № 7093/28.12.2009 г. По тези възражения комисията, назначена със заповед № К 10353/2009 г., е взела отношение със становище рег. № 6789/28.12.2009 г. до министъра на вътрешните работи. Становище по проведеното дисциплинарно производство е било изразено и от директора на Специализирана административна дирекция "Човешки ресурси" изпратено до министъра на вътрешните работи с рег. № К 519/20.I.2010 г. на основание чл. 150в ППЗМВР. В това становище, е посочено, че изводът достигнат от дисциплинарно-разследващият орган от 28.12.2009 г. с предложение за търсене на дисциплинарна отговорност от Крум Пенкин, чрез налагането на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една до 3 години", е правилно и законосъобразно. Посочено е също, че за налагането на това дисциплинарно наказание, следва да бъде изпълнена процедурата по чл. 229, ал. 1 и ал. 5 ЗМВР. По делото обаче, не бе доказано това изискване на закона предвиждащ, че дисциплинарно-наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения да е било спазено. Не е доказано също така, че пропуска се дължи на отказ от страна на служителя да упражни гарантираното му по закон право на защита. Неизслушването на държавния служител, необсъждането на неговите обяснения и липсата на доказателства за разисквания на тези обяснения и събиране на доказателства по тях от страна на дисциплинарно-наказващия орган води като последица до прилагане разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във вр. с § 1а от ДР на ЗМВР - отмяна на заповедта, без спорът да бъде разглеждан по същество т. е. относно съставомерността на извършеното деяние и правилното прилагане на материалния закон. От приложените към делото доказателства се установява, че Крум Пенкин са били дадени два броя писмени обяснения и едно възражение в хода на дисциплинарното производство - вх. № 6971/18.12.2009 г., вх. № 6993-А/19.12.2009 г. и 9073/28.12.2009 г. Всичките те обаче са адресирани до дисциплинарно-разследващия орган и са насочени срещу направените от последния констатации в обобщената справка рег. № 6689/22.12.2009 г., становището с рег. № 6789/28.12.2009 г. Тези обяснения, настоящият състав приема, че не могат да бъдат приети като такива по чл. 229, ал. 1 ЗМВР. Това е така защото, целта на изслушването и на приемането на обясненията от дисциплинарно-наказващия орган по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР е да даде последна възможност на служителя и да му се осигури такава да изрази своето отношение към установените в хода на разследването/проверката обстоятелства и направените изводи за съставомерност на нарушенията. Посочените по-горе две "обяснения" и "възражение", според съда не може да бъде приет за писмено обяснение по смисъла на чл. 229, чл. 1 от ЗМВР, тъй като съставянето му е адресирано до дисциплинарно-разследващия орган и е съставено във фазата на разследването. С оглед на изложените съображения оспорената заповед е незаконосъобразна, а оспорването като основателна следва да се уважи. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,