Решение № 15040 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6331/2010 г.

ВАСVI отделение09.12.2010 г.докладчик Румяна Папазова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 79 от 18.03.2010 г. по адм. дело № 495 по описа за 2009 г. на Административен съд - Кюстендил. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 15040 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6331/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Елена Борисова Георгиева от гр. Дупница, обл. Кюстендил, против решение № 79 от 18.03.2010 г. по адм. дело № 495 по описа за 2009 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й против решение № РД-12-55/14.09.2009 г. на Директора на Териториалното поделение на НОИ - Кюстендил. Посочените пороци се състоят в необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на т. 6б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Кюстендил, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Кюстендил е отхвърлил жалбата на Елена Борисова Георгиева от гр. Дупница, обл. Кюстендил, против решение № РД-12-55/14.09.2009 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 5310042894/11.05.2009 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО поради неизпълнение на изискването за 10 години осигурителен стаж от първа категория. За да постанови решението си, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че трудовият стаж на жалбоподателката през периода 7.09.1973 г. - 1.07.1976 г. на длъжностите "началник склад - тубоцех" и "магазинер - тубоцех" в "Промкомбинат", гр. Дупница, не попада в уредените хипотези от точка 6б от отменения ПКТП (Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила до 31.12.1999 г.), поради което не може да бъде зачетен от първа категория. Развитите в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение, материалноправни нарушения и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, са неоснователни. Първоинстанционният административен съд е приложил правилно административнопроцесуалната норма на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съгласно която установяването на осигурителния стаж се извършва само с изброените документи: трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. На основание ал. 2 на чл. 40 документът се издава от осигурителя въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Не е допустимо характерът и тежестта на изпълняваната работа да се установяват със свидетелски показания. Изводите на съда се основават на извършена подробна преценка на допустимите доказателства по чл. 40, ал. 1 и 2 от НПОС, при която е установено, че при изпълнението на посочените длъжности жалбоподателката не е била заета в производството на стъклени произведения, нито е била подложена на същите вредности. Съдът се е позовал и на заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което жалбоподателката не е получавала допълнително възнаграждение за работа при вредни условия на труд. Необсъдените доказателства, посочени в касационната жалба, са неотносими към изпълняваните от жалбоподателката длъжности. Както писмо изх. № 202-14-107/12.07.1997 г. на НОИ - Главна дирекция "Пенсионни осигуровки", така и протокол № 2 с вх. № 71/21.03.1997 г. на Междуведомствената комисия, се отнасят до труда на работниците в цех "Тубопроизводство" при фирма "Метус" ЕООД (ПК "16 партизани"), който се е помещавал в Химикофармацевтичния завод (Галенова фабрика) - гр. Дупница. Трудът на тази работници е причислен към първа категория на основание материалноправната норма на т. 6б от ПКТП (отм.), която обхваща следните категории лица: работниците в производството на стъклени произведения, духачи с уста на стъкло, материалчици (заготовчици), зареждачи при производство на шихта в стъкларската промишленост, фуксаджии, оператори на линии за производство на плоско стъкло, оператори на автомати и линии за производство на стъклени изделия, топитьори и помощник-топитьори в производството на плоско стъкло и фрита; работници от първичната преработка на кварцова суровина, производството на кварцово стъкло, кварцови тръби и изделия от кварцово стъкло, включително настройчици - монтьори-шлосери на работни места от № 1 до № 5 включително и електромонтьори на работни места от № 1 до № 7 включително. Изложеното в касационната жалба становище, съгласно което длъжностите "началник склад - тубоцех" и "магазинер - тубоцех" следва да бъдат приравнени на материалчиците (заготовчиците) в производствения процес, не намира нормативна подкрепа. Според заключението на съдебно-икономическата експертиза и двете длъжности са били изпълнявани в складовото помещение. Поради това те са извън хипотезите на т. 6б от ПКТП (отм.), които обхващат труда на непосредствено заетите в материалното производство работници. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия на основание § 4, ал. 1 от ПРЗ на КСО поради неизпълнение на условието за придобит осигурителен стаж от първа категория с продължителност най-малко 10 години, са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение, с което Административен съд - Кюстендил е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,