Решение № 8142 от 1.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3571/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Автокомплекси Маями ООД, ЕИК 200094724, гр. София, подадена чрез адв. Божилов, срещу Решение 731 от 01.02.2024 г., постановено по адм. дело 10061 от 2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-22221518002213-091-002 от 09.01.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1346 от 20.09.2023 г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. София, с който е установено задължение за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 44 130,97 лева /след приспадане на извършени авансови вноски в размер на 4 791,40 лева/ и са начислени лихви за забава в размер на 3 489,95 лева, както и в частта на присъдените разноски.

Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен, необоснован и постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че в хода на ревизията са представени множество документи, които не са обсъдени, вкл. документи за въвеждане в експлоатация на автомобилите и плавателния съд, доказателства за използването им в икономическата дейност на дружеството и надлежно оформени командировъчни заповеди за пътуване и хотелско настаняване. Претендира отмяна на обжалваното решение и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - гр. София, чрез процесуален представител юрк. Аврамова, оспорва основателността й и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представен е и списък по чл. 80 от ГПК.

Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на производството пред АССГ е бил законосъобразността на РА Р-22221518002213-091-002 от 09.01.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1346 от 20.09.2023 г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. София, с който е установено задължение за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 44 130,97 лева /след приспадане на извършени авансови вноски в размер на 4 791,40 лева/ и са начислени лихви за забава в размер на 3 489,95 лева Установените задължения произтичат от извършени корекции на финансовия резултат на дружеството в посока увеличение на основание чл. 26, т .1 и т. 2 от ЗКПО във вр. с чл. 10 от ЗКПО и чл. 58, ал. 1 от ЗКПО.

За да достигне до извод за законосъобразност на оспорения РА първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

В хода на ревизията е установено, че основната дейност на Автокомплекси Маями ООД е свързана с обслужване на автомобили, в т.ч. ремонт, посредничество при покупка, застраховки, регистрация и транспорт, консултантски, мениджърски услуги, извършване на периодични прегледи за проверка на техническа изправност на пътни превозни средства, автосервизни дейности и автобояджийски услуги.

Констатирано е, че за 2017 г. дружеството е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО, с която е декларирало приходи в размер на 1 344 427,88 лева, разходи в размер на 1 449 571,05 лева и счетоводен финансов резултат счетоводна загуба в размер на 105 143,17 лева. През годината са правени авансови вноски в размер на 4 791,40 лева.

В хода на ревизията са установени факти и обстоятелства, въз основа на които ревизиращият екип е извършил преобразуване на счетоводния финансов резултат /СФР/ на дружеството в посока увеличените, в резултат на което са извършени следните корекции:

1. На основание чл. 58, ал. 1 от ЗКПО за 2017 г. не са признати за данъчни цели осчетоводени счетоводни разходи за амортизации, поради което декларирания счетоводен финансов резултат на дружеството е преобразуван в посока увеличение със сума в размер на 84 107,07 лева.

2. На основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО за 2017 г. не са признати отчетени разходи в общ размер на 393 855,90 лева поради липса на доказателства за реалното им извършване, в резултат на което счетоводният финансов резултат на дружеството е увеличен с размера на непризнатите разходи.

3. На основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във вр. с чл. 10 от ЗКПО е извършено увеличение на декларирания от ревизираното дружество счетоводен финансов резултат за 2017 г. с непризнати за данъчни цели разходи в общ размер на 23 894,47 лева, свързани с наети леки автомобили.

4. На основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО във вр. с чл. 26, т. 1 от ЗКПО и чл. 10 от ЗКПО е извършено увеличение на декларирания от ревизираното дружество счетоводен финансов резултат за 2017 г. с непризнати за данъчни цели разходи в общ размер на 23 800,22 лева, свързани с декларирани туристически услуги.

5. На основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е извършено увеличение на декларирания счетоводен финансов резултат за 2017 г. с непризнати за данъчни цели разходи в общ размер на 68 709,22 лева, свързани с осчетоводени разходи за гориво.

След анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите, в резултат на редовно възложено и проведено без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила ревизионно производство.

По същество на спора съдът е приел, че законосъобразно с РА е извършено увеличение на декларирания от ревизираното дружество счетоводен финансов резултат за 2017 г., тъй като не са ангажирани доказателства, че осчетоводените разходи са документално обосновани и са свързани с икономическата дейност на касатора. Относно непризнатите за данъчни цели отчетени разходи за амортизации в общ размер на 84 107,07 лв. са изложени мотиви, че от дружеството не са ангажирани доказателства, обосноваващи датата на въвеждане в експлоатация на тези активи, както и че липсват данни, дали процесните превозни средства се използват в независимата икономическа дейност на търговеца. Във връзка с непризнатите разходи в размер на 393 855,90 лева съдът се е позовал на решение 2177 от 18.02.2021 г., постановено по а.д. 10715/2020 г. по описа на ВАС, с което се потвърждава, че липсват доказателства за реално извършени доставки на материали към ревизирания субект по фактури, издадени от Адвенчърс Мууд ЕООД, Ел Пас Трейдинг ЕООД, Лотос-7-МЧ ЕООД, Мики Дизайн ЕООД и Милениум Трейдинг БГ ЕООД. Относно отчетените разходи в общ размер на 23 894,47 лева по 8 бр. фактури за наем на автомобили и 1 бр. фактура за разходи за Гражданска отговорност , съдът е извел извод, че не са ангажирани доказателства, че наетите автомобили се използват за независимата икономическа дейност на търговеца, нито са констатирани осчетоводени приходи в резултат на експлоатацията им, поради което законосъобразно с РА на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във вр. с чл. 10 от ЗКПО е извършено увеличение на декларирания от ревизираното дружество счетоводен финансов резултат за 2017 г. в общ размер на 23 894,47 лева. Аналогични са изводите на съда и по отношение на извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за 2017 г. със сумите в размер на 23 800,22 лева - осчетоводени разходи за туристически услуги и в размер на 68 709,22 лева - осчетоводени разходи за гориво. След така сторената съвкупна преценка на събраните писмени доказателства първоинстанционния съд е приел, че законосъобразно с РА е преобразуван финансовия резултат на дружеството, в резултат на което след приспадане на внесени авансови вноски с РА са установени задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 44 130,97 лева и са начислени лихви за забава в размер на 3 489,95 лева.

Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т.е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на АССГ като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.

На първо място следва да бъдат разгледани противоположните становища касателно наличието или липсата на предпоставките по чл. 54, ал.1 във вр. с чл.58, ал. 1 от ЗКПО за преобразуване на декларирания от дружеството СФР за 2017 г. със сумата от 84 107,07 лева, представляващи начислени годишни данъчни амортиации.

В процесния случай, въпреки наведените в касационната жалба твърдения, от ревизираното лице не са ангажирани никакви доказателства, че процесните активи се използват за икономическата дейност на търговеца. Липсват отразени приходи в счетоводството на дружеството от експлоатацията на превозните средства, нито ревизираното дружество е декларирало данни за амортизируеми активи. Не са представени доказателства и за въвеждане в експлоатация на превозните средства, за да се установи моментът от който следва да се начисляват амортизации.

Предвид изложеното законосъобразно с РА на основание чл. 58, ал. 1 от ЗКПО за 2017 г. е преобразуван СФР на дружеството в посока увеличение със сума в размер на 84 107,07 лева.

На второ място следва да бъдат разгледани противоположните становища касателно наличието или липсата на предпоставките по чл. 26 т. 2 от ЗКПО за преобразуване на декларирания от дружеството СФР за 2017 г. с осчетоводените разходи в общ размер на 393 855,90 лв. по фактури, издадени от Адвенчърс Мууд ЕООД, Ел Пас Трейдинг ЕООД, Лотос-7-МЧ ЕООД, Мики Дизайн ЕООД и Милениум Трейдинг БГ ЕООД.

Настоящият касационен състав споделя аргументите, изложени в обжалваното решение, че по отношение на всички тях е налице хипотезата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на Автокомплекси Маями ООД, тъй като не е доказана реалността на декларираните доставки на различни материали (работно облекло, ръкавици, препарати, омекотители и др.).

Тази норма предвижда, че не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. По делото въпреки изрично възложената на касатора доказателствена тежест по правилото на чл. 154 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и представената му възможност за това, не са ангажирани доказателства, оборващи констатациите на приходния орган. Още повече липсата на реалност на декларираните доставки е установена в хода на друга ревизия по ЗДДС, извършена на касатора, приключила с издаването на РА, приет за законосъобразен с решение 2177 от 18.02.2021 г., постановено по а.дело 10715/2020 г. по описа на ВАС.

Предвид изложеното законосъобразно на основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО за 2017 г. не са признати отчетени разходи в общ размер на 393 855,90 лева поради липса на доказателства за тяхната документална обоснованост.

Относно непризнатите разходи в размер на 23 894,47 лева относно платени наеми и гражданска застраховка по представени договори за наем на леки автомобили Mercedes SL500 и Audi A8 4,2 TDI Lang, с които е увеличен СЧФ на дружеството, следва да се посочи, че настоящият касационен състав напълно споделя аргументите, изложени от приходната администрация, възприети и от първоинстанционния съд за липса на доказателства същите тези раходи да са свързани с икономическата дейност на търговеца. Липсват доказателства, че наетите автомобили се използват за независимата икономическа дейност на търговеца, още повече че дружеството не е реализирало приходи във връзка с наетите коли. Не са представени доказателства като пътни листа, заповеди на управителя, вътрешни правила или др., от които да се установи, по какъв начин се управляват наетите автомобили. В обобщение следва да се приеме, че така осчетоводените разходи на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО не следва да бъдат признати за данъчни цели. Неточното позоваване на органите по приходите, а и на съда, на основанието по чл. 26 т. 2 във вр. с чл. 10 ал. 1 от ЗКПО не влече след себе си незаконосъобразност на РА в тази му част.

Настоящият касационен състав споделя изводите на съда за законосъобразно извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за 2017 г. в размер на 23 800,22 лева, представляващи осчетоводени разходи за туристически услуги и със сумата в размер на 68 709,22 лв. - осчетоводени разходи за гориво.

От доказателствата по делото се установява, че Автокомплекси Маями ООД е отчело разходи за туристически услуги, в т.ч. в размер на 7 589 лева по 3 фактури, издадени от Клуб Мондо ЕООД за трансфер и хотелско настаняване в Дубай; в размер на 2 759,12 лв. по 2 фактури, издадени от Елит Травел Интернешънъл ООД за самолетни билети и настаняване във Флоренция; в размер на 516 лева за туристическа услуга във Велико Търново по фактура, издадена от Съни Турс ООД; в размер на 2 523,10 лв.във връзка с дадена вечеря в ресторант по фактура, издадена от Автострой Комплекс ЕООД и 10 413 лв. по фактура за хотелско настаняване, издадена от ЕТ Д. К. - С. . За цитираните разходи липсват ангажирани доказателства като командировъчни, отчети за извършена дейност или др., които да оправдаят осчетоводяването им, както и да удостоверят, каква е връзката на извършените разходи с независимата икономическа дейност на дружеството. В допълнение следва да се посочи, че след преглед на първичните счетоводни документи на място в офиса на касатора, ревизиращите органи са констатирали, че цитираните разходи са свързани с лични пътувания на съдружниците/съпрузите Щ. и Р. А.. Нормата на чл. 26 т. 1 от ЗКПО гласи, че не са признати за данъчни цели разходи, несвързани с дейността, каквито в случая са декларираните туристически разходи, с оглед на което законосъобразно счетоводния финансов резултат на дружеството за 2017 г. е увеличен със сумата в размер на 23 800,22 лева.

Законосъобразно с РА не са признати за данъчни цели и осчетоводени разходи за гориво в общ размер на 68 709,22 лв. При извършена проверка в офиса на дружеството е констатирано, че последното не разполага с първични счетоводни документи, удостоверяващи отчетените като разход за гориво суми, нито са ангажирани доказателства, че закупеното гориво е обслужвало единствено икономическата дейност на дружеството. Осчетоводяването по този начин на разходи, за които липсва първичен счетоводен документ, е извършено в нарушение на принципите залегнали в ЗСч и особено този за документалната обоснованост, изрично регламентиран в чл. 10 ал. 1 от ЗКПО и е основание за непризнаването на спорните разходи за данъчни цели по чл. 26 т. 2 от ЗКПО. Предвид изложеното законосъобразно на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е извършено увеличение на декларирания счетоводен финансов резултат за 2017 г. с непризнати за данъчни цели разходи в общ размер на 68 709,22 лева, свързани с осчетоводени разходи за гориво

Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи, че са представени множество доказателства, които не са били обсъдени в хода на ревизионното производство. Нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производство касаторът е ангажирал доказателства, с които да оправдае отчетените разходи и да удостовери тяхната документална обоснованост, както и по какъв начин са свързани с дейността на дружеството.

Предвид всичко гореизложено, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

При този изход на процеса и своевременно заявена претенция в този смисъл на основание чл.161 ал. 1 изр. трето от ДОПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на НАП /съобразно правилото § 1 т. 6 от ДР на АПК/ дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 459,67 лева за настоящото производство, изчислено съобразно сега действащата редакция на чл. 8 ал. 1 във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното Върховният административен съд, Осмо отделение