Решение № 60121 от 17.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2612/2018 г.

Решение № 60121 от 17.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2612/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Дунарит"АД, гр. Русе, срещу решение № 894/13.04.2018 г., постановено по т. д. № 4502/2017 г. от Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1043/01.06.2017 г. по т. д. № 8128/2016 г. на Софийски градски съд и е обявена относителната недействителност на прихващане на основание Пар. 8 от ПЗР на ЗИД ЗБН (ДВ бр. 22 от 13.03.2018 г. в сила от 16.03.2018 г.) във връзка с чл. 59, ал. 5 ЗБН, извършено от "Дунарит" АД с изявление за прихващане вх. № 10319 от 31.10.2014 г. до "Корпоративна търговска банка" АД за сумата от 500000 лв. - придобито вземане с договор от 30.10.2014 г. между "Интерпред - Световен търговски център София" АД и "Дунарит" АД, за което е уведомена на същата дата и банката, по силата на който договор "Интерпред - Световен търговски център София" АД е прехвърлило на "Дунарит" АД вземане от "КТБ" АД, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит от 03.06.2014 г. с "КТБ" АД, със задължение на "Дунарит" АД по договор за банков кредит от 14.12.2006 г. с дължима главница към 31.10.2014 г. в размер на 19100000 лв., частично до размер на погасяване 500000 лв. с вземания на същото дружество към "КТБ" АД, придобити на основание договора за прехвърляне на вземания от 30.10.2014 г. с изключение на частта, която "Дунарит" АД би получил при разпределение на осребреното имущество, по иска на "Апокалия" ЕООД срещу "Дунарит" АД и "КТБ" АД /н. /. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, евентуално неправилно и моли същото да се обезсили или отмени. Ответникът "Корпоративна търговска банка" АД /в несъстоятелност/, гр. София, оспорва жалбата. Ответникът "Апокалия" ЕООД, гр. София не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът по иска "Апокалия" ЕООД е кредитор на "Корпоративна търговска банка" АД /н. / за вземане в размер на 5000 лв., придобито по договор за цесия от 27.10.2016 г., сключен с П. И. М., което е част от вземането на цедента, включено в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 3 ЗБН. Ответникът по иска – настоящ касатор "Дунарит" АД е сключил на 14.12.2006 г. договор за банков кредит, по силата на който "Корпоративна търговска банка" АД /н. / му е предоставила сумата от 1000000 лв. Задълженията на кредитополучателя към 30.10.2014 г. са били в размер на 19100000 лв. главница, както и лихви. На 30.10.2014 г. "Интерпред световен търговски център София" АД е уведомил "КТБ" АД, че е прехвърлил на "Дунарит" АД две свои вземания от 100000 лв. и от 400000 лв., депозирани по сметки в банката. На 31.10.2014 г. "Дунарит" АД е отправил изявление до квесторите на "КТБ" АД, че е придобил вземане в размер на 500000 лв. от "Интерпред световен търговски център" АД по същите сметки и е заявил, че прихваща задълженията си към банката по договора за кредит от 14.12.2006 г. предсрочно частично за главница в размер на 500000 лв. С решение № 664/22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 г. на СГС е открито производство по несъстоятелност, а с решение № 1443/03.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г. на САС е определена началната дата на неплатежоспособност на банката – 20.06.2014 г. От правна страна по предявения иск за обявяване на относителна недействителност на извършеното прихващане от "Дунарит" АД с писмото от 31.10.2014 г. съставът на апелативния съд е приел, че двете вземания са ликвидни и изискуеми. По отношение на изменението на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН към момента на извършеното прихващане е била в сила редакцията й според ДВ бр. 59/21.07.2006 г., която е приложена от първоинстанционния съд. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил действието на Пар. 8 от ПЗР на ЗИДЗБН ( ДВ бр. 22/13.03.2018 г.), съгласно който чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакция ДВ бр. 98/28.11.2014 г. се прилага от 20.06.2014 г. и следователно за прихващания, извършени след 20.06.2014 г. Изложени са съображения, че с изменението на закона с Пар. 8 не се придава обратно действие на закона. С определение № 83/07.02.2020 г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за проверка за вероятна недопустимост на въззивното решение. Становището на състава произтича от следното: Разгледаният иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН е предявен от кредитор на "Корпоративна търговска банка" АД /н. / - "Апокалия" ЕООД срещу направилия изявление за прихващане кредитор на банката – "Дунарит" АД. С определение от 29.11.2016 г. първоинстанционният Софийски градски съд е конституирал като втори, наред с първоначалния, ответник по делото "Корпоративна търговска банка"АД /н. /. С първоинстанционното решение искът е отхвърлен. Въззивното производство е образувано по жалба на "Корпоративна търговска банка"АД /н. /, представлявана от синдиците, като решението е постановено по отношение на банката като ответник по предявения иск. С определение № 112/10.06.2019 г. делото бе спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на тълк. д. № 1/2019 г. на ОСТК на ВКС. С Тълкувателно решение № 1/2019 г. от 20.12.2019 г. ОСТК на ВКС се произнесе по тълк. д. № 2/2019 г. и с определение № 83/07.02.2020 г. на основание чл. 230 ГПК производството по делото бе възобновено. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2019 г. от 20.12.2019 г. ОСТК на ВКС в производството по предявени искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН надлежни страни са синдикът на обявената в несъстоятелност банка и извършилият прихващането кредитор, но не и банката като самостоятелен правен субект в процесуалното й качество на ответник по иска. В случая спорът е разгледан и решението е постановено без участието на надлежна страна – синдиците на обявената в несъстоятелност банка и при участието на ненадлежна страна – банката като самостоятелен ответник, поради което обжалваното решение следва да се обезсили на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК. Според разясненията в т. 5 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС на обезсилване подлежи и първоинстанционното решение, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. При новото разглеждане съдът следва да конституира синдиците на банката като съищец по иска и да се произнесе по разноските за водене на делото във ВКС съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд