Решение № 3289 от 8.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5753/2012 г.

Решение № 3289 от 8.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5753/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Охранителна полиция" (ОП) в Първо районно управление "Полиция" (РУП) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР) - град Благоевград против решение № 351/12.03.2012 г., постановено по адм. дело № 26/2012 г. на Административен съд - Благоевград. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост - отменителни основания съгласно по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира направените по делото разноски. Ответникът - Емил Любенов Милушев, чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения, изложени в депозиран писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доводите в касационната жалба, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед № 237 от 28.12.2011 г. на внд началник сектор "ОП" в Първо РУП при ОД на МВР Благоевград, с която на Емил Любенов Милушев е наложено дисциплинарно наказание писмено предупреждение за срок от три месеца. За да постанови този резултат, Административен - Благоевград приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но е постановена в нарушение на материалноправните норми, тъй като по делото не се установява извършването на описаното нарушение. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Обосновано е заключението на съда, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган - внд началник сектор "ОП" на Първо РУП при ОД на МВР - Благоевград, който на основание чл. 228, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл. 226, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗМВР, вкл. за служителите от категория Д, каквато притежава Милушев. Изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма е незаконосъобразен, което обаче не се отразява на правилността на крайната му преценка за основателност на жалбата. Действително заповедта съдържа фактически и правни основания за постановяването й. С административния акт на Милушев, изпълняващ длъжността главен полицай в сектор "Охранителна полиция" в Първо РУП на МВР - Благоевград, категория Д е наложено дисциплинарно наказание за извършено нарушение, изразяващо се в това, че на 3.11.2011 г. по време на изпълнение на служебните си задължения, след като приключва работа със задържания със заповед за 24 часа Шопов не го освобождава до 10.30 часа на 4.11.2011 г., като през това време с лицето не са извършвани никакви други действия, с което нарушава чл. 26 от Инструкция рег. № Iз-1711/2009 г. за реда на действие при задържане на лица в структурите на МВР, квалифицирано от дисциплинарнонаказващия орган като пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност - нарушение по чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР. Описаните в заповедта факти сочат на неизпълнение на служебните задължения (чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР) - да освободи незабавно задържаното лице след отпадане на основанието за това, а не на пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, каквато правна квалификация неправилно е възприета от касационния жалбоподател. Следователно е налице противоречие между фактическото и правно основание за издаване на заповедта, поради което е постановена в нарушение на предписаната от закона форма и този порок обуславя нейната незаконосъобразност. Констатираното нарушение във формата при издаване на заповедта от една страна ограничава възможността на жалбоподателя да реализира правото си на защита, а от друга - препятства възможността съдът да провери съответствието на административния акт с материалноправните разпоредби на закона. Въпреки това първоинстанционният съд извършва цялостна проверка на оспорения акт и достига до законосъобразен извод, че същият е постановен в нарушение на материалния закон. Обосновано е направеното заключение, че за да да се приеме, че служителят е длъжен да освободи задържаното лице, за задържането на което друг полицейски орган е издал заповед по чл. 63, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, в тежест на административния орган е да докаже съществуването на такова задължение, което не е изпълнено. В случая касаторът не доказва виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения от страна на Милушев, за което следва да носи дисциплинарна отговорност, поради това и неправилно поведението му е квалифицирано като нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР. Обосновано административният съд приема, че ответникът от обективна и субективна страна не осъществява състава на посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение, за което му е наложено дисциплинарно наказание. По делото е безспорно установено, че не Милушев разпорежда задържането и при липса на доказателства, че има право на самостоятелна преценка за освобождаване на задържаното лице, то не се установява виновно неизпълнение на служебните задължения, както и наличие на пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Посоченото в заповедта нарушение на чл. 26 от Инструкция № Iз-1711/2009 г. визира задължението на полицейските органи незабавно да освобождават задържаните лица, след отпадане на основанието за задържане, но не по-късно от изтичането на 24-часовия срок. По делото е спорен въпроса кой конкретно служител има задължението да прецени отпаднало ли е основанието за задържане и да освободи задържаното лице. В случая заповедта за задържане на основание чл. чл. 63, ал. 1, т. 8 от ЗМВР за грубо нарушение на обществения ред - престъпление по чл. 325 от НК, е издадена от полицай Ивановски, който провежда личен обиск на Шопов и съставя протокол за това. На Антон Милушев е разпоредено да извърши допълнителна проверка, в хода на която да се изясни допуснато ли е нарушение на обществения ред по Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ) или престъпление от общ характер. След като извършва разпоредената му от прекия началник проверка и не установява данни за нарушение по УБДХ, Милушев възлага на полицай Даскалов да състави на нарушителя акт по чл. 55 от ЗМВР. При тези данни настоящият състав приема, че в хипотезата, в която със задържаното лице работят няколко полицейски служители, преценката относно отпадането на основанието за задържане е в компетентността на органа, който го задържа, като негово е и задължението да разпореди освобождаването му. В случая на Милушев е възложена допълнителна проверка, след като лицето е задържано с издадена заповед от различен полицейски орган, а трети служител съставя акт за извършено административно нарушение. Поради това не би могло да му се вмени нарушение, представляващо неизпълнение на задължение да освободи задържаното лице, за задържането на което друг полицейски орган издава заповед по чл. 63 от ЗМВР. С оглед изложеното правилно първоинстанционният съд приема, че заповедта за дисциплинарно наказание е издадена в нарушение материалноправните норми, което е основание за нейната отмяна. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че съгласно т. 4.1 от Правилника за вътрешния ред на временно задържаните лица в Първо РУП - Благоевград, за Милушев като служител, работещ със задържаното лице възниква задължение да го освободи, след като приключи работата с него, тъй като цитираната норма урежда задълженията на служителя, задържал лицето, който в конкретната хипотеза е друг. Не може да бъде споделен и доводът, направен в касационната жалба, че задължението за Милушев произтича пряко от разпоредбата на чл. 65, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало. Нормата следва да се тълкува в смисъл, че задължението е не за всеки полицейски орган, а за този, в компетентността на който е да направи преценка отпаднало ли е основанието за задържане. Когато със задържаното лице извършват действия различни служители, следва да се приеме, че тази преценка принадлежи на полицейския орган, издал заповедта за задържане. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът обсъжда доводите на страните и служебно съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Съгласно изложеното настоящият състав приема, че решението на Административен съд - Благоевград е валидно, допустимо и правилно, постановено при липса на посочените от касатора пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не се претендират, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,