Решение № 7035 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15900/2009 г.

Решение № 7035 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15900/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Красимир Евлогиев Данчев, действащ като ЕТ "Краси строй-99- Красимир Данчев", гр. Търговище, срещу решение № 1715/21.10.2009 г. по адм. дело № 1387/2009 г. на Варненски административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 250800265/12.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Търговище в частта, потвърдена с решение № 215/7.05.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му и отмяна на РА или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Съдът е приел, че РА е издаден от надлежно определен компетентен орган. С РА законосъобразно на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО не са признати за данъчни цели разходи в размер на 178 150 лв., които не са документално доказани по фактури на "Нирал" ЕООД, "Експорт интернешънъл 07" ЕООД и "Билд трейд" СБ ЕООД поради липса на доказателства за извършване на фактурираните строително-монтажни работи. За м. 06 и 09. 2007 г. законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 35 630 лв. по описаните фактури поради липса на реално осъществена облагаема доставка, което води до неправомерно начисляване на данъка от доставчиците на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Законосъобразно на основание чл. 16, ал. 1 ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат не са взети предвид разходи в размер на 20 000 лв., произтичащи от заплатена неустойка от жалбоподателя без виновно неизпълнение на задълженията му по договор с ЕТ "Еспа-2005 - Йордан Стоянов", тъй като е налице бездействие и от двете страни по договора - съконтрагентът му не се е явил не срещите за определяне на ремонтните дейности по договора. Не са налице основания за признаване за данъчни цели на разходи в размер на 500 лева, произтичащи от заплатени глоби по два броя наказателни постановления. Изложени са мотиви за законосъобразността на допълнителния размер начислени осигурителни вноски по КСО и ЗЗО. Така постановеното решение е правилно. Правилна е преценката за действителност на РА. Няма забрана в ДОПК съставителят на ревизионния доклад /РД/ да бъде определен за издател на РА. Издаването на РА не представлява упражняване на контрол върху действията на съставителя на РД, а е последващ етап от издавена на РА, който е индивидуалният административен акт, подлежащ на обжалване и проверка по административен и съдебен ред. Начисляването на ДДС от доставчика не е достатъчна предпоставка за признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл. 70, ал. 5 ЗДДС същото следва да е начислено правомерно - тоест при липса на реално осъществена облагаема доставка не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Неоснователно е оплакването за липса на мотиви за действителността на договора с ЕТ "Еспа-2005 - Йордан Стоянов". Видно от гореизложеното съдът е приел договора за действителен и неизпълнен и основанието за невземане предвид на разхода за неустойка за данъчни цели не е свързана с действителността на договора. От представения от жалбоподателя РА, издаден на "Еспа-2005 - Йордан Стоянов" не може да се направи какъвто и да е било извод, какво са констатирали органите по приходи относно конкретния договор и приходите от неустойка, поради което възражението на жалбоподателя за третиране на един и същи факт в двете ревизии по различен начин е неоснователно. Неконкретизирано е твърдението кои точно доказателства не са обсъдени в решението от седемнадесет страници с подробно изложение на установеното с всяко доказателство и доказателствено средство. Документалната обоснованост, както е посочел и АС е свързана и с вярното и точно отразяване на стопанските операции, и фактурирането на несъществуващи операции е нарушение на изискването на чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗСч. Предвид изложеното не са налице твърдените от касатора касационни основания и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо "А"отделение,