Решение № 17571 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2829/2018 г.

Решение № 17571 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2829/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Илиев, лично и чрез адвокат Минкова, срещу Решение № 6903 от 21.11.2017 г., постановено по адм. дело № 10892/2016 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск. Ответната страна – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София град се е развило по исковата молба на К. Илиев против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), гр. София, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в периода от 09.08.2012 г. до 23.08.2012 г., в който е бил настанен в изолаторна килия, от условията в която получил кожни заболявания със сума в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, отменена от съда, до окончателното изплащане на сумата. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е отхвърлил предявения от Илиев иск като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото не са установени незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация в исковия период, от които да произтичат твърдените за причинени неимуществени вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на ищеца в процеса пред първоинстанционния съд не е нарушено, обжалваното решение е и мотивирано съгласно изискванията на закона. Не е налице и твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на нарушение на приложимия материален закон и необоснованост. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен правилният извод за неоснователност на предявения иск, при неустановяване на сочените в исковата молба обстоятелства, от които ищеца извежда причинени неимуществени вреди.. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да е изтърпявал наказание в неблагоприятни условия, рефлектиращи по посочения в исковата молба начин върху душевното му състояние. Предявеният иск се основава на твърдяно получено кожно заболяване при престоя му в наказателна килия, където е изтърпявал наложено дисциплинарно наказание със заповед, отменена от съда. В съответствие с доказателствата по делото е изводът на първоинстанционния съд, че не се установява връзка между условията в тази килия и здравословното състояние на ищеца в исковия период. Този извод се потвърждава както от представената по делото медицинска документация, така и от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза. При неустановяването на твърдяните за незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора София, на които се основава предявения иск и от които да са произтекли сочените в исковата молба последици за ищеца, правилно същият е отхвърлен с обжалваното решение като неоснователен. При така изложените съображения решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение