Решение № 9696 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3853/2018 г.

Решение № 9696 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3853/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Т. К."АД, със седалище и адрес на управление: ул. "М." ..№..., гр. Р., Латвия, с управител Г. Г., в ликвидация, против решение № 244/16.02.2018 г. по адм. д. № 2139/2017 г. на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № Р-02000216001981-091-001/10.05.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Б., потвърден с Решение № 174/26.07.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Б. при ЦУ на НАП за установено задължение по чл. 177 ЗДДС в размер на 189 597, 51 лева и лихва за просрочие от 46 285, 09 лева за д. п. м. 11.2014 г. по фактури, издадени от "Е. Р." ООД и присъдени на Дирекция "ОДОП"-Б. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 888 лева. В жалбата са развити доводи за неправилност и необоснованост на решението и като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че не са налице установените в чл. 177, ал. 2 от ЗДДС материалноправни предпоставки, тъй като задължението за ДДС по сделката с недвижимите имоти е внесено по сметка на ТД на НАП с преводни нареждания от сметката на "Е. Р." ООД и неоснователни са мотивите, че след като не е конкретизирано основанието за извършеното плащане, със сумите са погасени предходни задължения при условията на чл. 169, ал. 5 ДОПК. Оспорва се, че е налице изискуемото от нормата на чл. 177, ал. 2 ЗДДС знание у получателя на доставката, че данъкът няма да бъде внесен с факта, че представляващ по пълномощие на "Т. К." АД и на "Е. Р." ООД е едно и също лице. Твърди се, че жалбоподателят е придобил от "Е. Р." ООД процесните недвижими имоти, за да удовлетвори вземането си от това дружество, произтичащо от сключени с него договори за банкови кредити, непогасени, по смисъла на чл. 65 ЗЗД - даване вместо изпълнение. Иска се отмяна на решението и съответно, отмяна на ревизионния акт с присъждане на разноските по делото, което се поддържа от явилият се в открито съдебно заседание пред Върховния административен съд адв. И. С., преупълномощен от адв. С. Е.. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Б. при ЦУ на НАП чрез процесуален представител юрк. М. в съдебно заседание изразява становище за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 4889 лв. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Ревизираното дружество е чуждестранно юридическо лице, през ревизирания период е притежавало лиценз за извършване на дейност като банкова институция. На 16.02.2015 г. е регистрирано по ЗДДС, на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС - регистрация по избор. През първия данъчен период от 16.02.2015 г. до 28.02.2015 г. е декларирало данъчен кредит за приспадане по чл. 74 от ЗДДС за придобити преди датата на регистрацията по ЗДДС налични активи - недвижими имоти закупени от "Е. Р." ООД, регистрирано в гр. В., с управител Е. Б., гражданин на Латвия, новопостроени апартаменти 15 броя в новоизградени комплекси в гр. Н., в гр. С. Влас и в т. к-с "Слънчев бряг", по нотариален акт № 117 от 25.11.2014 г. на нотариус с район на действие Районен съд - Н., като доставката е документирана с данъчна фактура № 0000000424 от 28.11.2014 г., с данъчна основа 997 380, 44 лева и начислен ДДС в размер на 179 476, 08 лева, и данъчна ф/ра № 0000000425 от 28.11.2014 г. с данъчна основа в размер на 50 607, 10 лева и начислен ДДС в размер на 10 121, 42 лева. До размера на ползвания данъчен кредит 189 597,51 лева, по реда на чл. 177, ал. 2 ЗДДС с процесния РА е възложена отговорността на ревизираното лице за твърдяно незаплатено задължение по ЗДДС на дружеството-доставчик по сделката "Е. Р." ООД в същия размер - 189 597, 51 лева за д. п. м. 11.2014 г., свързано с процесните сделки с недвижими имоти по посочения нотариален акт № 117 от 25.11.2014 г. на нотариус с район на действие Районен съд - Н.. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел оспорения РА за законосъобразен. Решението е правилно. Съгласно основанието, на което е издаден РА, по нормата на чл. 177 от ЗДДС (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно разпоредбата на ал. 3, за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и 2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. В случаите по ал. 1 и 2 отговорността се реализира по отношение на лицето, пряк получател по доставката, по която не е внесен дължимият данък, а когато събирането е неуспешно, отговорността може да бъде реализирана по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките. В случая се касае за отговорност на пряк получател. Анализирани са от съда в последователност всички изследвани от органите по приходите доказателства, събрани в хода на ревизията, във връзка с отправени искания и насрещни проверки, установяващи факти, относими към наличието на предпоставките по чл. 177 ЗДДС, неопровергани от оспорващия. На 19.11.2014 г. е проведено извънредно заседание на управителния съвет на банката в гр. Р., Латвия, на което е взето решение да бъдат изкупени недвижими имоти, намиращи се в България, послужили за обезпечаване на предоставени кредити на български дружества, но които не се обслужват съгласно сключените договори за заем. В обясненията е отбелязано, че на заседанието е взето решение да бъдат закупени общо 57 броя апартаменти, от които 15 от "Е. Р." ООД за общата сума от 2 458 870.00 евро с ДДС, като за целта банката ще издаде пълномощно на В. В. с право да подписва всички документи, свързани с придобиване на имотите. В хода на ревизията е получен отговор от приходната администрация на Р. Л., в който е изложено, по данни от И. К. - ликвидатор на "Т. К." АД, че В. В., гражданин на Латвия, е работил по трудов договор в банката за времето от 30.07.2001 г. до 05.01.2015 г., на длъжност "Ръководител на кредитни проекти" и с пълномощно № 9403 от 19.11.2014 г. е бил упълномощен от банката да сключва законово разрешени сделки и да закупува недвижима собственост в България по негова преценка. В отговора е отбелязано, че преглед на документите и контрол от страна на банката са извършвани от служители в отдел "Заеми", а представителите на банката не са информирани за данъчните задължения на "Е. Р." ООД в България. Към отговора са приложени извлечения от счетоводни регистри, показващи остатъците по непогасените банкови кредити на "Е. Р." ООД, възлизащи на 2 913 398.19 EUR към 31.12.2014 г. съгласно счетоводна справка на с/ка 151.3 - дългосрочни кредити на "Е. Р." ООД. При извършване на ревизията е установено от приходните органи, че през ревизирания период В. В. е бил собственик на Агенция за недвижими имоти "П. п." ЕООД. От проверка в интернет страницата на агенцията е установено, че дружеството има офиси и представителство в Русия, Украйна, Беларус, Казахстан, Латвия и България. Същото е регистрирано съгласно латвийското законодателство със седалище и адрес на управление в гр. Р.. В периода 01.09.2012 г. - 31.12.2014 г. са декларирани от "П. п." ЕООД покупки - "наем на офис" от "Е. Р." ООД. При аналогични обстоятелства е възложена отговорността на "Т. к." АД по чл. 177 ЗДДС с РА, жалбата срещу който е била отхвърлена с решение по адм. д. № 2138/2017 г. на Административен съд Б., оставено в сила с решение по адм. д. № 3001/2018 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на осмо отделение. Относно първата предпоставка по ал. 3 на чл. 177 ЗДДС, дължимият данък по ал. 1 да не е ефективно внесен, е налице възражение от ревизираното лице, свързано с факта, че на 11.12.2014 г. по сметката на НАП е постъпила сумата от 179 216.32 лева с платежни нареждания - банкови преводи от сметката на доставчика "Е. Р." ООД, което възражение е потвърдено и от съда като неоснователно. Внесени са суми от банковата сметка на "Е. Р." ООД, открита в "Т. К." АД - Латвия, по банковата сметка на НАП (на л. 250 от делото) както следва: платежно нареждане от 10.12.2014 г. за 179 476.10 лева ( 91 764.65 EUR) и платежно нареждане от 12.12.2014 г. за сумата от 10 121.42 лева (5175 EUR). В представените писмени обяснения (на л. 237) се сочи, че плащанията представляват пълната сума на ДДС по процесните фактури № 0000000424 от 28.11.2014 г. и № 0000000425 от 28.11.2014 г. Поради това, че в платежните нареждания липсва посочване на конкретното задължение, а е отразено погасяване на ДДС, ревизиращите органи са приели, че със сумите са погасени на основание чл. 169, ал. 3 от ДОПК стари публични задължения на "Е. Р." ООД, включително такива, определени с РА № 1100835 от 14.09.2011 г., посочени на стр. 16 от РД. Останало е непогасено задължение за ДДС по справката-декларация за м. 11.20 14 г. в размер на 231 592, 09 лева. От заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че начисленият от доставчика "Е. Р." ООД през месец ноември 2014 г. ДДС възлиза на 206 159.59 лева. Вещото лице сочи, че на 10.12.2014 г. е извършен превод от сметката на дружеството по сметка на ТД на НАП-Б. в размер на 91 464.65 евро с левова равностойност 179 476.10 лева, а на 12.12.2014 г. е извършен превод в размер на 5 175 евро с левова равностойност 10 121.42 лева, с основание- плащане на ДДС, като сметката на ТД на НАП е заверена на 11.12.2014 г. със сумата от 179 216.36 лева и на 15.12.2014 г. със сумата в размер на 10 086.08 лева. В заключението е отбелязано, че постъпилата на посочените дати сума по сметката на НАП е в общ размер 189 302.44 лева, а получателят по доставката е ползвал право на данъчен кредит в размер на 189 597.51 лева. По отношение втората предпоставка по ал. 3 от чл. 177 ЗДДС в хода на ревизията за определяне пазарната стойност на недвижимите имоти, предмет на покупко-продажба по нотариален акт № 117/25.11.2014 г., ревизиращите органи са възложили на лицензиран оценител да изготви експертна оценка, при отчитане и стойността на обзавеждането и монтираната битова техника в тях към датата на извършената продажба. Според заключението на експертизата с вх. № 94-00-911/22.06.2016 г., пазарната цена на апартаментите възлиза общо на 1 609 510 лева без ДДС. С. съпоставянето й с продажните цени (947 987.53 лева без ДДС) е формиран извод за значително отклонение (приблизително 58%). Въз основа на изготвеното в хода на ревизията експертно заключение относно пазарната цена на апартаментите и формирания извод, че продажната цена значително се отличава от нея, както и съдебно-счетоводната експертиза, която потвърждава, че законосъобразно са погасени стари задължения по ЗДДС на дружеството-доставчик на основание чл. 169, ал. 3 ДОПК, поради липса на конкретно изписване в преводните нареждания за кое задължение са внесени сумите, правилно е прието от органите по приходите и от съда, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 3 от ЗДДС за отговорността на ревизираното дружество. Допълнителни обстоятелства, свързани с отговорността по чл. 177 ЗДДС е информацията, във връзка с направено запитване относно лицата с право да се разпореждат с банковите сметки в лева и евро на "Е. Р." ООД, съдържаща се в получен отговор, от който е установено, че в банка са представени спесименти на подписите на Е. Б. - управител на "Е. Р." ООД, също гражданин на Латвия, и В. В. - пълномощник съгласно пълномощно рег. № 5231 от 04.12.2006 г. с нотариална заверка на нотариус с рег. № 484 на Нотариалната камара, от съдържанието на което е установено, че управителят на "Е. Р." ООД - Е. Б. е предоставил права на В. В. да се разпорежда с финансовите средства на дружеството, да закупува всякакви недвижими имоти на територията на РБългария, да извършва всякакви действия пред всички държавни и общински органи, да представлява дружеството пред НАП, като изготвя всякакви документи, да договаря кредити, цени и условия по негова преценка. Л. В. В. е работило по трудов договор в "Т. К." АД за времето от 30.07.2001 г. до 05.01.2015 г., на длъжност "Ръководител на кредитни проекти" и с пълномощно № 9403 от 19.11.2014 г. е бил упълномощен от банката да сключва законово разрешени сделки и да закупува недвижима собственост в България по негова преценка. Същият е пълномощник на "Т. К." АД в посочения нотариален акт № 117 от 25.11.2014 г. на нотариус с район на действие Районен съд - Н., по силата на който са изповядани сделките за закупуване на 15 бр. апартамента в района на О. Н. с продавач - "Е. Р." ООД и купувач - "Т. К." АД, по които сделки е определено задължението по чл. 177 ЗДДС - солидарната отговорност на "Т. К." АД. Като допълнителен аргумент, съобразно посочените данни и свързаност между фирмите е прие то от органите по приходите, че ревизираното дружество е знаело и/или е било длъжно да знае, че ДДС няма да бъде внесен от доставчика, предвид периодично извършвания контрол на финансовото състояние на кредитополучателя "Е. Р." ООД и представяните на кредитните специалисти междинни и годишни отчети. Въз основа на тези данни е формиран извод, че банката е информирана не само за настъпилата в края на 2013 г. свръхзадлъжнялост на дружеството, но и за наличието на данъчно-осигурителни задължения на същото дружество. Знанието за неплащане на задължението по ЗДДС е обосновано с факта, че едно и също лице е в качеството си на пълномощник и на дружеството-доставчик и на дружеството-получател, което е лицето В. В.. Т. лице е работило в "Т. К." АД и има издадено пълномощно с право да подписва всички документи, свързани с придобиване на имотите, нотариално заверено, с превод на български. Същият фигурира като пълномощник на "Т. К." АД в посочения нотариален акт. Същото лице има пълномощия да се разпорежда с банковите сметки на "Е. Р." ООД, предоставени му от управителя на дружеството Е. Б.. Анализът на събраните доказателства в тяхната съвкупност води до извод, че е доказано наличието на условията на чл. 177 от ЗДДС за ангажиране солидарната отговорност на жалбоподателя за невнесени от "Е. Р." ООД задължения по ЗДДС в общ размер 189 597, 51 лева за данъчен период м. 11.2014 г. С оглед изложените съображения съдът правилно е приел, че са налице установените в нормата на чл. 177 от ЗДДС материалноправни предпоставки и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за посочените задължения на "Е. Р." ООД, поради което жалбата се явява неоснователна и е отхвърлена. Ирелевантно за спора е твърдяното от касатора обстоятелство, че продажбата е извършена с оглед погасяване на просрочени задължения към банката, в какъвто смисъл са наведените в касационната жалба доводи. Вярно е, че договорът за "даване вместо изпълнение" е непосредствено свързан с договора за банков кредит, тъй като това ново съглашение има за цел погасяване на възникналото от договора за кредит облигационно отношение, но, доколкото е налице прехвърляне на правото на собственост, т. е. доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, следва да се приеме, че на основание чл. 25, ал. 2 от същия закон е възникнало данъчно събитие, поради което и на основание чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС данъкът е станал изискуем. Решението следва да се остави в сила като правилно. При този изход на спора и с оглед направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски по делото в размер на 4 889 лева, възнаграждение за юрисконсулт, определено съгласно чл. 9, вр. чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение