Решение № 4677 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13427/2014 г.

Решение № 4677 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13427/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) против решение № 4872 от 14.07.2014 г. по адм. дело № 9834 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град, с което ЕР на НЕЛК № 0003 от зас. № 001 от 2.01.2013 г. е отменено в частта за определената нова дата на инвалидизиране и на всеки от четиримата жалбоподатели са присъдени разноски за водене на делото в размер на 222.50 лв. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на чл. 70, ал. 5 от НМЕ и чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕ като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Агнешка Панайотис Белчу, Иван Стоянов Ватовски, Ненка Христова Каменова и Петко Георгиев Димитров, всички от гр. Плевен, са оспорили касационната жалба в писмени бележки. Ответниците Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Плевен и Юлия Йотова Мойсеева от гр. Плевен не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София-град е експертно решение (ЕР) на НЕЛК по сърдечно-съдови болести № 0003 от заседание № 001 от 2.01.2013 г. в частта, с която обжалваното ЕР на ТЕЛК - обща Плевен № 1803 от 20.06.2012 г. е отменено относно определената на Юлия Йотова Мойсеева начална дата на инвалидизиране 10.02.2010 г. и вместо това е определена нова дата на инвалидизиране 20.06.2012 г. С постановеното решение Административен съд София-град е уважил жалбата, след като законосъобразно е приел, че първото издадено от ТЕЛК експертно решение № 0439 от 10.02.2010 г. не е било обжалвано и е влязло в сила в частта за определената начална дата на инвалидизиране 10.02.2010 г. В производството по обжалване НЕЛК е издала ЕР № 0644 от 9.11.2011 г., с което е отменила ЕР на ТЕЛК № 0439 от 10.02.2010 г. само по отношение на определения процент ТНР, но не и по отношение на определената дата на инвалидизиране 10.02.2010 г. При последвалото обжалване на следващото издадено от ТЕЛК експертно решение № 1803 от 20.06.2012 г. НЕЛК не е била сезирана с жалба в частта на определената дата на инвалидизиране и не е била компетентна да изменя влязлото в сила експертно решение в неоспорената му част. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на чл. 70, ал. 5 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) и чл. 45, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕ). С ЕР на ТЕЛК № 0439 от 10.02.2010 г. на Юлия Йотова Мойсеева е била определена степен на трайно намалена работоспособност (ТНР) 60 на сто за срок от две години, считано от датата на освидетелстване 10.02.2010 г. С ЕР на НЕЛК № 0644 от 09.11.2011 г. цитираното експертно решение на ТЕЛК е било отменено в частта за степента и срока на ТНР и преписката е била върната на ТЕЛК за ново произнасяне. С експертно решение № 1803 от 20.06.2012 г. ТЕЛК е определила на Юлия Йотова Мойсеева степен на ТНР 50 на сто при начална дата на инвалидизиране 10.02.2010 г. за срок от две години с крайна дата 1.06.2014 г. С обжалваното експертно решение № 0003 от заседание № 001 от 2.01.2013 г. НЕЛК по сърдечно-съдови болести незаконосъобразно е отменила последното експертно решение на ТЕЛК - обща Плевен в частта за определената начална дата на инвалидизиране 10.02.2010 г. Съгласно чл. 61, ал. 1, т. 4 от Наредбата за медицинската експертиза за дата на инвалидизиране се счита началната дата на трайно намалената работоспособност. Всички налични данни сочат, че началната дата на инвалидизиране 10.02.2010 г. съвпада с датата на настъпване на трайно намалената работоспособност. Развилото се производство по обжалване по административния ред, установен в чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето и приключването му повече от две години след първото освидетелстване на лицето, не е основание за промяна на датата на инвалидизиране. Нормата на чл. 70, ал. 5 от НМЕ, на която се позовава касационният жалбоподател, е неотносима към установените по делото факти. Предвидено е, че когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране да се определя датата на освидетелстването. В случая това правило е спазено, като датата на инвалидизиране съвпада с датата на първото освидетелстване от ТЕЛК на 10.02.2010 г., като се има предвид отразеното обстоятелство в ЕР на ТЕЛК № 0439/10.02.2010 г., че освидетелстваното лице работи като медицински лаборант. Следва да бъде подкрепено и заключението на първоинстанционния административен съд, че при издаване на експертното решение в обжалваната му част НЕЛК се е произнесла по непредявена жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕ (редакция - ДВ, бр. 34 от 2010 г.), която е посочена в касационната жалба, при обжалване на експертни решения на ДЕЛК/ТЕЛК Националната експертна лекарска комисия се произнася по всички поводи, които са предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 6 от Закона за здравето и които са посочени в жалбата, включително по състоянието на работоспособността/вида и степента на увреждане на лицето към момента на постановяване на обжалваното решение. Началната дата на инвалидизиране е предвиден в наредбата повод, но не е била посочена в жалбата и по нея НЕЛК не е дължала произнасяне. Видно от приложеното в административната преписка решение № 4349 от 26.06.2012 г., Медицинската комисия в ТП на НОИ - Плевен е оспорила определената степен на ТНР от 50% и срока на инвалидността (две години до 1.06.2014 г.). С промяната на началната дата на инвалидизиране НЕЛК се е произнесла по повод, който е предвиден в наредбата, но при неизпълнение на кумулативното процесуално изискване същият повод да бъде посочен в жалбата. Като е приел, че оспореното експертно решение на НЕЛК е незаконосъобразно в частта за определената нова начална дата на инвалидизиране и го е отменил в същата част, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъдат уважени исканията на ответниците по касация за присъждане на разноски за водене на делото в размер на 100 лв. на всеки от тях за адвокатско възнаграждение. В частта, с която постановеното съдебно решение се оспорва относно присъдените разноски, касационната жалба се квалифицира като искане на основание чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК. Страната разполага с възможност да поиска изменение на решението в частта за разноските от съда, който го е постановил. Определението по чл. 248, ал. 3 от ГПК, с което съдът се е произнесъл по искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските, подлежи на обжалване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК. Касационният жалбоподател НЕЛК не е поискал от Административен съд София-град да измени решението си в частта за разноските. При това положение подадената касационна жалба следва да бъде изпратена на първоинстанционния административен съд за разглеждането й като молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение,