Решение № 72 от 7.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 24/2011 г.

Решение № 72 от 7.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 24/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев От името на подсъдимия М. Х. П. е постъпила касационна жалба против въззивна присъда от 2.ХII.2010 г. по внохд 758/2010 г. на ОС-Русе с доводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и искане да се отмени и постанови оправдаване на подсъдимия. Съображенията са, че на подсъдимия не са разяснени правата и задълженията му като свидетел по гражданското дело, че делото е разгледано от незаконен състав; присъдата противоречи и на чл. 292, ал. 1, т. 1 НК. Прокурорът от ВКП поддържа, че въззивната присъда е постановена в нарушение на чл. 292, ал. 1, т. 1 НК и това налага отмяната й, а по отношение доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила намира, че са неоснователни. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на присъдата в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, I-во н. о. намира: С обжалваната по касационен ред въззивна присъда е отменена първоинстанционната оправдателна с оглед чл. 292, ал. 1, т. 1 от НК присъда и е постановена нова, осъдителна, с която подсъдимия М. Х. П. е признат за виновен и осъден по чл. 290, ал. 1, предл. I-во във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК на 1 (една) година пробация със задължителните пробационни мерки, конкретизирани в присъдата за това, че на 1.ХII.2008 г. в Р., пред състав на ОС-Русе като свидетел устно и съзнателно потвърдил неистина, заявявайки, че не е превозвал по поръчка от В. Б. С. през границата на страната ни с камион укрити в тайник цигари. Прието е, че в случая нормата на чл. 292, ал. 1, т. 1 от НК е неприложима, защото веднъж вече подсъдимият е казал истината пред надлежен орган и това не било предизвикало наказателно преследване против него. Този извод противоречи на закона - 292, ал. 1, т. 1 от НК, който не изисква свидетелстващия да се страхува от наказателно преследване, а за прилагането му е достатъчно условието, ако лицето каже истината да би се обвинило в престъпление. Настоящият случай е именно такъв - ако свидетелстващият П. беше казал истината пред съда щеше да се обвини в контрабанда. След като отпада наказуемостта за извършеното от него престъпление, деянието му не е престъпление по НК, което е основание за отмяна на въззивната присъда и оправдаване му по обвинението против него по чл. 290, ал. 1 от НК. При този извод доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила, които да ограничават негово процесуално право, не следва да се обсъждат, защото най-голяма гаранция за това право на подсъдимия е постановената оправдателна присъда. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК ВКС, I-во н. о.