Решение № 4279 от 21.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на С. Стоянов, подадена чрез адвокат Р. Исов и по касационна жалба на Г. Юсеин и В. Иванова чрез адвокат Т. Исов. Оспорва се Решение 1318/06.07.2022 г., постановено по административно дело 3232/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед 21РД09-688/24.11.2021 г. на Кмета на Район Северен при Община Пловдив, нареждаща на С. Стоянов да премахне незаконен строеж Строителство на двуетажна масивна жилищна сграда в северозападната част на поземлен имот 56784.503.231 по КККР на гр. Пловдив - частна общинска собственост, с административен адрес гр. Пловдив, [улица]. В касационните жалби се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени процесната заповед. По същество се оспорват възприетите от съда правни изводи относно спазване на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, нейният адресат, индивидуализацията на строежа и по приложението на чл. 6 АПК, респективно чл. 8 ЕКПЧ. Касационните жалби се поддържат от процесуалните представители с молба да бъдат уважени. За ответната страна - Кмета на Район Северен при Община Пловдив, редовно призован, не се явява представител и не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, тъй като не страда от сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни, а разгледани по същество за неоснователни. Посоченият по-горе строеж, предмет на оспорената заповед, е квалифициран от органа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без строителни книжа, в поземлен имот частна общинска собственост. В заповедта като адресат на задължението по премахване на строежа е посочен С. Стоянов, в качеството му на извършител и на съсобственик на същия, заедно с още четири лица наследници на Г. Стоянов, сред които са и останалите двама жалбоподатели. Въз основа на приетите по делото писмени, гласни доказателства и предвид изслушаното заключение по съдебно-техническата експертиза, първостепенният съд правилно е установил относимите факти, след което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед и е отговорил на възраженията на оспорващите, които се поддържат и пред настоящата инстанция. Възприетите от съда правни изводи относно компетентност на административния орган, спазване на законоустановената форма и на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта се споделят от касационния съд, поради което не е необходимо да се повтарят. Не е спорно, че за изграждането на процесния строеж не са налични строителни книжа одобрен проект и разрешение за строеж. Предвид установения период на извършването му след 31.03.2001 г., правилен е изводът за неприложимост на хипотезите за търпимост съгласно § 16 ПР ЗУТ или § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Основното възражение, което се поддържа е за недостатъчна индивидуализация на строежа, както и за опасност посредством премахването му да бъде засегната законно изградената стара едноетажна сграда. По този въпрос, съдът правилно е установил при съвкупната преценка на събраните доказателства, че изпълнената нова двуетажна жилищна сграда е индивидуализирана в достатъчна степен, като находяща се в северозападната част на имота и отразена като снимка в констативния акт. Действително, вещото лице е установило при огледа на място известно несъответствие относно размерите на сградата и нейната конструкция, но същото се явява незначително, и в този смисъл е несъществено, тъй като по никакъв начин не се отразява на индивидуализацията на строежа, подлежащ на премахване. На следващо място експертът е установил, че за изпълнението на процесната сграда е съборена част от съществуващата стара едноетажна сграда, като остатъкът от нея е отделен в запазен самостоятелен обем, който се ползва и няма връзка между двете сгради, тоест премахването на новата двуетажна сграда няма да засегне други сгради в имота. Следващото възражение, поддържано от оспорващите е свързано с твърдението, че адресатът на заповедта не е негов извършител, както и, че съсобственици на сградата са общо пет лица, в това число и адресата. По този въпрос, правилно първоинстанционният съд е приел, че С. Стоилов, който безспорно се легитимира като един от съсобствениците на строежа по наследство, може да бъде субект на задължението по неговото премахване. Като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде посочен както неговият извършител, така и неговият собственик или съсобственик, тъй като това са лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ. В този смисъл, обстоятелството, че Стоилов е посочен и като извършител, макар и да не са събрани безспорни доказателства за това, както и, че единствен от всички съсобственици е избран за адресат на задължението по премахване, не се отразява на законосъобразността на процесната заповед. Административният орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатирания незаконен строеж. На следващо място, неоснователни са възраженията за допуснати нарушения на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. По този въпрос съдът е събрал относимите доказателства, след което е извършил подробен анализ на фактите, касаещи социалния статус, имотното състояние и броя на членовете на домакинството на жалбоподателите, съпоставил е личните им интереси спрямо обществения интерес, след което е развил обосновани и аргументирани доводи за съразмерност и пропорционалност на оспорената заповед, с която се преследва законна цел по смисъла на чл. 8, § 2 от Конвенцията. С оглед на изложените мотиви, настоящият съд, счита, че съдебният акт е постановен при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда факти са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Не се установиха и съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната му. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,