Решение № 2660 от 14.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Водоснабдяване и канализация ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. Горубляне, ул. Георги Белов 2, представлявано от С. Пелтеков, чрез адв. А. Добрева-Дашева, срещу Решение 6786 от 14.11.2022 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело 6907/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение 1040-21-497 от 05.07.2022 г., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, потвърждаващо Разпореждане РЖ-5-21-01138987 от 01.06.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ София-град. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Моли касационната инстанция да отмени решението и вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, като се уважи подадената първоинстанционна жалба. Претендира да му бъдат присъдени разноските по делото. Ответната страна директорът на ТП на НОИ София-град, чрез Е. Вълева като процесуален представител, в молба до съда и представени писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съдът са възложи в тежест на другата страна разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд София - град, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е било Решение 1040-21-497 от 05.07.2022 г. издадено от директора на ТП на НОИ София-град, потвърждаващо Разпореждане РЖ-5-21-01138987 от 01.06.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ София-град. С решението си административният съд е приел, че процесният административен акт е законосъобразен и не са налице основанията по чл. 146 АПК за неговата отмяна. При излагане на доводите си по същество на оспорването съдът е съобразил, че производството по издаване на акта за начет е съотносимо към правните последици на извършеното от жалбоподателя анулиране на УП - 3 249/30.10.2018 г., като по този начин осигурителят е признал съществуването на неизгодни за себе си факти, свързани с неправилно удостоверен осигурителен стаж на лицето А. Емин. Съдът е дал вяра и на декларацията на изпълнителния директор на дружеството, в която е посочено, че в разплащателните ведомости на ДСО Инжстрой (правоприемник на Водоснабдяване и канализация ЕАД) за периода 11.01.1971 г. - 17.04.1975 г. не фигурират данни за това лице и работата му като строителен работник. Като краен правен резултат съдът е приел, че оспорването е неоснователно и е отхвърлил първоинстанционната жалба. Решението е правилно. Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Процесното решение на директора на ТП на НОИ София-град е издадено след образувано административно производство за възлагане на частична ревизия по разходите на ДОО на Водоснабдяване и канализация ЕАД и на основание чл. 107, ал. 1 КСО. Компетентните длъжностни лица са били сезирани с констатации за неправомерно изплатена пенсия на лицето А. Емин от ТП на НОИ Кърджали на основание чл. 68, ал.3 КСО. При определяне на размера на пенсията му е било представено УП - 3 249/ 30.10.2018 г., издадено от касаторовото дружество, за периода 11.01.1971 г. 17.04.1975 г., в който е зачетен осигурителен стаж от 4 години 3 месеца и 6 дни. По повод на текущ контрол относно разходването на средствата по ДОО, от дружеството осигурител е било изискано да потвърди достоверността на вписания в удостоверение стаж. От дружеството е представена информация на компетентните длъжностни лица от ТП на НОИ София-град, че А. Емин не фигурира в разплащателните ведомости за посочения период и издаденото УП-3 е било анулирано. Съдът е установил, че в нарушение на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и поради издаденото удостоверение с невярно съдържание относно осигурителния стаж на лицето, на А. Емин е изплатена неправомерно пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 5 338,98 лв. за периода от 02.11.2018 г. до 31.12.2020 г., която сума е разпоредено да бъде събрана по реда на чл. 110, ал. 1 КСО от осигурителя Водоснабдяване и канализация ЕАД. В производството по чл. 110, ал. 1 и сл. КСО на дружеството е издаден Ревизионен акт за начет (PAH) РА-5-21-01111014 от 11.04.2022 г. с установен начет за сумата от 6 591.77 лв., от която 5 338.98 лв. главница и 1 252.79 дева лихва. Актът за начет е послужил като правно основание на ръководителя на контрола по разходите на ДОО да издаде Разпореждане РЖ-5-21-01138987 от 01.06.2022 г., като разпореди внасяне на неправомерно изплатените суми на А. Емин, посочени по размер и основание в РАН. Във връзка с обжалване на разпореждането от страна на Водоснабдяване и канализация ЕАД в производството по 117, ал.3 КСО директорът на ТП на НОИ София-град е издал и процесното Решение 1040-21-497 от 05.07.2022 година. Неоснователно е касационното възражение, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ - София-град е незаконосъобразен административен акт, тъй като РАН бил издаден в по-късен момент. Видно от разпоредбата на чл. 110, ал. 3 КСО срокът посочен в нея не е преклузивен, а инструктивен, защото е обвързан с изтичане на срока по ал. 2, който от своя страна определя възможността осигурителят да подаде възражение срещу РАН, по отношение на което възражение компетентен да се произнесе е контролният орган, който е извършил ревизията на ДОО. Събирането на сумите по РАН е възложено на съответните длъжностни лица посочени в чл. 110, ал. 3 КСО, като за тази цел те издават разпореждания, които подлежат на оспорване по административен ред, но не и самият РАН - арг. чл. 117, ал.1, т.2, б.в КСО. КСО се явява специален по отношение на АПК касателно сроковете за издаване на актове, в случая на разпореждането по чл. 110, ал.3 КСО. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че оспореният административен акт не е издаден от материално компетентен административен орган. Съдът правилно е установил, че Разпореждане РЖ-5-21-01138987 е изготвено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО при условията на заместването му от С. Манолов - началник на отдел Парични обезщетения за временна неработоспособност в дирекция Краткосрочни плащания и контрол, на когото съгласно раздел III от Заповед 1015-21-228/23.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ - София-град са възложени функции да постановява и подписва разпореждания по чл. 110, ал. 3, чл. 114, ал. 3 и чл. 115, ал. 2 КСО в случай на отсъствие на титуляра на описаните правомощия - Е. Лазарова - директор на дирекция Краткосрочни плащания и контрол (Раздел II от цитираната заповед). За спорния период в административната преписка и по делото е приложен болничен лист Е20221986212/25.05.2022 г., видно от който Е. Лазарова е била в отпуск поради общо заболяване и следователно процесното разпореждане правилно е било издадено от компетентен орган. Във връзка с повдигнатите от касатора възражения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на процесното решение, касационната инстанция намира, че при постановяването му от директора на ТП на НОИ София-град не се констатират нарушения на предвидената процедура в разпоредбите на чл. 15 и чл. 23 от Инструкцията за разходите на ДОО. Съгласно чл. 110, ал.1, т. 1 КСО контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Отговорността е безвиновна по силата на изрична правна норма - чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, поради което намира приложение единствено в осигурителните правоотношения. Следователно, за да бъде приложена нормата, законодателят изисква наличие на пряка причинна връзка между щетата, настъпила в патримониума на ДОО и поведението на лицата, чиято отговорност се ангажира. В конкретния случай е налице сочената причинна връзка. След като УП-3 249 от 30.10.2018 г., издаден на А. Емин е бил анулиран, то и сумата представляваща определената на негова база пенсия, следва да бъде възстановена от осигурителя, след като не са ангажирани никакви доказателства за наличие на осигурителен стаж за периода 11.01.1971 г.-17.04.1975 г. Обосновано административният съд е приел, че УП 3 е официален, нарочен документ, който е бил издаден от осигурителя на основание чл. 5, ал. 7, т. 2 КСО и е бил анулиран, поради удостоверяване на неверни данни. В този случай осигурителят носи отговорност за верността на съдържанието на този документ и последиците от неговото използване, защото въз основа на него пенсионните органи са определили осигурителния стаж на лицето за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал.3 КСО. Неоснователни са възраженията, наведени в касационната жалба, поддържани и пред първоинстанционния съд, че вземането, удостоверено в издадения РАН, е погасено по давност. Според разпоредбата на чл. 115, ал. 1 КСО вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника какъвто не е настоящия случай. Нормата на чл. 115 КСО е специална и по отношение на направеното правопогасяващо възражение от касатора не намира приложение чл.111, б. в ЗЗД, който урежда кратки давностни срокове след изтичането, на които вземането се погасява. Решението на първоинстанционния съд е постановено при липса на твърдените от касатора нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Достигайки до така изложените правни изводи и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание §1, т. 6 от ДР на АПК касационният жалбоподател следва да заплати на НОИ сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, съобразно посоченото в чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение