Решение № 8861 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5134/2016 г.

Решение № 8861 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5134/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. П. П., със съдебен адрес гр. София, против Решение № 1677/16.02.2016 г., постановено по адм. дело № 8595/2015 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу решение по т. 4 от Протокол № 41 от заседанието на Висш съдебен съвет (ВСС), проведено на 16.07.2015 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност", за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗСВ. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореното решение на ВСС бъде отменено. Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отхвърлил като неоснователна жалбата на Р. П. П. срещу решение по т. 4 от Протокол № I 41 от заседанието на Висш съдебен съвет (ВСС), проведено на 16.07.2015 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност", за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗСВ. За да постанови този резултат съдът е изложил подробни съображения, че въз основа на данните по преписката ВСС обосновано е приел, че П. виновно не е изпълнил служебните си задължения, като системно е допускал нарушаване на сроковете за изготвянето на съдебни актове, както и за администриране на делата, които са по доклад, с което е осъществил нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗСВ. Съставомерно по смисъла на цитираните разпоредби е бездействието на магистрата - тогава, когато нормите изискват или предполагат задължително действие. С неизписването на съдебните актове, които са обявени за решаване, което се явява системно неспазване на сроковете в процесуалните закони и с бездействието да се администрират делата в продължителни периоди от време, съдия П. е осъществил и дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ. Изложени са съображения, че оспореният акт на ВСС е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, приет е с необходимото мнозинство и при наличен кворум. Спазени са административнопроизводствените правила, а материалноправните норми са правилно приложени. Решението е мотивирано със всички съпътстващи актове по приемането му. Дисциплинарните нарушения с оглед приетите за установени фактически констатации вярно и точно са квалифицирани, като такива по чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗСВ и са извършени виновно. Въпросът за съответствието на тежестта на извършените нарушения и наложеното наказание е обсъден в детайли с оглед налагането на най-тежкото наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ. Прието е, че изложените от ВСС мотиви следва да бъдат преценявани като съответстващи на изискванията на чл. 309 от ЗСВ. Решението е правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, произнесъл се е по възраженията на жалбоподателя и правилно е приложил материалният закон. В хода на дисциплинарното производство е било безспорно установено нарушението извършено от жалбоподателя, изразяващо се в забавяне на сроковете за изготвяне на решения и насрочване на дела 13 броя за пет години, като 8 от тях са със съществено забавяне. Решението е взето с необходимото мнозинство, при кворум, с мотиви и подробно обсъждане на случая в няколко заседания на ВСС, съгласно изискванията на чл. 34, ал. 2 от ЗСВ. Доказаните пропуски в работата на Р. П. представляват тежко и системно неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1, т. 2 и 4 от закона. Тежестта на разследваното нарушение обосновано е довело и до налагането на най-тежкото наказание, дисциплинарно освобождаване от длъжност съгласно чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ. Висшият съдебен съвет и съдът са анализирали натовареността на магистрата, която отговаря на средната натовареност за страната. Със заповед на административния ръководител на съда през 2011 г. е бил утвърден план за срочно администриране и решаване на възложените му дела, който не е довел до подобряване на работата на касационния жалбоподател в тази насока. Със своето бездействие жалбоподателят е накърнил и престижа на съдебната власт, като по значителен брой дела липсва произнасяне, което е лишило страните по тях от търсения правозащитен ефект, който съдебната система е длъжна да дава по Конституция и закон. При издаване на съдебното решение тричленният състав на ВАС не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което решението като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,