Решение № 5255 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16449/2009 г.

Решение № 5255 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16449/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Хасково против решение № 348/17.11.2009 г. по адм. дело № 596/2009 г. на Административен съд Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Емил Събев Кокалов, от гр. Хасково счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 348/17.11.2009 г. по адм. дело № 596/2009 г. Административен съд Хасково е отменил заповед № 22977/30.07.2009 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Хасково и е върнал административната преписка на органа за ново произнасяне при спазване на дадените му указания по прилагане на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби - основание по чл. 146, т. 4 от АПК. По делото е установено, че Емил Кокалов е лице с трайно намалена работоспособност 100%, със срок на инвалидността от 20.05.1999 г. пожизнена и водеща диагноза Хронична бъбречна недостатъчност от IV ст.. Същият е на хемодиализа три пъти седмично. Със социална оценка от 28.02.2005 г., изготвена по реда на ППЗСП е установено правото му за получаване на добавки за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитационни услуги - веднъж в годината. С направление от личния си лекар № 412/02.07.2009 г. Кокалов е посетил санаториум в Св. Влас, но поради липса на места е отседнал в хотел. Провежданите рехабилитационни процедури във връзка със заболяванията му са се изразявали в разходки, студени водни бани и масаж на мускулите за по-добро оросяване и премахване на крампите, получени от хемодиализата. Издадена и представена пред органите по социално подпомагане е фактура за престоя в хотела в размер на 200 лева с ДДС. Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Хасково и горестоящият административен орган са отказали изплащане на така установените разходи, приемайки че не установяват проведено балнеолечение или физиотерапия. Добавката по чл. 42 от Закона за интеграция на хората с увреждания се определя и отпуска според вида и степента на увреждането и индивидуалните им потребности. Тя представлява парични средства и допълва собствените доходи като е предназначена и за покриване на допълнителните разходи в случая за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Административните органи не са обсъдили важните за исканото подпомагане факти, касаещи здравословното състояние на претендиращия добавката. Не са отчели неговия специфичен характер, провежданата перманентна терапия и особения характер на необходимите рехабилитационни услуги. Игнорирайки тези важни обстоятелства, те са допуснали неточно прилагане на разпоредбите на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗИХУ, което законосъобразно е възприето от първоинстанционния съд. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено като правилно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение