Решение № 229 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3099/2013 г.

Решение № 229 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3099/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение от 05.02.2013 г. по гр. д. № 344/12 г. на Монтанския окръжен съд. С обжалваното решение е било признато за установено по отношение на общината, че [фирма] е собственик на поземлен имот с идентификатор 48489.5.218 по кадастралната карта на [населено място]. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е постановено при съществени процесуални нарушения, които са довели до погрешни изводи за фактите по делото, а оттам - и за принадлежността на спорното право на собственост. Ответникът в производството [фирма] [населено място] оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. С определение № 285 от 28.05.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и доказателства на страните. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав приема следното: С обжалваното решение състав на окръжния съд е потвърдил решението от 22.10.2012 г. по гр. д. № 518/11 г. на районен съд М., с което е било признато за установено по отношение на [община], че [фирма] е собственик на поземлен имот с идентификатор 48489.5.218 по кадастралната карта на [населено място]. Въззивният съд е приел, че процесният имот е част от по-голям терен с площ от 113 600 кв. м., съставляващ бивш имот 5609, който е бил предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие, на основата на което е създадено [фирма], а сега - [фирма]. Върху този терен има изградени производствени сгради и съоръжения, а в съставения акт за държавна собственост са посочени и границите на целия терен. Границата от юг е река О. и следователно - спорният имот, който е заключен между реката и двата урегулирани поземлени имота на дружеството, е част от посочения в А. терен. На основание чл. 17а ЗППДОбП (отм.) дружеството е собственик на целия терен, описан в А., включително и на спорната част. Неоснователно е твърдението на общината, че спорният имот е общинска собственост. Без значение е обстоятелството, че по план върху него е проектирана улица. От значение е това, че улицата реализирана, а на нейно място в имота съществуват законно изградени сгради на дружеството, които са обслужвали неговата дейност. Прието е също, че разликата в площта на терена, за който е съставен А. и съществуващия на място терен, който се владее от дружеството, се дължи на грешка в А., която не е определяща за собствеността. Решението е неправилно. То противоречи на задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, включително и на посочените от жалбоподателя решение № 149/03.07.12 г. по гр. д. № 1084/11 г. на ВКС, III ГО; решение № 698/12.01.11 г. по гр. д. № 14/10 г. на ВКС, III ГО; решение № 1002 от 07.01.10 г. по гр. д. № 3800/08 г. на ВКС, IV ГО; решение № 86/25.05.11 г. по гр. д. № 1734/09 г. на IVГО и др., според които въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията и доводите на страните. В настоящия случай данните по делото сочат, че ищецът [фирма] [населено място] се легитимира като собственик с А. № 687/05.12.1994 г. на терен с площ от 85 000 кв. м. и 16 броя сгради върху него, както и с нотариален акт № 153, т. I, рег. № 1844, дело № 32/2008 г. за собственост по давност на недвижим имот с площ от 28 573 кв. м. Тези два терена с обща площ от 113 573 кв. м. съставляват според вещите лица имот пл. № 5609 по действащия З. на [населено място] от 1972 г., за който са отредени УПИ II и УПИ III, а по кадастралната карта представлява имот с идентификатор 48489.5.159. Процесният имот с площ от 11 950 кв. м. и с идентификатор по кадастралната карта 48489.5.218 не е част от имота, за който ищецът се легитимира като собственик с посочените А. и нот. акт № 153/2008 г. Той е заключен между имота на ищеца и отстоящата на юг река О.. По регулационния план на града от 1972 г., спорният имот е отреден за улица и озеленяване. Обстоятелството, че това мероприятие не е осъществено; че процесният имот фактически е приобщен към имота на ищеца и върху него са построени обслужващи съоръжения, част от които обаче според вещите лица са разрушени, не означава, че дружеството е станало собственик на спорния имот. Този имот никога не е бил предоставян на държавното предприятие, на което е правоприемник ищецът, за да възникне придобивното основание на чл. 17а ЗППДОбП (отм.), нито пък е могъл да бъде придобит по давност. Представеният по делото генерален план, въз основа на който е извършено строителство на съоръжения в процесния имот, не е съгласуван с общината. Не е решаващо и това, че за южна граница на предоставения имот съгласно А. № 687/94 г. е посочена река О.. Това отбелязване е следвало да се съпостави с данните по действащия към момента на съставяне на А. регулационен план на [населено място], от който е видно, че имотът на дружеството граничи от юг с проектирана улица и терен за озеленяване - т. е. с процесния имот. Като не е съобразил тези обстоятелства, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и спорът да се реши съобразно изводите на настоящата инстанция. Ищецът не се легитимира като собственик на процесния имот, ето защо предявеният от него установителен иск следва да бъде отхвърлен. Неоснователно е възражението на [фирма] [населено място], изложено в писмената защита по настоящото дело, че улицата откъм река О. е предвидена с изменение на регулацията от 1972 г., като липсват данни това изменение да е влязло в сила. Видно от заключението на вещото лице В. Р. от 28.11.11 г., въпросната улица е предвидена с действащ план, одобрен със заповед № 634/25.04.1972 г. Това заключение не е оспорено от страните и няма други данни, които да опровергават изявлението на вещото лице. Като не е съобразил тези обстоятелства, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и спорът да се реши съобразно изводите на настоящата инстанция. Ищецът не се легитимира като собственик на процесния имот, ето защо предявеният от него установителен иск следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на делото, на [община] следва да се присъдят разноските по делото, които възлизат на 505 лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,