Решение № 15260 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4694/2012 г.

Решение № 15260 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4694/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП против Решение № 998 от 24.02.2012 г. на Административен съд София - град по адм. д. 4679 по описа за 2011 г., с което по жалба на "М. П. Ауто трейдър" ООД със седалище гр. Костинброд, ул. "Ломско шосе" № 1-А, представлявано от управителя Марио Миланов Колев, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 20001005656/1.11.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 688/27.04.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, в частта му с която на ревизираното лице е отказан данъчен кредит за данъчен период м. 02.2010 г. в размер на 27 588,81 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован фактически извод на съда относно използването на четирите процесни автомобила за отдаване под наем като основание за прилагане на изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗДДС. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на РА в обжалваната му част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "М. П. Ауто трейдър" ООД, чрез адв. Йотова, оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Не е било спорно пред първоинстанционния съд придобиването от внос през данъчен период м. 02.2010 г. от страна на ревизираното лице на четири употребявани пътнически автомобила, описани подробно в РА, както и упражняването от страна на лицето на право на данъчен кредит по този внос в процесния размер. Органите, по приходите, като съобразили осчетоводяването на автомобилите по сметка "Стоки", но че липсват фактически действия относно бъдеща продажба на автомобилите, приели, че чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДДС е неприложим, поради което отказали данъчен кредит на осн. чл. 70, ал. 1, т. 2 и 3 с. з. При административното и съдебно оспорване на РА, РЛ е твърдяло, че са сключени наемни договори с процесните автомобили, за което са представени договорите, фактури за плащане на наемната цена и приемателно-предавателни протоколи за колите. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че ревизираното лице е доказало използването на автомобилите за отдаване под наем, поради което е приложимо изключението на чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС. Решението е правилно. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето или е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил. По ал. 2, т. 1 и т. 2 на чл. 70 ЗДДС, алинея 1, т. 4 не се прилага, когато превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба или превозните средства по ал. 1, т. 4 са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности). С неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, е установено, че представените по делото 13 фактури, издадени от РЛ от м. 10.2010 г. до м. 02.2011 г. с предмет "наем на автомобил по договор", описани подробно в таблици към заключението, са включени в дневници за продажби и справки-декларации, ДДС по тях е начислен и внесен или прихванат, сумите на данъчните основи по фактурите са отразени като приходи и формират 100 % от приходите за посочените периоди на РЛ. Настоящият състав на касационната инстанция споделя решаващите мотиви на първоинстанционния съд, че издаването на фактурите в периоди, следващи данъчния период на придобиване на автомобилите, не е пречка за обоснован извод за използването на вещите за отдаване под наем, защото законът не фиксира момента на използването на вещта за независимата икономическа дейност на лицето. В този смисъл е и т. 44 от мотивите на Решение от 22.03.2012 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-153/2011 г. /"Клуб" ООД/, постановено по преюдициално запитване на Варненски административен съд. Съгласно тези мотиви "частноправен субект, който придобива стоки за нуждите на дадена икономическа дейност по смисъла на чл. 9, § 1, втора алинея от Директивата за ДДС, прави това в качеството си на данъчнозадължено лице дори когато не използва веднага стоките за своите икономически дейности." В този смисъл и Решение по дело Lennartz, С-97/90, цитирано там. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че необосновано е прието от съда, че автомобилите са предназначени за отдаване под наем, още повече, че твърденията за това са направени най-напред едва при оспорването на РА. Фактическите изводи на съда се основават не само на наемни договори, в качеството им на частни диспозитивни документи, а и на фактурите за плащане на наемната цена, които са редовно осчетоводени /видно от неоспореното експертно заключение/ и протоколи за предаване на вещите на наемателите. Вярно е, че посочените доказателства са частни с недостоверни дати, но именно поради това те следва да се преценяват съвкупно и макар да не притежават материална доказателствена сила, доколкото не са били оспорени в първоинстанционното производство, е следвало да бъдат кредитирани, още повече, че спорния факт с правно значение - отдаване под наем на вещи, не би могъл да бъде доказан с други доказателствени средства. По делото, а също и в ревизионното производство, не са събирани доказателства за употребата на процесните автомобили, така че удостовереното в обсъжданите частни документи не противоречи на други доказателства. Отделно от това, житейски е неоправдано да се очаква, че в данъчния период на вноса на автомобилите вече ще са сключени договори за отдаването им под наем. Нормално е да се смята, както е приел и административният съд, че е по-вероятно известно време след вноса, собственикът на вещите да реши предназначението им и да направи реални действия за реализация на това предназначение. Решението следва да остане в сила, а разноски на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат, защото в договора за правна помощ към пълномощното на адв. Йотова не е вписана внесена сума адвокатски хонорар. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение