Решение № 9592 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13730/2017 г.

Решение № 9592 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13730/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник - министъра на правосъдието, депозирана чрез надлежно упълномощения процесуален представител- юрисконсулт Ташева, срещу Решение № 6071 от 27.10. 2017 г., постановено по административно дело № 7547/2017 г. на Административен съд С. - град (АССГ). Счита решението на първоинстанционния съд за недопустимо, като постановено при отсъствието на процесуална предпоставка за образуване на съдебно производство, тъй като е постановено по акт, който не подлежи на съдебен контрол. Излага аргументи, че уведомителното писмо е част от производството по издаване на индивидуален административен акт, което е приключило положително за жалбоподателите. На следващо място намира решението на адм. съд за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва, че уведомителното писмо е подписано от ресорния заместник министър, като изходяща кореспонденция на министерство с гражданите, за което не се изисква изрично упълномощаване от министъра на правосъдието. Касационният жалбоподател: Заместник- министър на правосъдието, в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Гаванозова поддържа касационната жалба и иска същата да бъде уважена. О. М. Б. Манева намира подадената жалба за неоснователна и моли да се постанови решение, с което да бъде оставена без уважение. О. Б. М. Алексов не ангажира становище в касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за правилно прието от АССГ, че изричният отказ обективиран в Писмо изх. № 94-М-89/14.03.2017 г. на Заместник- министъра на правосъдието е нищожен административен акт. Счита, че първоинстанционното решение следва да остане в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт- Решение № 6071 от 27.10. 2017 г., постановено по административно дело № 7547/2017 г. на АССГ е ОБЯВЕН за нищожен отказ, обективиран в Писмо с изх. № 94-М-89/14.03.2017 г. на Заместник министъра на правосъдието и е ИЗПРАТЕНА административната преписка на компетентния административен орган - министър на правосъдието, за произнасяне по Заявление с вх. ...ег. № 94-М-89/24.02.2017 г., в 7- дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. Решаващият съд приема, че изричният отказ, обективиран в Писмо с изх. № 94-М-89/14.03.2017 г. на заместник министъра на правосъдието, е НИЩОЖЕН административен акт, поради материална некомпетентност на органа, който го е постановил. Посочено е, че административното производство е започнало по Заявление на жалбоподателите с вх. ...ег. № 94-М-89/24.02.2017 г., с което последните, на основание чл. 46, ал. 1 ЗННД, са поискали министърът на правосъдието да издаде заповед за вписване на Б. М. А. в регистъра на НК като помощник- нотариус за заместване на нотариус М. Б. М. за срок от две години. Решаващият съд приема, че с процесното Писмо по същество е постановен отказ за вписване на жалбоподателя Алексов като помощник - нотариус за заместване на нотариус Манева. Като основание за отказа е прието, че макар Алексов да притежава необходимия юридически стаж, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 ЗННД, по отношение на него не са изпълнени другите две предпоставки на чл. 46, ал. 1 ЗННД - не е бил вписан в регистъра на НК като помощник - нотариус и не е издържал успешно изпит за първоначално придобиване на правоспособност на помощник - нотариус по заместване. Според адм. съд от анализа на приложимите норми на ЗННД следва извода, че компетентен орган да издаде, респективно да откаже издаването на заповед по чл. 46, ал. 5 ЗННД за вписване в регистъра на НК на помощник - нотариус по заместване е министърът на правосъдието. Посочено е, че със Заповед № ЛС-04-179/02.02.2017 г. на Министъра на правосъдието, на основание чл. 26, ал. 2 от Закона за администрацията (ЗА) и чл. 4 от Устройствения правилник на министерството, е възложено на Заместник министър- В. Т. да изпълнява определени функции (т. II. 1-7) Смята, че не се установява министърът на правосъдието да е делегирал правомощията си по Закона за нотариусите и нотариалната дейност, включително тези по чл. 46, ал. 5. В заключение с оглед констатираната нищожност и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, адм. съд приема, че следва да изпрати преписката на компетентния административен орган, съгласно чл. 46, ал. 5 ЗННД - министъра на правосъдието. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на адм. съд е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. По делото са събрани относимите доказателства и при изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за недопустимост на съдебното решение, поради това, че Писмо изх. № 94-М-89/14.03.2017 г. на заместник - министъра на правосъдието, с което е отказано вписване на Б. М. А. в регистъра на Нотариалната камара като помощник- нотариус по заместване на нотариус М. М., с район на действие Районен съд- град К., има уведомителен характер и не подлежи на съдебен контрол. С подаденото заявление рег. № 94-М-89/24.02.2017 г. е инициирана процедура по чл. 46, ал. 1 от ЗННД. Съобразно чл. 46, ал. 5, изр. второ ЗННД при удовлетворяване на заявлението адм. производство следва да приключи със заповед на министъра на правосъдието за последващо вписване, в 7- дневен срок от подаване на заявлението. Видно от адм. преписка такава заповед не е издадена, като адм. орган е счел, че Алексов не отговаря на предвидените в закона изисквания и е постановил изричен отказ на подаденото заявление обективиран в Писмо изх. № 94-М-89/14.03.2017 г. на Заместник - министъра на правосъдието. Това писмо съдържа изрични съображения, обосноваващи отказ на подаденото заявление- чл. 59, ал. 1, ал. 2, т. 4 АПК. Същото представлява краен акт, с който адм. орган се е произнесъл по заявлението- чл. 21, ал. 1 АПК. Визираните в касационната жалба "указания" за възможността за подаване на заявление за вписване на Алексов като помощник- нотариус, касаят различна процедура по чл. 41 ЗННД, която впоследствие е била развита в резултат на друго заявление - рег. № 94-М-89/22.03.2017 г. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението на адм. съд е неправилно с аргументи, че уведомителното писмо е подписано от ресорния заместник министър, като изходяща кореспонденция на министерство с гражданите, за което не се изисква изрично упълномощаване от министъра на правосъдието. Правилно от АССГ е прието, че изричният отказ обективиран в Писмо изх. № 94-М-89/14.03.2017 г. на заместник - министъра на правосъдието е нищожен адм. акт, поради липса на материална компетентност на неговия издател. С. Т. решение № 4/22.04.2004 г. по тълкувателно дело № 4/2002 г. на Върховния административен съд компетентността на всеки административен орган е нормативно определена. Издаването на административен акт без необходимата компетентност води до нищожност на акта. В случая нормативния акт не предвижда възможност министъра на правосъдието, в чиято компетентност според чл. 46, ал. 5 ЗННД е издаването на актове от вида на процесния- да делегира на други, подчинени нему органи, да упражняват предоставените му правомощия. Оспореният акт не е издаден и при условията на заместване на титуляра. Същият е издаден от адм. орган, който не притежава материална компетентност по отношение на процесното искане, поради което правилно е обявен за нищожен- чл. 173, ал. 2, във вр. с чл. 146, ал. 1 от АПК. Обжалваният съдебен акт е издаден, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да остане в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение