Решение № 3627 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1084/2016 г.

Решение № 3627 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1084/2016 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Х. В., в качеството му на процесуален представител на А. Й. Г., управител на "Т. Г.-К." ЕООД, срещу решение № 6882 от 10.11.2015 г. по адм. дело № 2818 по описа за 2015 г. на административен съд - С. град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на закона и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения ревизионен акт и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт А. К.. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - С. град е бил ревизионен акт № Р-2215-1309963-091-01 от 26.09.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден с решение № 306 от 27.02.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. С. Той е издаден в резултат на осъществена ревизия на "Т. Г.-К." ЕООД за ревизирани данъчни периоди от м. 01.2008 г. до м. 09.2013 г. по прилагането на ЗДДС. П. ревизирания период дружеството е осъществявало строително-монтажни работи - хидроизолация на сгради, покриви тераси и др. На ревизирания субект е връчено ИПДПОЗЛ, като е дадено обяснение, че в резултат на наводнение са били унищожени счетоводни регистри и други документи на същия. Извършени са насрещни проверки на търговците - доставчици на същия субект, като са им връчени по реда на чл. 32 от ДОПК ИПДПОТЛ. Това са "С.-П. 07" ЕООД, издал 17 фактури с предмети "услуга по договор, услуга, сума по договор"; "Центрум 2007" ЕООД, издал 2 фактури с предмети "СМР"; "В. К. 9" ЕООД, издал 3 фактури с предмети "хидроизолационни работи - об. Хотелски комплекс - терминал"; "М. И. 09" ЕООД, издал 13 фактури, с предмети "СМР-полагане на хидроизолация на хотел, ремонт на бунгала, ремонт на стаи на "ИО" АД, СМР, услуга", "Интерстрой 99" ЕООД, издал 2 фактури с предмети "полагане на водоспираща лента, почистване и отстраняване на снежка покрива и лед на стр. площадка, "ОЕМ" ЕООД, издал 2 фактури, с предмети "демонтаж на съществуваща хидроизолация и полагане на нова хидроизолация" и "Н. К." ЕООД, издал 3 фактури с предмети "СМР". Конкретно са установени и посочени и данъчните ревизирани периоди по повод издадените фактури за доставка на стоки и услуги с посочения предмет. Също така са установени доставчиците, които са постъпили някои документи и това са "М. И. 09" ЕООД, "В. К. 9" ЕООД, "Интерстрой 99" ЕООД и "ОЕМ" ЕООД. Конкретно е посочен размерът на начисления данък, като той е в размер на 11 160.00 лв. по фактурите, издадени от "С.-П. 07" ЕООД, в размер на 7 346.00 лв. по фактурите, издадени от "Центрум 2007" ЕООД, в размер на 27 962.00 лв. по фактурите, издадени от "М. И. 09" ЕООД, в размер на 1 674.00 лв. по фактурите, издадени от "Интерстрой 99" ЕООД, в размер на 1 945.60 лв. по фактурите, издадени от "ОЕМ" ЕООД и в размер на 9 970.60 лв. по фактурите, издадени от "Н. К." ЕООД. По повод на първия доставчик "С.-П. 07" ЕООД са представени само фактурите, установено е извършено плащане по тях чрез издаден фискален бон, като по повод реалността на доставките не са ангажирани никакви доказателства от ревизирания субект. При извършена насрещна проверка не са ангажирани доказателства, а при такава проверка в системата на НАП е констатирано наличие на данни за дневници за покупки и продажби при доставчика, който се явява рисков. По повод на доставчика "Центрум 2007" ЕООД се установява, че са представени само фактурите, установено е извършено плащане по тях чрез издаден фискален бон, като по повод реалността на доставките не са ангажирани никакви доказателства. Извършена е насрещна проверка, но се установява, че управителят на дружеството е починал. Проверка е направена и в системата на НАП с аналогични констатации. По повод на доставчиците "В. К. 9" ЕООД, "М. И. 09" ЕООД, "Интерстрой 99" ЕООД и "ОЕМ" ЕООД е констатирано, че са представени са фактури, фискални бонове за плащане. Не са ангажирани доказателства от ревизирания субект за реалното осъществяване на доставките. Само някои от посочените доставчици, вече цитирани по-горе, са представили части от счетоводните си регистри, като също не са ангажирали други доказателства по повод установяване реалността на процесните доставки. Тази фактическа обстановка е правилно и точно отразена в мотивите на обжалваното решение, като съдът е обсъдил материалноправните предпоставки за законосъобразното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит и изискването за реалност на доставките, по повод на които е това право. Последното е обосновано от самият механизъм на облагане с данъка върху добавената стойност. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС и качеството на данъчнозадължено лице на получателя, включва и установяването на реално получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, както и последващото им използване за целите на извършваните от получателя облагаеми доставки. Визираните норми транспонират разпоредбите на Диектива 2006/11/ЕО, при тълкуването на които СЕС многократно е подчертавал, че за възникването и признаването на правото на данъчен кредит е необходимо да се установи действителното извършване на доставките, по които то се претендира. По делото не са ангажирани никакви доказателства в съдебното производство, като във връзка с произнасянето по спора относно законосъобразното определяне на задълженията за ДДС и лихви за забава с оспорения ревизионен акт, съдът правилно е определил носенето на доказателствената тежест и тя е в лицето на адресата на същия. При посоченото процесуално поведение, включително неангажиране и на доказателства относно начина на съхраняване на счетоводната документация на ревизирания субект и твърдяното от него нейно унищожаване поради наводнение, следва да се приеме, че решението е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в приложимата редакция и чл. 8, ал. 1, т. 5 от наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, в размер на 4 459.00 лв. за настоящата съдебна инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение