Решение № 611 от 7.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1853/2013 г.

Решение № 611 от 7.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1853/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу въззивна присъда, постановена по внохд № 314/2013 г. на Окръжен съд-гр. Враца, е подадена касационна жалба с допълнение, от подсъдимия Л. Г., с ангажирани всички основания по чл. 348 НПК.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитник.

Частният обвинител и граждански ищец Б. М. и повереникът му, редовно призовани, не са взели участие в производството пред ВКС.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия неоснователна, и моли присъдата да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като взе предвид становищата на страните, и за да се произнесе, съобрази следното:

С присъда от 25.07.2013 г., постановена по внохд № 314/2013 г. по описа на Окръжен съд-гр. Враца е отменена оправдателна присъда, постановена по нохд № 261/2012 г. на Районен съд-гр. М. и вместо това, подсъдимият Л. Й. Г. е признат за виновен в това, че на 14.09.2011 г. в [населено място] поле, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у Б. М., от същото село заблуждение, че дадените му от последния 4400 лева, са авансова сума за продажба на недвижим имот и с това му е причинил имотна вреда в размер на същата сума, поради което и на основание чл. 209, ал. 1 НК във вр. с чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. С присъдата е уважен граждански иск в полза на Б. М., за причинени имуществени вреди, в размер на 4400 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2011 г., до окончателното изплащане.

ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ Г..

Доводите за нарушение на закона според защитата са:

• "от обективна страна, за да е налице престъпление измама е необходимо дееца, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, да възбуди или поддържа у другиго заблуждение... и да причини имотна вреда. От субективна страна се изисква пряк умисъл и специална цел". По фактите, според защитата няма спор. Единственото противоречие е относно това, дали свидетелят Б.М. е знаел за изложените условия, в подписаното допълнително извънсъдебно споразумение, където са включени условия по повод сделката, а именно - изплащане на стари задължения на негови родственици, което обстоятелство подсъдимият и защитата му намират "несъществено за съставомерността на деянието".

Съществените процесуални нарушения според защитата са в това, че обвинителния акт не отговарял на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК доколкото целта за набавяне за себе си или другимо имотна облага представлява елемент от състава на престъплението по чл. 209 НК, то в конкретния случай била налице неяснота и несъответствие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт. Не било ясно как е възбудено заблуждение у свидетеля М., след като се твърди, че водените разговори на 13.09.2011 г. М. не е присъствал. Тази неяснота в обвинителния акт съществено нарушавала правото на защита на подсъдимия. Обобщено подсъдимият и защитата му считат, че в случай се касае до гражданско-правни отношения, които могат да бъдат решени по реда на НПК и не сочат на данни за извършено престъпление измама.

Доводите са неоснователни и не намират опора в данните по делото. Обвинителният акт е в пълно съответствие с чл. 246, ал. 2 и 3 НПК. В обстоятелствената част е посочено престъплението, извършено от подсъдимия, времето, мястото и начина на извършването, пострадалото лице - свидетеля М. и размера на вредите. Посочени са и обстоятелствата, които смекчават или отегчават отговорността, както и доказателствените материали, които установяват посочените обстоятелства. Липсва претендираното противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт. Проверката по делото установява, че подсъдимия Г. е упражнил правото си на защита в пълнота.

За да признае подсъдимия за виновен по фактите, въззивният съд е приел нови фактически положения, след обстоен анализ на събраните от първоинстанционен съд доказателства и доказателствени средства, а именно: -

подсъдимият Г. стопанисва търговски обект - магазин за хранителни стоки в [населено място] поле, като пълномощник на [фирма] [населено място]- на майка му. Тя закупила на 19.10.2009 г. недвижим имот - къща с дворно място /840 кв/м/ в селото от М. Х.. През 2011 г. подсъдимият решил да продаде имота, като подал обява в сайт за продажба на недвижими имоти и за продажна цена посочил 10 000 лева. По същото време, част от жителите на [населено място] поле имали неизпълнени задължения към магазина на подсъдимия и майка му, така наречените "вересии". Задължения имали и св. М., св. Б. и св. Б. - роднини на свидетеля Б. М., който в този период търсил да закупи къща в селото. През м. септември 2011 г. при подсъдимия дошла сестрата на Б. М. - св. Ю., която му казала на /подсъдимия/, че брат й търси къща и попитала за къщата, бивша собственост на М. Х.. Подсъдимият обяснил, че продава този имот за сумата от 6000 лева. На 14.09.2011 г. св. М. А. и Б. М. занесли на подсъдимия Г. сумата от 4400 лева, като поканили св. Д. Д. да бъде свидетел при предаване на парите...които се броят за покупка на къща в селото. След като М. А. предала парите на подсъдимия, той накарал св.Д. и св.Б.М., да си напишат личните данни на един лист и им заявил, че на следващия ден ще изготви нотариален акт за продажбата и скица на имота. Вместо това, изготвил "извънсъдебно споразумение" в три точки- в първата точка от което споразумение се посочвало, че сумата от 4400 лева е получена от Г. в изпълнение на задълженията на П. И., Ц. И. и М. И. /роднини на Б. М./ - в размер за първия 2000 лв., втората 1800 лева и третата 600 лева. Във втора точка - след изплащане на сумата от 6000 лева, подсъдимият Г. се задължава да прехвърли на Б.М. жилищна сграда с дворно място в [населено място] поле - бивша собственост на М. Х. от същото село. В трета точка е уговорен начина на плащане на сумата от 6000 лева - петмесечен срок, но не по-късно от 15.02.2012 г. На 15.09.2011 г., в магазина подсъдимият предоставил на св.Д., М.А. и пострадалия изготвения от него предишния ден документ, който Д. и М. подписали, без да го прочетат /вторият, тъй като бил неграмотен/. По-късно същият ден след като Б.М. и майка му се прибрали в дома и "документът" бил прочетен, те сигнализирали кметицата на селото св.Б. - показали й документа, и й разказали какво се е случило. Тя ги уверила, че са измамени и по-късно, след като поискали подсъдимия да им върне парите, което той отказал, сигнализирали съответните органи.

Изводите на въззивния съд по фактите са след обстоен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, който не страда от нарушение при оценка на доказателствата, и е подчинен на правилата на формалната логика. Подробно са обсъдени, както обясненията на подсъдимия, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. Съобразени са и писмените доказателства, посочено е кои от обстоятелства от значение се приемат за установени и на коя доказателствена основа.

При правилно и безпротиворечиво установените факти и законът е приложен правилно. На 14.09.2001 г. в [населено място] поле подсъдимият е получил от св. Б. М. сумата от 4400 лева, която последният му дал авансово за закупуване на къща с двор в същото село. Заблуждението /създадени неверни представи/ у пострадалия е в очакванията му за това, че дава парите - 4400 лева, като аванс за сделка с недвижим имот, а не за покриване дългове на роднините му. Категорично вредата за М. е в размер на 4400 лева. Безспорно е установен и прекия умисъл на подсъдимия, за който правилно са взети предвид и показанията на свидетеля М., пред когото подсъдимият обяснил, че това е единствения начин да си събере вересиите. Подсъдимият е извършил измама, от която е пострадал Б. М. и по този закон е осъден, т. е. приложен е закона който е следвало да бъде приложен.

Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието, при определянето на което въззивният съд е взел предвид всички обстоятелства от значение. Наказанието е определено при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, с приложението на чл. 66, ал. 1 НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда, при спазване на процесуалните правила и закона, а жалбата на подсъдимия Л. Г. изцяло неоснователна.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение