Решение № 5083 от 5.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2353/2018 г.

Решение № 5083 от 5.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2353/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - София (ОДМВР-София), чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Иванова, против решение № 884 от 09.11.2017 г., постановено по адм. дело № 804/2017 г. по описа на Административен съд - София-област (АССО), с което е отменена негова заповед № 517 з-1825 от 26.07.2017 г., за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на П. Георгиев. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Претендира се заплащане на разноски и се прави възражение за прекомерност на възнаграждението на другата страна. Ответникът по касационната жалба – П. Георгиев, чрез пълномощника си, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – София-област е отменил заповед № 517 з - 1825/26.07.2017 г. на директора на ОДМВР-София, с която на П. Георгиев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение. Съдът е установил коректно фактическите обстоятелства и приложил правилно релевантните правни разпоредби по делото. Безспорно е установено, че жалбоподателят Георгиев е заемал длъжността "младши автоконтрольор" І степен в група "Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР – София. Дисциплинарното производство срещу него е образувано със заповед № 517 з-2263/29.07.2016 г., издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР, от директора на ОДМВР - София, на основание предложение от началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - София, с рег. № 517 р-12938/29.07.2016 г., съдържащо данни от дирекция "Вътрешна сигурност" и Специализираната прокуратура за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. В предложението е посочено, че Георгиев се е възползвал от служебното си положение с цел лично облагодетелстване, съставляващо виновно нарушение на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 42 от Етичния кодекс. Посоченото представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата се предвижда наказание "уволнение". Определен е и дисциплинарно разследващ орган (ДРО). Служителят не се възползвал от правото си да се запознае със заповед peг. № 517 з-2263/29.07.2016 г., по зависещи от него причини. Дисциплинарно наказващият орган е поканил жалбоподателя, с лично връчена покана с рег. № 517 р-15837/21.09.2016 да даде писмени обяснения, като същият е депозирал такива, с които е отрекъл извършването на нарушението. Дисциплинарно разследващият орган е събрал доказателства, в това число и материали по образуваното досъдебно производство № 22/2016 г. по описа на Специализираната прокуратура, по което Георгиев е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, във вр. с ал. 2 от Наказателния кодекс - копия от протоколи за разпит пред съдия на свидетелите И. Николов и С. Асенов и протокол за разпознаване на лице от 01.08.2016 г., като констатациите си е изложил в обобщена справка с рег. № 517 р-10743 от 14.07.2017 г. Жалбоподателят е запознат със справката и материалите от преписката и с покана от 17.07.2017 г., връчена на 19.07.2017 г., е уведомен за възможността за даване на обяснения на посочената дата и час в сградата на ОДМВР-София, след което е представила допълнителни обяснения по случая. От ДРО е изготвено становище, в което е прието, че служителят на 28.07.2016 г. около 20: 30 - 21. 00 часа на главен път I-8, км 24, София-Калотина, в близост до гр. Сливница, на Контролно - пропускателен пункт "База Сливница" по време на наряд, съгласно утвърден месечен график, в качеството си на длъжностно лице е поискал и е получил от И. Николов парична сума в размер на 150 (сто и петдесет) евро, която не му се следва, за да не извърши действие по служба, а именно да не извърши проверка на МПС с пътуващи нелегални мигранти, с което е спомогнал за придвижване на същите през територията на Република България до гр. Драгоман, като се е възползвал от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване. Посоченото е квалифицирано като нарушение на т. 42 от Етичния кодекс - държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел, което е уронило престижа на МВР - станало е достояние на граждани, съответно съставлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предложено да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". В оспорената заповед е възприета установената фактическа обстановка, така както е описана в становището на ДРО, както и правната квалификация на деянието. При така установеното от фактическа страна, съдът е извел правни изводи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, както и в съответствие с изискванията за форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила, но е материално незаконосъобразна. При преценката за съответствие на обжалваната заповед с материалния закон, след като е обсъдил доказателствения материал по делото, съдът е счел, че от изложените факти не се доказва вмененото дисциплинарно нарушение на жалбоподателя. Поради това е приел, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно. Правилни и съобразени с доказателствата по делото са изводите на съда, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 204, т. 3, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР в изискуемата форма, съдържа всички реквизити, посочени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като в проведеното дисциплинарно производство са спазени правилата, осигуряващи правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице. Спазени са и сроковете за издаване на заповедта по чл. 195 от ЗМВР. Правилен е и изводът на решаващия съд за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. Дисциплинарно разследващият орган, съответно дисциплинарно наказващият орган не са успели да докажат безпротиворечиво извършването на вмененото дисциплинарно нарушение. В преписката се съдържат доказателства - сведения от И. Борисов, Н. Дюлгеров, Д. Трендафилов, Р. Антонов, Н. Миленков, П. Пейчев, М. Милушева, В. Вълчев, И. Тодоров, Д. Петров, К. Евтимов, който са цитирани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, но нито в едно от тези сведения не се установява получаването от П. Георгиев на сумата от 150 евро на 28.07.2016 г. около 21 часа на посоченото в заповедта място от лицето И. Николов. Напротив, свидетелите отричат да им е известно получаване на такава сума на посочената дата и място, както и за каквито и да са други неправомерни действия от страна на жалбоподателя. В дисциплинарната преписка е приложено сведение от Н. Дишинев, който установява, че в качеството си на поемно лице е присъствал на 28.07.2016 г. на провеждането на акция от служители на Дирекция "Вътрешна сигурност", при която е присъствал на претърсването на лекия автомобил, собственост на Г. Жеков, при което са намерени и описани банкноти от по 50 евро, общо около 600 евро, като е подписал протокол за претърсването, като самият протокол не е представен, а на претърсването на автомобила на П. Георгиев лицето Дишинев не е присъствал и не е видял нищо. От приобщените в дисциплинарната преписка два протокола за разпит на И. Николов, дадени пред съдия в рамките на досъдебното производство, също не се установява извършването от жалбоподателя на конкретното изпълнително деяние, за което е наложено наказанието. Свидетелят разказва за дейност по превозване на нелегални мигранти, чрез заплащане на суми на полицейски служители, за да не извършват проверка. Споменава се лице, на име П., за което свидетелят е заявил, че може да го разпознае, но липсва протокол от подобно разпознаване. В преписката е приложен протокол за разпознаване на друго лице, а не на жалбоподателя като лице, получавало суми за превоза на мигранти. В протоколите също така липсва посочване на каквито и да са действия на датата, на която се твърди извършване на нарушението - 28.07.2016 г., като има данни за среща на 24.07.2016 г. с лице "колега на Ж. ", за което е предполагал, че е полицай, на когото са предадени 150 евро, предназначени за лице на име Ж.. По аналогичен начин не се установяват каквито и да са данни за получаване на пари, още по-малко за сумата от 150 евро на дата 28.07.2016 г. и от показанията на свидетеля С. Асенов. Цитираният свидетел И. Николов е посочил номера на мобилни телефони, чрез които се е свързвал с полицаи, за да може безпрепятствено да превозва мигранти, но в дисциплинарното производство не са събрани доказателства за собственост или ползване на същите от жалбоподателя. Следва изводът, че не е установено по категоричен и непротиворечив начин Георгиев да е поискал и получил от И. Николов сума в размер на 150 евро, за да не извърши действия по служба - проверка на МПС с нелегални мигранти, като се е възползвал от правомощията си, с цел лично облагодетелстване, т. е. не е установено извършването на виновното деяние, за което е прието, че съставлява дисциплинарно нарушение по т. 42 от Етичния кодекс. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като не е установено извършването на дисциплинарно нарушение, съответно липсва фактическо и правно основание за налагане на наказанието. По тези съображения решението на АССО, с което заповедта е отменена е правилно и следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответната страна П. Георгиев е направила разноски в размер на 900 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане за присъждането им, следва да се присъдят на ответника. Възражението за прекомерност, направено с. з. от касационния жалбоподател е неоснователно, т. к. преценка на фактическата и правна сложност на спора не показва такава непропорционалност на претендираното възнаграждение, която да обуславя неговото намаляване. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,