Решение № 11625 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12018/2015 г.

Решение № 11625 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12018/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Д. О., гражданин на Гана, чрез адв. К. А. против Решение № 5565 от 14.08.2015 г. по адм. дело № 5775/2015 г. на Административен съд С.-град (АССГ). В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт на основанията, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - Заместник-председателят на ДАБ, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира оспореното съдебно решение за постановено, въз основа на събраните и обсъдените по делото доказателства и при спазване на процесуалните правила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, решаващия съд е отхвърлил жалбата на А. Д. О., гражданин на Гана, срещу Решение № 3870 от 19.05.2015 г. на зам. -председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да мотивира този резултат съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същото е съобразено с целта на закона. От приложените по делото доказателства съдът е установил, че настоящото производство е второ по ред, като молбата е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ: С Решение № 462 от 22.06.2012 г. председателят на ДАБ при МС е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чуждия гражданин, като е отхвърлил молбата му за закрила като неоснователна. Това решение е обжалвано пред Административен съд С.-град, който с Решение № 5114 от 26.09.2012 г., постановено по адм. дело № 7021/2012 г. по описа на същия съд е отхвърлил жалбата на А. Д. О.. Решението на АССГ е потвърдено с Решение № 11371 от 29.09.2014 г., постановено по адм. дело № 10240/2013 г. по описа на Върховния административен съд. Втората молба на кандидата е подадена на 12.01.2015 г. и по нея е постановен оспорвания отказ. След подробен анализ на приложимата нормативната уредба, съдебният състав е развил съображения за това, че по отношение на А. Д. О. не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Първостепенният съд е установил, че О. не е обосновал наличие на страх от преследване от властите в Гана. Видно от изложеното в проведените интервюта, чужденецът изрично е посочил, че не е бил обект на преследване поради политически убеждения, раса или религиозна и етническа принадлежност. Първостепенният съд е установил, че при провеждането на интервютата с него и в двете производства чужденеца изрично е заявил, че е напуснал родината си поради проблеми основно с родните си и поради спорове за наследство и имоти. Твърдял е, че е получавал заплашителни SMS-си и бил бит от враждебно настроени граждани, след което се преместил да живее в друг град, където обаче нямал проблеми, свързани със сексуалната му ориентация. Заявил е, че не е бил заплашван и върху него не е оказвано насилие, не е бил арестуван, съден или осъждан в Гана, както и не е членувал в партия. Отделно от това, видно от представената справка за положението на хомосексуалистите в Гана, въпреки негативното отношение на обществото към тях, не се съобщава за случаи на насилие срещу такива лица през 2014 г., а в случаите, в които чужденецът е избрал да живее дискретно с цел избягване на обществения тормоз и неудобството за семейството и приятелите си, съдът е приел, че няма основателен страх от преследване и не следва да му се предоставя закрила. Според съда, закрилата на чл. 8 ЗУБ не следва да бъде предоставена и поради факта, че изложените причини са от личен характер и не попадат в обхвата на регламентираната закрила от нормата на чл. 8 от ЗУБ. Първостепенният съд е приел, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на кандидата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 - 3 от ЗУБ. Не се установило, че кандидатът за закрила е бил принуден да напусне Гана поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Не е била налице и заплаха за молителя, породена от ситуация на безогледно насилие в светлината на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съдът е приел, че не е налице и приложимост на решение по дело № С - 465/07 на Съда на Европейския съюз относно задължителното тълкуване на чл. 15 в от Директива 2004/83/Е0. Това условие не е налице в настоящия случай, тъй като няма обективни данни в Гана да е налице насилие от изключителна степен, дължащо се на въоръжен конфликт, което да обоснове нуждата от предоставяне на хуманитарен статут на кандидата за закрила. Според съдът не са налице и пречките по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ за връщане на чужденеца в държавата му на произход. Той се е позовал и на приложените по преписката справки с вх. № 01-260 от 08.01.2015 г. и вх. № 01-4711 от 12.05.2015 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ-МС за актуалната ситуация в Гана. С тези съображения съдът е отхвърлил жалбата на А. Д. О. срещу решението на председателя на ДАБ с постановен отказ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на жалбоподателя причина за напускането са мотиви, които имат личен характер и които не са основание за предоставяне статут на бежанец, изброени в чл. 8 от ЗУБ. Не са налице и нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход - Египет с оглед факта, че предмет на разглеждане пред ДАБ е втора молба за закрила, представляваща и последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. Установената фактическа обстановка не е променена и не дава основания да се приеме, че е възникнала реална опасност от тежки посегателства срещу живота на кандидата. В проведеното интервю чужденецът изрично е посочил, като нови факти и обстоятелства това, че много от неговите приятели, които също са хомосексуалисти имат проблеми. Посочил е, че е напуснал страната си на произход, защото имал проблеми заради сексуалната си ориентация и семейни проблеми с роднините си, заради наследство и наследствени имоти. В тази връзка настоящия състав на ВАС приема, че не са налице нови обстоятелства, които да обуславят основание за получаване на статут. При така установеното по делото, извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Правилно също така са преценени и относимите факти от бежанската история, които сочат на липса на материалните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Данни за подобно преследване не се установяват по делото. Следва да се добави, че жалбоподателят е напуснал законно страната по произход, няма проблеми с официалните власти, поради което не са налице предпоставките на посочената материална разпоредба на ЗУБ. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в страната, от която идва жалбоподателят, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в Решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието "война", съгласно международното право и съотносимостта му към положението в Гана, не може да става дума за наличие на война. Доказателство за това са и данните от приложените по делото справки от ДАБ с вх. № 01-260 от 08.01.2015 г. и вх. № 01-4711 от 12.05.2015 г. за Гана, от които се установява, че тя е една от най-стабилните в политически аспект държави в африканския регион, с много добър международен отзвук по отношение смяната на властта по мирен начин. Страната има една от най-бързо развиващите се икономики на континента, тя е на второ място в света по производство на какао и на второ място в Африка по добив на злато. Не е открита информация за въоръжен конфликт, сблъсъци и размирици на територията на Гана през есента на 2014 г., както и към настоящия момент. Първостепенният съд е изяснял всички обстоятелства, относими към бежанската история на чужденеца и ситуацията в страната му на произход. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателят, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, доколкото става въпрос за последваща молба за закрила, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието въобще на нови обстоятелства съгласно чл. 13, т. 5 от ЗУБ, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. При внимателна преценка на фактите правилно и обосновано съдът е приел, че и трите обстоятелства не са налице, поради което оспорването на административния акт е неоснователно. Въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с който са отказани предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,