Решение № 1132 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3533/2018 г.

Решение № 1132 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3533/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. П. от гр. [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Т. Божинов, срещу Решение № 359/16.02.2018 г. по адм. дело № 1048/2017 г. на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 2153-15-1/03.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2141-15-45 от 19.10.2016 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. Пловдив и е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 100 лева. В жалбата са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение, с което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендират се разноски. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - гр. Пловдив, при редовно призоваване, не се представлява, но чрез гл. юрисконсулт Г. Вълчанова изразява становище за неоснователност на касационната жалба в депозиран по делото писмен отговор. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, подадена е от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С Решение № 359 от 16.02.2018 г. по адм. дело № 1048/2017 г., Административен съд- Пловдив е отхвърлил жалбата на Ц. П. против Решение № 2153-15-1/03.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ- гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН]/ПР-2141-15-45 от 19.10.2016 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. Пловдив. Първоинстанционният съд е приел, че съобразно всички събрани доказателства П. не е имала право на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО от 11.07.2002 г., след като не доказва 15 години осигурителен стаж от втора категория или 10 години осигурителен стаж от първа категория. В рамките на административното и съдебно производство тя не е представила други документи, удостоверяващи положен от нея стаж, извън представения и зачетен от пенсионния орган, които да оборят заключението на административния орган за наличието на хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО в относимата й редакция. Съдът е подчертал, че е в тежест на жалбоподателя да удостовери продължителността и местоположението на трудовия си стаж, осигурителния си доход, ако претендира такъв, извън този, зачетен от пенсионния орган. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че с Разпореждане № 65 от 02.07.2002 г. на Ц. П. е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 11.07.2002 г., като размерът на пенсията е определен от осигурителния доход за периодите от 01.01.1985 г. до 31.12.1987 г. – 16 683. 00 лева и от 01.01.1997 г. до 17.04.2000 г. – 10 065. 57 лева, при индивидуален коефициент - 1. 830, и при осигурителен стаж, както следва: от трета категория - 19 години, 00 месеца и 09 дни, от втора категория - 18 години, 07 месеца и 23 дни, като на основание чл. 104 от КСО, общият осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е 42 години, 04 месеца и 00 дни. При направен преглед на пенсионните досиета, административният орган е преценил необходимостта да установи правомерността на отпуснатата вече пенсия за осигурителен стаж и възраст, като за целта с писмо, изх. № К-22987/20.05.2013 г., от жалбоподателката е изискано да представи оригиналните документи за стаж, въз основа на които е определен размерът на пенсията по разпореждане № 65 от 02.07.2002 г. П. не е представила относимите документи, с които е следвало да разполага, а и те не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка според изискванията на НПОС. След стартирана процедура по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, извършена проверка по прокурорска преписка № 4872/2016 г. на Районна прокуратура- Пловдив и проведена служебна кореспонденция с посочени от жалбоподателката работодатели, в хода на административното производство са събрани доказателства, както следва: трудова книжка № 61/20.10.1970 г., издадена от ЗРНА - Варна, трудова книжка № 61/1.09.1998 г. - продължение, издадена от ЛОЗ на МЗ - Варна, образец УП-3 № 130/10.03.2016 г., издаден от "Черно море" АД- гр. Варна и образец УП-3 № 490/16.09.2016 г., издаден от СБР - Варна АД, като се установява редовно оформен осигурителен стаж с обща продължителност от 30 години, 05 месеца и 29 дни при условията на трета категория труд. В хода на административното производство са били изискани и документи за осигурителен доход за базисния период, от който е била отпусната пенсията от 01.01.1985 г. до 31.12.1987 г., както и от 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г., като в тази връзка са издадени образец УП-2 № 131/10.09.2016 г. от "Черно море" АД Варна и образец УП-2 № 489/16.09.2016 г. от "Специализирана болница за рехабилитация – Варна" АД. Въз основа на тези данни и при приложимата нормативна уредба, се установява безпротиворечиво, че П. не е имала право на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО от 11.07.2002 г., тъй като не се доказват 15 години осигурителен стаж от втора категория труд или 10 години осигурителен стаж от първа категория. Първоинстанционният съд правилно е приел, че административният орган обосновано и при точна преценка на относимите доказателства и установените данни в хода на административното производство е счел, че жалбоподателката придобива право на пенсия по чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, считано от 15.09.2009 г., при навършена възраст от 63 години, 06 месеца и 1 ден и осигурителен стаж от 30 години, 05 месеца и 29 дни, и сбор от 94. Касационната инстанция отбелязва на първо място, че органите на Националния осигурителен институт, в хода на извършените проверки, са положили необходимите усилия за установяване осигурителния стаж на П.. От друга страна, Ц. П., като лице, претендиращо право на пенсия, не е доказала при условията на пълно насрещно доказване, че има осигурителен стаж от трета категория- 19 г., 00 месеца и 09 дни и осигурителен стаж от втора категория- 18 г., 07 месеца и 23 дни, както е прието това с Разпореждане № 65/02.07.2002 г. При така установения осигурителен стаж на П. в хода на административната процедура, който напълно съответства на декларираните от нея данни, и при липса на каквито и да било други доказателства, ангажирани от нейна страна в съдебната фаза на процеса, правилно първоинстанционният съд е приел, че административния акт е издаден в съответствие с материалния закон. Налице са предпоставките на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО за отмяна на влязло в сила разпореждане по чл. 98 от КСО, поради това, че пенсията на Ц. П. е била неправилно отпусната. Без значение за приложението на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО /в редакцията до 31.12.2016 г. / е обстоятелството дали е съхранено оригиналното пенсионно досие на лицето, като не се и отрича стабилитета на Разпореждане № 65/02.07.2002 г., а лицето не твърди да има стаж извън установения с административните актове от пенсионния орган. Относно възраженията на П., че според НПОС и КСО пенсионерите нямат задължение да съхраняват у себе си подобни документи, след като им е отпусната дадена пенсия, съдът отбелязва, че това обстоятелство само по себе си не е пречка да се установи действителния осигурителен стаж и доход на лицето. Документите за осигурителен стаж и доход се издават по утвърден образец от съответните осигурители по чл. 40, ал. 2 и 3 от НПОС, въз основа на разплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, поради което липсата на оригиналното пенсионно досие не може да е пречка за възстановяването на документите по обр. 2 и 3, като се използват вписванията в запазените ведомости. Както бе посочено по-горе, касаторката е декларирала къде, кога и при кой осигурител е работила и събразно събраните от трето неучастващо по делото лице доказателства, се установява категорично, че изводите на административния орган са правилни. Като е изложил аналогични мотиви, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по жалбата-ТП на НОИ Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100, 00 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение