Решение № 1421 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 811/2017 г.
ВАСV отделение31.01.2018 г.докладчик т Йовка Дражева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1475 от 31.10.2016 г., постановено по адм. дело № 370/2016 г. по описа на Административен съд - Б. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1421 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 811/2017 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Д. Т. К., чрез адв. Спасов, против решение № 1475/31.10.2016 г., постановено по адм. дело № 370/2016 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 225/5.05.2016 г. на изпълнителния директор на Д. Ф. "Земеделие" гр. С. В касационната жалба поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено, а жалбата уважена. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Ответникът изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок от страна в първоинстанционното производство, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Д. Т. К. срещу заповед № 225/5.05.2016 г. на изпълнителния директор на Д. Ф. "Земеделие" гр. С., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "старши експерт" с ранг IV младши в отдел "Регионален технически инспекторат" при Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - Б., считано от 7.05.2016 г. За да приеме, че оспорваният административен акт е законосъобразен, съдът се е мотивирал с извършеното преструктуриране в ДФЗ, след което присъщите за длъжността на жалбоподателя функции и задължения са останали да съществуват, но се изпълняват от по-малък брой служители. След извършената съпоставка между двете длъжностни разписания от 28.04.2016 г. и от 5.05.2016 г., съдът е приел, че с новото длъжностно разписание е налице реално съкращаване на длъжности, защото общата численост на служителите в администрацията е намалена. Въз основа на тези факти съдът е направил извод за законосъобразност на заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с доказателствата по делото и приложимите материалноправни разпоредби, първоинстанционният съд е формирал обоснован извод за законосъобразност на заповед № 225/5.05.2016 г. на изпълнителния директор на Д. Ф. "Земеделие" гр. С. От приетите писмени доказателства длъжностни и поименни разписания на длъжностите и работните заплати в ДФ "Земеделие", в сила от 28.04.2016 г., утвърдено със заповед № 03-РД/1430 от 27.04.2016 г. (л. 124) и в сила от 7.05.2016 г., утвърдено със заповед № 03-РД/1447 от 5.05.2016 г. на изпълнителния Директор на ДФЗ се установява следното: Към 28.04.2016 г. в Областна дирекция към ДФЗ - Б., отдел "РТИ" (л. 124 - 126) са съществували общо 29 щатни бройки, между които 1 бр. "началник отдел", 3 щатни бройки "главен експерт", 24 щатни бройки "старши експерт" и 1 щ. бр. "младши експерт", от общо 61 бройки за областната дирекция. По това щатно разписание една от щатните бройки за длъжността "старши експерт" е заета от Д. Т. К. (л. 101). С утвърденото ново щатно разписание, в сила от 5.05.2016 г., числеността в отдел "Регионален технически инспекторат" при ОД - Б. е намалена от 29 на 27, от които 1 щатна бр. "началник отдел", 3 щатни бройки "главен експерт", 22 щатни бройки "старши експерт" и 1 щатна бр. "младши експерт", като е намалена и общата численост на дирекцията на 59 щ. бройки. С това щатно разписание са премахнати занапред 2 щатни бройки за длъжността "старши експерт" в РТИ, довело до намаляване общата численост за дирекцията. При тези данни, изводът на решаващия съд за наличие на намален щат по отношение на длъжността "старши експерт" с характеристиките на заеманата от К. преди уволнението му длъжност, е законосъобразен. По дефиниция длъжността се свързва с изпълнение на конкретен вид дейност, която може да се извършва от едно или повече лица, чийто брой (щат) в рамките на нормативно предвидената обща численост на служителите се определя от органа по назначаване. При съкращаване с две щатни бройки, органът по назначаването е следвало да освободи от длъжност двама служители, единия от които е Д. К.. Преценката кой държавен служител да бъде освободи е израз на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол. Целесъобразността на вътрешно-организационното управление и на кадровата политика на ръководителя на ведомството не е елемент от съдебната проверка и не подлежи нито на косвен, нито на самостоятелен съдебен контрол. С оглед на това кои служители, заемащи подлежащи на съкращаване длъжности ще бъдат освободени от органа по назначаването не е въпрос на добросъвестно упражняване на правомощията му по управление на структурата, а въпрос на преценка по целесъобразност с оглед ефикасността на функциониране на администрацията. Твърденията на касационния жалбоподател, че няколко месеца след извършеното съкращение е обявен конкурс за заемане на длъжности в различни структури на администрацията на ДФЗ, в това число и за ОД - Б. за длъжността "експерт" са неотносими към спора. Видно от обявите за ОД- Б. конкурсът не е обявен за позиция "старши експерт", какъвто конкурс е обявен за други областни дирекции. Предвид изложеното, не е налице соченото в касационната жалба нарушение на приложимия закон, изразяващо се в липса на материалноправно основание за прекратяване на служебното правоотношение към датата на издаване на заповедта на органа по назначаването. Фактическите изводи на решаващия съд се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. При липса на релевираните касационни основания, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2