Решение № 5436 от 23.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. С решение 1097 от 04.08.2022г., постановено по адм.д. 455/2022г. Административен съд Варна , 15-ти състав, е отменил по жалба на Д. Петров обективирания отказ в писмо без номер и дата на главен инспектор Контролно-ревизионни дейности в Дирекция Местни данъци, отдел КРДПС в Община Варна, да обработи подадената от жалбоподателя декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. 5305012908/02.04.2021г. и е върнал на главен инспектор Контролно-ревизионни дейности в Дирекция Местни данъци, отдел КРДПС в Община Варна административната преписка, образувана по подадена от Д. Петров декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. 5305012908/02.04.2021г. за процедиране в 7-дневен срок от съобщаване на съдебното решение при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите му. С решението съдът е осъдил Община Варна Дирекция Местни данъци да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 510лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директор на Дирекция Местни данъци, в Община Варна, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Ж. Хаджиев. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Варна е недопустимо, а при условията на алтернативност неправилно поради наличие на отменителни основания по чл. 209,т.3 АПК. В жалбата се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да обезсили решението на Административен съд Варна, или при условията на алтернативност да отмени същото като неправилно. Претендира заплащане на разноски. Ответникът по касационната жалба Д. Петров от гр.Варна чрез своя процесуален представител адв. А. Петрова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна в частта по оплакването за недопустимост на първоинстанционното решение и основателна в другата си част. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, макар и не по съображенията изложени нея. Решението на Административен съд Варна е процесуално недопустимо и като такова следва да бъди обезсилено и производството по делото следва да бъде прекратено, а делото като преписка следва да бъде изпратено на Кмета на Община Варна за произнасяне по жалбата на Д. Петров по административен ред. С решението си Административен съд Варна е е отменил по жалба на Д. Петров обективирания отказ в писмо без номер и дата на главен инспектор Контролно-ревизионни дейности в Дирекция Местни данъци, отдел КРДПС в Община Варна, да обработи подадената от жалбоподателя декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. 5305012908/02.04.2021г. и е върнал на главен инспектор Контролно-ревизионни дейности в Дирекция Местни данъци, отдел КРДПС в Община Варна административната преписка, образувана по подадена от Д. Петров декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. 5305012908/02.08.2021г. за процедиране в 7-дневен срок от съобщаване на съдебното решение при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите му. Видно от данните по делото, от страна на Д. Петров декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. 5305012908/02.04.2021г. Принципно същото съставлява заявление на едно задължено лице по ЗМДТ във връзка с негово твърдение за настъпила промяна на обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, за което данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1 - чл.14,ал.5 ЗМДТ. По това искане следва да се произнесе служител на общинската администрация, имащ правата и задълженията на орган по приходите, определен със заповед по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ от Кмета на общината. Актът на органа по приходите по отразяване на промените , съответно непроизнасянето в срок, следва да бъде обжалван по реда, предвиден за обжалване на ревизионните актове чл. 83, ал. 4 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. Казано по друг начин, по оспорването на издаденият от административния орган акт по подадената декларация следва да бъде проведено задължително административно оспорване /по аргумент от чл.83,ал.4 ДОПК във вр. с чл.4,ал.1 ЗМДТ и чл. 152 ДОПК/, като компетентен горестоящ орган, който следва да се произнесе по жалбата, е кметът на общината чл.4,ал.5 ЗМДТ във вр. с чл.152,ал.1 ЗМДТ. Провеждането на подобно оспорване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата по съдебен ред чл.156,ал.1 ДОПК във вр. с чл.4,ал.1 ЗМДТ. В случая такова административно оспорване не е проведено, което прави подадената жалба процесуално недопустима. Като такава същата е следвало да бъде оставена без разглеждане, производството по делото е следвало да бъде прекратено, а делото изпратено като преписка на кмета на Община Варна за произнасяне по жалбата на Д. Петров. В този смисъл в съдебната практика решение 3120 от 09.03.2021г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм.д. 13550/2020г. Като не е сторил това и е разгледал жалбата по същество, Административен съд Варна е постановил едно недопустимо съдебно решение. При условията на чл.221,ал.3 АПК същото следва да бъде обезсилено, производството по делото следва да бъде прекратено, а делото изпратено на кмета на Община Варна за произнасяне по жалбата на Д. Петров срещу обективирания срещу отказ в писмо без номер и дата на главен инспектор Контролно-ревизионни дейности в Дирекция Местни данъци, отдел КРДПС в Община Варна, да обработи подадената от жалбоподателя декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. 5305012908/02.04.2021г. При този изход на процеса ответника по касация следва да бъде осъден да заплати на Община Варна, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Дирекция Местни данъци, разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 1 070лв., от които 70лв. заплатена държавна такса и 1000лв.юрисконсулско възнаграждение, определено при условията на чл.8,ал.3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,