Решение № 9570 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4525/2009 г.

Решение № 9570 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4525/2009 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Бургас срещу решение № 137 от 12.02.2009 г. по адм. дело № 1497/2008 г. на Административен съд - гр. Бургас. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Спорът между страните е дали следва да бъдат включени в дохода, от който се изчислява пенсията, сумите, вписани на редове 3, 8 и 10 в удостоверение обр. 15 с изх. № 1645-331 от 11.02.2008 г. (издадено от архивохранилище към ТП на НОИ - гр. Бургас), за които суми срещу името на Катя Димова Ганева от с. Димчево, Бургаска област, в разплащателните ведомости на АПК - Крайморие, Клоново стопанство - с. Присад, за 1989 г., 1990 г. и 1991 г. не е посочено какво представляват - допълнително трудово възнаграждение, допълнително материално стимулиране, премия или някакво друго по вид плащане. За да изясни въпроса какво плащане представляват спорните суми, Бургаският административен съд е разпитал свидетелка и е приел писмено заключение от вещо лице, изпълнило съдебна експертиза. Свидетелката Комня Стоянова Чонтова е заявила, че е работила като главен счетоводител в Клоново стопанство (ТКЗС) с. Присад, община Созопол, и процесните разплащателни ведомости за 1989 г., за 1990 г. и за 1991 г., са били подписвани от нея. Свидетелката е била изслушана в съдебното заседание, проведено на 10.11.2008 г., но за това заседание заверените фотокопия на тези разплащателни ведомости все още не са били приобщени към делото и поради това не са показани на свидетелката с искане да даде обяснения по записите в тях. Вещото лице Коста Георгиев Костов е дал писмено заключение, според т. 2 на което "експертизата приема изплатените суми през 1989 г. и 1990 г. за изплатено възнаграждение под формата на допълнително материално стимулиране, а това за 1991 г. - 3318 лв. ДМС и 1636 лв. извънреден труд". В същата точка вещото лице е дал заключение, че върху тези суми са направени удръжки за данък върху общия доход и следователно върху тях са били направени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, поради което следва да бъдат включени в брутното възнаграждение за определяне на индивидуалния коефициент на Катя Димова Ганева. При тези данни в заключението на вещото лице Бургаският административен съд с посоченото по-горе решение е приел, че отказът на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) да вземе предвид процесните суми при определянето на индивидуалния коефициент на Катя Димова Ганева е незаконосъобразен, респ. решението, с което касационният жалбоподател е отхвърлил жалбата на Катя Димова Ганева срещу това разпореждане, е също така незаконосъобразно, отменил е решението на касационния жалбоподател и му е изпратил делото като преписка за решаване на въпроса по същество като съобрази указанията по тълкуването и прилагането на закона. Решението на Бургаския административен съд е постановено въз основа на неправилни мотиви, но като краен резултат - отмяна на оспореното пред него решение на касационния жалбоподател и изпращане на преписката за решаване на въпроса по същество - то е правилно и следва да бъде оставено в сила. Административните актове се основават на действителните факти от значение за случая, поради което на преценка подлежат всички установени факти и обстоятелства, както и свързаните с тях доводи - чл. 7, ал. 1 и 2 АПК. Административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица (чл. 9, ал. 2 АПК), като упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо ( чл. 6, ал. 1 АПК). Тук следва да се има предвид и правилото на чл. 36, ал. 1 АПК, според което доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи, а в КСО не е предвидено друго. Цитираните правила са все основни принципи на административния процес, които в случая са били нарушени от касационния жалбоподател. Затова крайният извод на Бургаския административен съд, че постановеното от него решение е порочен административен акт, е правилен. Не се спори по делото, а и това обстоятелство е категорично установено от приобщените към останалите доказателства ксероксни фотокопия на процесните разплащателни ведомости, че сумите по редове 3, 8 и 10 на издаденото (при това) от ведомството на касационния жалбоподател удостоверение обр. 15 представляват "изплатени брутни суми по трудово правоотношение" на Катя Димова Ганева. По времето, когато са били изплатени тези суми - 1989 г., 1990 г. и 1991 г. - Правилникът за прилагане на дял III от Кодекса на труда от 1951 г. е бил действащ нормативен акт, а според неговия чл. 9, ал. 1 осигурителните вноски се изчисляват върху изплащаните брутни суми по трудови правоотношения. Следователно, правилото, "че върху суми, върху които се начислява ДОД се начислява и ДОО" не е неписано, както казва вещото лице в обясненията си (виж съдебния протокол от 19.01.2009 г., последния ред долу от първата страница - л. 81 от делото на БАС), а е писано правило. Затова касационният жалбоподател е бил длъжен да отговори на въпроса щом като процесните суми са били "изплатени брутни суми по трудово правоотношение", защо той счита, че върху тях не са били начислени осигурителни вноски. Сега той следва да даде отговор на този въпрос, както и на въпроса съгласен ли е, че процесните суми са били "изплатени брутни суми по трудово правоотношение" по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда от 1951 г. и ако е съгласен - пак ли счита, че те не следва да бъдат взети предвид при изчисляване на индивидуалния коефициент на Катя Димова Ганева. Разбира се, ако касационният жалбоподател не е съгласен, че процесните суми са били "изплатени брутни суми по трудово правоотношение", той следва да изложи мотиви (аргументи), които обосновават това негово становище и задължително да посочи щом като тези суми, отразени в разплащателна ведомост, на каквато са се вписвали всички (или всякакви) суми, изплатени по трудови правоотношения, не са "изплатени брутни суми по трудово правоотношение" по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда от 1951 г., то тогава какви по своята същност суми или плащания са били те, т. е. да обоснове защо счита, че те не следва да бъдат взети предвид при изчисляването на индивидуалния коефициент и въобще при определянето на пенсията на Катя Димова Ганева. При изясняването на случая от фактическа страна касационният жалбоподател, респ. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО, има на разположение процесуалната възможност по чл. 44 АПК да обсъди с разпитаната от съда като свидетел Комня Стоянова Чонтова съдържанието и предназначението на процесните ведомости, още повече че техните оригинали се съхраняват в архивохранилището на повереното му ТП на НОИ. При изясняването на посочените по-горе въпроси касационният жалбоподател е препоръчително да има предвид и действащата през процесния период Наредба за елементите на трудовото възнаграждение, от които се изчислява възнаграждението за времето на платен отпуск и вноските за държавното обществено осигуряване (обн., ДВ, бр. 33 от 1962 г. ; изм. и доп., бр. 3 от 1964 г., бр. 30 от 1965 г., бр. 24 от 1969 г., бр. 70 от 1970 г., бр. 9 от 1975 г. и бр. 21 от 1976 г.) По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба решение на Бургаския административен съд, макар и постановено въз основа на неправилни мотиви, по своя краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила. Въпреки този изход на касационното производство искането на процесуалния представител на Катя Димова Ганева за присъждане на разноски пред тази инстанция е неоснователно, защото не са представени доказателства за такива. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,