Решение № 4236 от 23.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10067/2011 г.

Решение № 4236 от 23.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10067/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на СД "Аврамов - МД - Аврамови и сие", гр. Видин, подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв. Длъгнекова, против Решение № 3131/24.06.2011 г., постановено по адм. дело № 4396/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед 225/25.03.2011 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, необосновано и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Комисия за защита на потребителите, редовно призован, представител не се явява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения. С решението по цитираното дело Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "СД "Аврамов - МД - Аврамови и сие" гр. Видин срещу Заповед 225/25.03.2011 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП е забранено на жалбоподателя да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в предоставяне на невярна и подвеждаща информация за вида на туристически обект - семеен хотел "Аврамов" гр. Видин, включително и на фасадата на обекта, на интернет сайтовете www. hotel-avramov. net и www. hotel-avramov. domino. bg. и на рекламните брошури и визитки, в нарушение на чл. 68в, вр. с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) от ЗЗП. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като съдържа изискуемите съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Приел е, че в заповедта точно е описано какво представлява нелоялната търговска практика - представянето на невярна и подвеждаща информация за вида на туристическия обект като средство за подслон -хотел, а не като място за настаняване - семеен хотел. Всеки от тези туристически обекти трябва да отговаря на определени изисквания, разписани в Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения. Изискванията за средствата за подслон -хотел три звезди са по-високи от тези за местата за настаняване- семейни хотели три звезди. Изложени са доводи, че в случая е налице търговска практика, която заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, така че той да вземе търговско решение, което иначе не би взел. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е законосъобразен - издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, в предписаната от закона форма, в съответствие с материално-правните разпоредби и административнопроизводствените правила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. При точно прилагане на материалния закон и обосновано Административен съд София-град е приел, че практиката на жалбоподателя е заблуждаваща. Съгласно нормата на чл. 68в от ЗЗП, забраняват се нелоялните търговски практики. Според разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика - чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Определянето на една търговска практика като нелоялна и заблуждаваща в хипотезата на чл. 68д, ал. 1, вр. чл. 68в от ЗЗП предполага установяване на съзнателно поведение, проявено чрез действие или бездействие от търговеца, довело до предоставяне на невярна, заблуждаваща информация. Както приема и първоинстанционният съд, конкретното действие, в резултат на което е представена невярна информация за вида на туристическия обект като средство за подслон- хотел три звезди, а не като място за настаняване- семеен хотел - три звезди, е дело на жалбоподателя, в качеството му на търговец, което негово поведение правилно е квалифицирано като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. При действието на нормативната забрана за нелоялни търговски практики, към които спадат и заблуждаващите такива - чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, и при установените по делото данни за непредоставяне на коректна и точна информация относно вида на туристическия обект, собственост на жалбоподателя, председателят на КЗП обосновано е приел, че е налице заблуждаваща и подвеждаща потребителя информация, основание за издаване на оспорената заповед. Неоснователно е възражението на касатора за недоказаност на извършеното от него нарушение. В административната преписка, приложена към делото, са налице два констативни протокола с № К-084980/28.10.2010 г. и с № К-105182/17.11.2010 г. на КЗП-РД - гр. Монтана, в които се съдържат констатации за установени нарушения на забраната за нелоялна търговска практика. Съдържанието на тези протоколи не е опровергано и оборено от касатора в съдебното производство. От събраните по делото доказателства не може да се направят изводи, различни от изводите, до който е стигнал първоинстанционния съд. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение