Решение № 170 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11655/2019 г.

Решение № 170 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11655/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Балтов от [населено място], [област], против Решение № 1623/23.07.2019 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 1263/2019 година. Изтъкват се доводи и съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 3 и чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт), съществени нарушения на съдопроизводствените правилна и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и на обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Карлово изразява писмено становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. С решението административният съд е отхвърлил жалбата на С. Балтов, в качеството му на баща и законен представител на М. Б., против заповед №ЗД/Д-РВ-К-034/15.03.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Карлово. Със заповедта е било разпоредено на основание чл. 25, ал. 1, т. 1, ал. 2 и чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗДт временно детето М. Б. да бъде настанено в семейството на Е. Димитрова и Т. Димитров, негови баба и дядо по майчина линия, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДт. Заповедта е обжалвана пред по-горестоящия орган директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Пловдив и той се е произнесъл с Решение № 16-РД06-0022/10.04.2019 г., с което е отхвърлил жалбата на С. Балтов. Съдът е установил релевантните за спора факти, като е извършил преценка на относимите по делото доказателства, след като ти е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. По този начин е изяснил спора от фактическа и правна страна, изложил е аргументи, че актът е издаден при спазване на основанията за законосъобразност по чл. 146 АПК и чл. 25 ЗЗДт. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е прието, че касаторът С. Балтов е биологичен баща на детето М. Б. От съдържанието на обжалваната заповед е видно, че фактическите основания за нейното издаване са свързани с обстоятелството, че детето отказва да живее с баща си С. Балтов, с когото е прекъсната емоционалната връзка, и който се опитва да вземе М. насила при себе си. За детето грижи полагат бабата и дядото по майчина линия. Органът издал заповедта е почерпил мотиви и от социалния доклад от 15.03.2019 година. Съгласно него в училището, в което учи детето, са се явили бащата С. Балтов, неговия баща М. Балтов и техен адвокат, и са искали да вземат детето насила със себе си. При проведеното социално проучване компетентните длъжностни лица констатират, че е прекъсната емоционалната връзка между детето и неговия баща. Посочено е, и че детето отказва да отиде да живее с баща си. Същото е поискало да остане при баба си и дядо си по майчина линия, и да живее заедно с тях и по-голямата си сестра. В нормата на чл. 25, ал. 1 ЗЗДт и в относимата редакция се съдържат хипотезите, при наличието на които, законът позволява да бъде настанено извън семейството дете, а именно: чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени; чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.; чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие. Предвидено е съобразно чл. 25, ал. 2 ЗЗДт това настаняване да е с временен характер и по същество представлява мярка за закрила на детето, след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато е необходимо спешното му извеждане. Наложената временна мярка по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗДт е оправдана, до произнасяне на компетентния съд в производството по чл. 28 ЗЗДт. Правилно във връзка с приложението на материалния закон съдът намира, че макар по делото да не е установено, че бащата проявява пряко физическо насилие спрямо детето да го отведе да живее с него, поведението му от 15.03.2019 г. в училището с цел да го вземе, е в противоречие с волята на детето, което не иска да живее със С. Балтов и не го припознава за свой баща. Аргументирано, както административният орган, така и съда, сочат, че С. Балтов няма необходимия родителски капацитет и умения да полага грижи за сина си. От представените по делото социален доклад и заключителен доклад на Център за обществена подкрепа - Сопот безспорно се установява, че при общите си срещи с детето бащата се държи нападателно и заплашително, поради което административният орган правилно е приложил съответната мярка за закрила на детето. Бащата не се явява редовно на сесиите в ЦОП – Сопот, които са били провеждани с цел да се възстанови емоционалната връзка с М. От друга страна детето се чувства добре със своите баба и дядо, има вежливо отношение към тях, посещава редовно училище, общува с роднини и връстници. Директорката на училището, в което учи М. Б., свидетелства за лично възприети факти, които са били кредитирани от първоинстанционния съд, и които са свързани с обстоятелството, че бащата никога не се е интересувал от успеха на детето, нито е посещавал училището. В доклада за предоставяната социална услуга е записано, че детето проявява тревожност при срещите с баща му, не осъществява визуален контакт с него, а родителят не умее да започне разговор с М. Обосновани от установените по делото относими факти се явяват изводите на съда, че заповедта е издадена при наличие на правните основания, посочени в чл. 25 ЗЗДт, както и че по този начин се осигурява защитата на най – висшия интерес на детето. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт най – добрият интерес на детето се преценява с оглед неговите желания и чувства, физическите, психическите и емоционалните му потребности, способността на родителите да се грижат за него и др. След като по делото е видно, че бащата все още няма необходимия родителски капацитет, умения и възможност да полага грижи за детето си, прекъсната е емоционалната връзка между тях, с оглед защитата на най – висшия интерес на детето, се предопределя изводът, че правилно спрямо него е приложена временната мярка за закрила. Съдът макар да не е обвързан от желанието или нежеланието на детето да живее и/или да има контакт с родителя, във всички случаи следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето, както и да отчете как се развиват отношенията между родителя и детето при осъществяване на предлаганата социална услуга и какви усилия полага бащата за да възстанови емоционалната връзка между него и детето. При тези съображения и при липсата на сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, които възлизат на 100 лева, на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение