Решение № 1617 от 21.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10337/2021 г.

Решение № 1617 от 21.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10337/2021 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Управителя на Националната здравно осигурителна каса /НЗОК/ чрез процесуален представител юрисконсулт против решение № 4722 от 14.07.2021 г. на Административен съд София град по адм. дело № 2867/2021 г. С него се отменя заповед за налагане на санкция № РД – 253С-9/22.02.2021 г. на управителя на НЗОК. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извежда като касационно основание необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Процесуалните нарушения при постановяване на решението не са касационни основания за отмяната му, като такива са само съществените нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът, УМБАЛ "Софиямед" ООД чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на представляващия дружеството УМБАЛ Софиямед ООД срещу заповед за налагане на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020 г. -2022 г. на санкция "Финансова неустойка в размер на 500 лева за нарушение по чл. 30, т. 5 от НРД за МД за 2020-2022 г. Заповедта е мотивирана с проверка на ИЗ на ЗОЛ № 19694 Е. Маркова, с отразена хоспитализация в спешен порядък на 27.06.2020 г. по КП № 221 [оперативни процедури] и дехоспитализация по КП № 238 [интервенция] на 4.08.2020 г. с приемна диагноза [диагноза]. Спазен е диагностично-лечебен алгоритъм на КП, както и критериите за дехоспитализация. Отразено е, че пациентката е платила на дата 31.07.2020 г. на УМБАЛ Софиямед ООД съгласно фактура № 2000231617 медицински изделия на обща стойност 2674. 83. лева. Посочено е, че в КП № 238 няма скъпоструващи медицински изделия за провеждане на лечението, които НЗОК не заплаща, от което следва, че е изискано плащане и доплащане от осигурено лице за медицински изделия които изрично не са определени в КП № 238. Описаното съставлява нарушение по чл. 30, т. 5 от НРД за МД за 2020-2022 г., поради което е наложена санкцията "финансова неустойка". Възраженията са за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата като от доказателствата по делото, включително и заключение на медицинска експертиза е установил, че имайки предвид сложността на травматичния проблем на пациентката и имайки предвид трудностите при лечението на този вид травми лекарите от Софиямед ООД са взели правилното и единствено възможно решение, оперирайки по спешност, едномоментно. Целият ход на оперативното вмешателство с първоначална фиксация на костният проблем и стабилизиране на фрактурата и последващо възстановяване на н. радиалис е в рамките на добрата медицинска практика, спазвайки изцяло приетия алгоритъм на лечение на този тип увреди. Също така, вещото лице е посочило, че всеки друг подход при този тип фрактури с нервни увреди е неправилен, нелогичен, непрактичен и ненаучен. По време на откритото наместване на фрактурата е видян нерва и е направено всичко възможно за възстановяване на увредените структури. По този начин КП при приемане № 221 е трансформирана в КП № 238 след установеното интраоперативно нарушение на целостта на н. радиалис. Посочено е също в заключението на вещото лице, че медицинските изделия/имплантите/, които са описани и употребени в хода на операцията не се заплащат от НЗОК и ЗОЛ Е. Маркова не е заплащала медицински изделия, които се плащат от НЗОК. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че са съвместени КП № 221 и № 238 като КП № 221 е първоначалната, преди да се извършат изследванията и клиничните съвети за уточняване на окончателното състояние на пациентката. След окончателното установяване на състоянието на пациентката, а това се установява след оперативния протокол, след оперативната интервенция, клиничната пътека се трансформира в КП № 238, тъй като при оперативното вмешателство се е изисквало микросъдов подход и това сменя пътеката. Реално са извършени и двете клинични пътеки в пълен обем, но законово би трябвало да се отчете едната клинична пътека и това е КП № 238. Посочено е също така, че и при двете КП имплантите са скъпи и не се заплащат от Касата/ НЗОК/. Вещото лице е посочило също, че при разделянето на двете КП във времето не се спазва алгоритъмът към отношението на спешните травми и не би покрило критериите на добрата медицинска практика. Страните по делото не са възразили против заключението на вещото лице в заседанието, проведено на 14.06.2021 г., изразили са становище да се приеме и няма искания по доказателствата, в частност и по предмета на експертизата. Съдът е основал фактическите си изводи въз основа на съдебно медицинската експертиза, като е извел фактически изводи, че неправилно административно наказващия орган е приел, че заплатените медицински изделия са по КП № 238, а по нея не се предвижда заплащане от ЗОЛ. Установено е, че са били изпълнени и двете КП № 221 и 238, като НЗОК не заплаща вложените скъпоструващи инпланти. Поради това е прието, че не е налице нарушение на чл. 30, ал. 5 НРД МД за 2020-2022 г. разпоредбата на която предвижда, че изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицинските изделия за които изрично е посочено. При липса на нарушение по чл. 30, ал. 5 НРД за МД за 2020-2022 г. заповедта е отменена като незаконосъобразна. Решението е правилно. Поддържаните доводи в касационната жалба за необоснованост на решението са неоснователни. Съдът се е позовал на заключение на вещо лице по назначена съдебно медицинска експертиза за установяване на фактите за които се изискват специални знания. Тези знания са в кръга на медицинската практика по здравеопазване и лечение по клинични пътеки, при установяването на които съдът извежда изводи относно спазване на медицинските критерии, функция от които са правните изводи за спазване на алгоритъма по клиничните пътеки. При установеното от фактическа страна правилно съдът е кредитирал заключението, и приел обоснован извод за пълно изпълнение на алгоритъма на две КП № 221 и 238. Правилно е установил, че при проведеното лечение не се заплащат от НЗОК скъпо струващите импланти, приложени в конкретния случай. При приемане на заключението на вещото лице не е имало възражения от страните, като становището е то да се приеме, и не е имало други искания по доказателствата. При това положение е неоснователен доводът в касационната жалба, че съдът не следва да зачита експертното заключение, тъй като има възражения по него, които обаче не се направени своеврменно в инстанцията по същество и не са обсъждани от експерта и не е взето отношение от другата страна по делото. В настоящата инстанция се преценява, че съдът е извел обоснован извод върху заключение на експертиза, което не е било оспорено от страните. При наличие на констативно съобразителна част и отсъствие на предпоставки, изключващи експерта от извършване на експертизата, съдът няма основание да не зачете заключението, дадено след предупреждение за наказателната отговорност по НК и след изявления на странит, е че нямат възражения и да се приеме. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила като се споделят напълно мотивите на административния съд. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 100/сто/ лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение