Решение № 2947 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9830/2010 г.

ВАСII отделение28.02.2011 г.докладчик Надежда Джелепова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1065 от 27 май 2010 г., постановено по адм. д. № 3282/2009 г. по описа на Административен съд Варна в обжалваната част. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2947 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9830/2010 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на сектор Варна при РДНСК Североизточен район, чрез юрк. Десислава Кармине, срещу решение № 1065 от 27 май 2010 г., постановено по адм. д. № 3282/2009 г. по описа на Административен съд Варна в частта, с която е отменена заповед № ДК-02-ВН-79/28 октомври 2009 г. на началника на РДНСК - гр. Варна. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Денчо Георгиев Денев не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е недопустима поради просрочие. Алтернативно излага доводи за неправилност на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Изложените съображения в обратния смисъл от представителя на Върховната административна прокуратура са неоснователни. От данните по приложеното съобщение до касатора е видно, че последният е бил уведомен за постановеното решение на 07 юни 2010 г., при което положение срокът за подаването на касационна жалба изтича на 21 юни 2010 г. - присъствен ден. В случая жалбата е подадена на 17 юни 2010 г., видно от пощенското клеймо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Пред Административен съд Варна Денчо Денев е оспорил заповед № ДК-02-ВН-79/28 октомври 2009 г. на началника на РДНСК - гр. Варна, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъдат премахнати следните строително-монтажни работи на незаконен строеж: "преграждане на етажен коридор на ет. 3 пред ап. 13 в жилищна сграда", находяща се в кв. 158, 11 м. р. гр. Варна - иззидана тухлена стена с височина 1,2 м и широчина 0,5 м и монтираните метална врата и метални решетки на разстояние около 7,4 м от стълбищната клетка; тухлена стена, преграждаща коридора от към фасадата на сградата; извършеното разширение на санитарния възел на ап. 13, за сметка на общия коридор. Съдът е приел, че по отношение извършеното разширение на санитарния възел заповедта е законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата на Денев. В тази си част решението като необжалвано е влязло в сила. Съдът е отменил заповедта по отношение премахването на монтирана метална врата и метални решетки, както и по отношение на тухлената стена, преграждаща коридора от към фасадата на сградата. Решението в обжалваната си част е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на техническата експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е, че за монтирането на металната врата и металните решетки и за изграждането на тухлената стена не са издавани строителни книжа. Установено е също така, че с посочените преграждения - предмет на процесната заповед, е ограничен достъпа на хора до коридора пред жилището на Денчо Денев. С това обаче не е променено предназначението на това помещение, което се използва отново като коридор. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че за извършените строителни работи не се изисква издаването на разрешение за строеж - чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ. Поради това тези преграждения не могат да бъдат характеризирани като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. С оглед горното и предвид липсата на релевираните пороци на решението, последното в обжалваната си част като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

2