Решение № 3 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 482/2009 г.

Решение № 3 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 482/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на "Костов"О. срещу Решение № 38 от 19.02.2009 г. по гр. д. № 1251/2008 г. на Пловдивския апелативен съд. Въззивното решение е постановено по жалбата на "Дая Е." О. срещу решението от 7.10.2008 г. по т. д. № 153/2007 г. на Хасковския окръжен съд. С него първоинстанционният съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, предявени от "Дая Е." О. за отмяна на решенията на общото събрание (ОС) на "Костов"О., проведено на 18.10.2007 г. Първоинстанционният съд е счел исковете за неоснователни. Пловдивският апелативен съд е бил сезиран с въззивната жалба на "Дая Е." ООД. Счел е, че тя е основателна изцяло, поради което е отменил първоинстанционният акт и решенията по всички точки от дневния ред на ОС. Касационният контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1 ГПК за произнасяне по въпросите: 1. Какъв е редът за отправянето на писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ, неговото съдържание и документът, който го материализира; 2./ В. ли е противоречието с интересите на дружеството да е предварително дефинирано в договор. Т. по касационната жалба на "Костов"О. е, че въззивното решение е неправилно поради това, че неправилно са преценени доказателствата по делото и съответствието на отправеното предупреждение с изискването на закона - чл. 126, ал. 3 ТЗ, което е довело и до извода на САС, че са нарушени правата на съдружника, "чрез умишлено търсена изненада". Ответникът по касация "Дая Е." О., чрез пълномощника и представена по делото писмена защита изразява становище, че решението на ПАС е законосъобразно и следва да остане в сила. Като взе предвид становищата на страните на основание чл. 290, ал. 2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на I т. о. приема следното: Жалбата е неоснователна. В качеството на съдружник в "Костов" О., в преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ "Дая Е." О. е предявил обективно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, за отмяна на всички 7 решения на общото събрание (ОС) на дружеството, проведено на 18.10.2007 г. Твърдението му по исковата молба е, че решението за изключването му като съдружник е взето в нарушение на чл. 126, ал. 3 ТЗ, тъй като не му е отправено писмено предупреждение в което да са конкретизирани основанията за изключване, изразяващи се в увреждане на интересите на "Костов" ООД. Поради това е поискал отмяната на решенията за: 1. Разглеждане действията на "Дая Е.; О., увреждащи интересите на "Костов" ООД; 2./ П. членството му; 3./ Т. на отговорност от "Дая Е.; ООД; 4./ П. на дяловете му на "Костов" ООД; 5./ П. на дружеството в еднолично; 6./ П. на седалището и адреса на управление; 7./ П. на управителя. Първоинстанционният съд е счел исковете за неоснователни. За да постанови отмяната на решенията на ОС, апелативният съд се е позовал на това, че в писменото предупреждение не са посочени (конкретно определени) действията извършването или неизвършването на които съставлява основание за изключване. Т. е. изключен е за действия, които не са били посочени в предупреждението и за които той не е бил предупреден да извърши или да се въздържа от извършването им. Становището на настоящата съдебна инстанция по обуславящите въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК посочени по-горе и по основателността на жалбата е следното: Преди всичко, следва да бъде взет предвид факта, че с Решение № 160 от 26.01.2010 г. по т. д. № 379/2009 г. на ВКС-ТК, I т. о., постановено на основание чл. 290 ГПК, е въведена задължителна съдебна практика по първия от въпросите по които е допуснат касационен контрол и по настоящето дело, а именно - редът за отправянето на писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ, неговото съдържание и документът, който го материализира. Както е посочил ВКС в цитираното решение, целта на писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ е да уведоми съдружника за наличието на констатирани нарушения по повод на участието или неучастието му в дружествените работи, а също така представлява и известие, че дружеството би могло да предприеме действия по изключването му. С предупреждението на съдружника, освен да узнае за намерението да бъде изключен, му се предоставя и възможност да се подготви за ОС, на което ще се разглежда този въпрос, като при желание той би могъл да изложи доводи против съобщените му писмено провинения, попадащи в някое от основанията по чл. 126, ал. 3 ТЗ, евентуално и да коригира и поведението си, ако нарушението позволява това. Становището на ВКС, съобразно цитираното решение е, че е възможно писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ да бъде материализирано и в самостоятелен документ, да се съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ за събранието (т. е. да бъде елемент от нея) или пък да е възпроизведено в протокол на предходно общо събрание на което съдружникът е присъствал в който случай изискването за писмена форма също би било спазено. Т. е. няма пречка към съдружникът да бъде предупреден за изключването и с повече от един писмени документа - нарочно предупреждение и предупреждение, съдържащо се в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ, като посочените основания за изключване могат да бъдат идентични или допълващи се, стига те да са достигнали до съдружника в предхождащ ОС подходящ за подготовката му за защита срок. В конкретния случай в поканата (при отразяването на дневния ред) е посочено предстоящото изключване на "Дая Е." ООД. В тази нейна част, имаща характер на предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ е посочено едно основание - използване ресурсите и имуществото на "Костов"О. единствено в свой интерес, което от своя страна е довело до намаляване на активите на дружеството. Становището на настоящия съдебен състав е, че в предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ следва да бъде посочено основанието/основанията за изключване по т. 1-4 на чл. 126, ал. 3 ТЗ. С оглед основанието, следва да е налице и съответната му конкретизация - в какво се изразява неизпълнението на задължение за съдействие: кое решение/решения на ОС не е изпълнено; естеството на действията против интересите на дружеството. Невнасянето на допълнителната вноска по т. 4 е обективен факт и по отношение на него е конкретизацията е с оглед размера и срока на изпълнение на задължението. В конкретния случай, нарочно предупреждение не е отправено. Съдържащото се в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ посочване е недостатъчно конкретно. То вероятно е свързано с придобиването на инертни материали от обект, предоставен на "Костов"О., данни за което са въведени като основание за изключване в рамките на самото ОС. Ако се съдържаше препращане към проблемите, произтичащи от ползването на обекта, това би било достатъчно, но както вече бе посочено - такова липсва. По отношение на втория от поставените въпроси - възможно ли е противоречието с интересите на дружеството да е предварително дефинирано в договор, становището на съдебния състав е, че отговорът на него е положителен. Дори в самия дружествен договор, съдружниците биха могли предварително да конкретизират не само правата и задълженията си - чл. 115, т. 8 ТЗ, а и съответните бонуси и санкции при спазването или нарушаването им. Няма пречка също така, ако между дружеството от една страна и съдружника от друга, са създадени договорни отношения (извън членствените такива) да бъде предвидена клауза, рефлектираща върху членствените правоотношения при изрично посочени последици от спазването/неспазването и. В случая, дори не би могло да се приеме, че сключеният на 29.05.2007 г. договор е извън членствените правоотношения, доколкото същият е за продажба на дружествени дялове. Клаузата на чл. 17 за изключване, като основание за неплащане на цената в уговорения срок и при посочените предпоставки е действителна. Доколкото тя се съдържа в писмен документ (договора), няма пречка да бъде приемана и като предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ за изключване под условие - в случай на сбъдване на отрицателната предпоставка - неплащане на цената след писмена покана. Такава писмена покана е отправена и основанието за изключване на "Дая Е.; О. би било налице, ако такова се съдържаше в решението на ОС. Видно от протокола, съдържащ мотивите на решението за изключване, то не се основава на клаузата на чл. 17 на договора от 29.05.2007 г. Т. е. решението на ОС за изключване не се основава на това нарушение на "Дая Е.; ООД. С оглед на изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Съдебни разноски от ответната страна не са претендирани и такива не се присъждат. Поради това, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.