Решение № 9336 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4058/2009 г.

Решение № 9336 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4058/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "АЛС" ЕООД, гр. Пловдив, срещу решение № 1377/23.12.2008 г. по ахд № 1695/2008 г. на Административен съд - Пловдив, първо отделение, ХIV състав, с което е отхвърлена жалбата против ревизионен акт (РА) № 160800536/6.06.2008 г. на орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 567/30.07.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 920 лв. за м. 12.2006 г. и е определена лихва за забава -184, 91 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно - незаконосъобразно и необосновано, иска отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, в писмено възражение чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че с РА законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 920 лв. по фактура № 90/19.12.2006 г., издадена от "Нейжъл - 55" ЕООД за доставка на услуга - заснемане на рекламен клип и снимков материал поради липса на доказателства за отразяване на данъка като задължение в счетоводството на доставчика - елемент от сложния фактически състав по начисляване на данъка по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), кумулативно необходима предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). Двата представени от касатора РА, издадени на прекия доставчик, се отнасят за други данъчни периоди - РА № 160800001/10.04.2008 г. за данъчен период м. 12.2007 г., а РА № 1601207/30.07.2007 г. за данъчни периоди м. 11.2005 г. - м. 11.2006 г. Нито един от тях не обхваща процесния данъчен период м. 12.2006 г., поради което са без значение при преценка дали данъкът по процесната фактура е отразен като задължение в счетоводството на доставчика. Счетоводството на дружеството - доставчик не е проверено по време на насрещната проверка поради ненамирането му, нито по време на съдебното производство, няма плащане и по ДДС - сметка. Обосновани са доводите на съда за липса на доказателства за отразяване на данъка като задължение по сметка 453/2 при редовно водено счетоводство, поради което не е завършен сложния фактически състав на начисляване на данъка по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) и липсва кумулативно необходима предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "А" отделение